Как научиться любить себя и верить в свои силы? Кого надо любить больше - себя или ближних?

КАК ДА СЕ НАУЧИМ ДА ОБИЧАМЕ СЕБЕ СИ И ДА ВЯРВАМЕ В СВОИТЕ СИЛИ? КОГО ТРЯБВА ДА ОБИЧАМЕ ПОВЕЧЕ - СЕБЕ СИ ИЛИ БЛИЖНИТЕ?

Проблемът е, че религията никога  не е призовавала да обичаме себе си. Защо? Защото се  е подразбирало, че човек обича себе си и трябва да бъде научен да обича ближния. А сега човекът е  такъв, че напълно буквално възприема информацията. Ако не е казано: "Обичай себе си", той няма да се обича. И отива в другата крайност. Отдава се на пълен алтруизъм, той обича само другите и тъпче себе си. А след това с изумление забелязва, че започва да ненавижда хората, че става егоист. И колкото повече се опитва да се бори със собствения егоизъм, колкото повече се опитва да се жертва и да обича другите хора, толкова повече ненавист към другите хора има в душата му . Характерът му започва да се изражда отвътре. След това неговите деца започват да ненавиждат всички. И човекът е в шок, не разбира какво се случва. А причината е , че ЛЮБОВТА Е ЗЛАТНАТА СРЕДА, по-точно е СЪЕДИНЕНИЕ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ. Трябва да се обичат хората, но трябва да обичаме и себе си. Ако ти не се обичаш, ако в теб няма любов към теб самия, ти никога няма да обичаш нито хората, нито Бога. Защото на тънък план ние всички сме единни. И ако нашата нелюбов към себе си е минала навътре в нас - свършва любовта и  към хората и към Бог. Затова трябва да обичаме себе си! Себе си трябва да обичаме повече, отколкото обичаме другите хора. А за другите трябва да се грижим повече, отколкото се грижим за себе си. Това е диалектика! Ние сме така устроени, че да направим другите щастливи ни носи повече радост, отколкото ни носи собственото ни щастие. Ние сме колективни същества. Индивидуалното съзнание се появява от колективното. Затова колкото ние умеем да се грижим за другите, толкова се развиваме. Но при това трябва да обичаме себе си и да се грижим за себе си. Веднъж една жена ми каза: "Аз мислех, че да обичаш себе си това са красиви дрехи, парфюми. Когато искам да ям сладко,  аз ям - и ето това е любовта към себе си". Аз й отговорих, че в някаква степен е права. Работата е в това, че това е само едно от проявленията на  любовта към себе си. Но такова проявление може да се превърне в крайност. Когато ние от любов към своите желания и стремления, започваме да си угаждаме във всичко, то тогава започва "разврат", започва прекалена привързаност към света и след това започват болестите.

За да обичаме себе си правилно трябва да знаем кои сме. Човекът, както и Всевишния е същество троично. За него душата е на първо място и значи трябва да обича душата си на първо място. Едва след това духа и тялото. Затова, за да обичаш себе си трябва най-напред да се погрижиш за душата си. Любовта към себе си предполага нравственост и спазване на десетте заповеди. Ако ние не съблюдаваме заповедите, то ние вредим на нашата душа. И нашата душа започва да страда от това, че не обичаме себе си. Това завършва плачевно - започва да се разваля и бъдещето и здравето.

Да обичаш себе си означава да се грижиш за своето бъдеще. Това е правилен начин на живот, правилно хранене, правилно  да се възпитаваме (т.е. да се освободим от вредните навици).

Любовта към себе си в крайна сметка има и физически аспект - това е грижа за физическото здраве, това е и спорт и подходящо облекло, това е и правилно хранене с подходящи, добре подбрани продукти. Хлябът, който се предлага в магазините е по-добре да не го ядем. По-добре да ядем каши и зеленчуци. Това е едно от проявленията на любовта към себе си.

Затова: любовта към себе си е грижа не само за физическия аспект, това е грижа и за духовните съставки на човека, грижа за неговата душа. Да обичаш себе си е да не мислиш лошо за себе си! Много често хората насочват своето негодувание и недоволство не към другите, а към себе си, мислят много лошо за себе си и мислят, че това е нормално. Занимат се със самоунищожение. Работата е в това, че всички мисълформи са материални. Те се формират, обединяват се и се превръщат в мощна програма. Затова човек, който често си позволява да говори лошо за себе си, да мисли презрително, унищожително - този човек фактически се занимава със самоубийство. И не е чудно, ако след това при него се появяват болести.

Такова чувство като отчаяние по своята същност е ненавист към себе си. Човек ненавижда себе си тогава, когато не вижда причините за проблемите и не може да приеме тези проблеми като средство за своето развитие. Всеки конфликт, всеки проблем, всяка неприятност са само тласък към развитие. Ако не разбираме това, то това е тласък към ненавист (към другите или към себе си). Следователно не трябва да ненавиждаме себе си!

Унинието е неверие в себе си. Любовта към себе си е вяра в себе си! Затова Христос е казвал: "Ако вие вярвате, че планината ще се премести, то тя наистина ще се премести". 

Вярата е отсъствие на страх - страхът спира енергията. Вярата в себе си е отсъствие на съмнение - то също спира енергията.

АКО АЗ ОБИЧАМ СЕБЕ СИ, АКО АЗ ЗНАМ, ЧЕ МОЕТО "АЗ" Е БОЖЕСТВЕНО, ЗНАЧИ ЩЕ ПОСТИГНА ВСИЧКО, КОЕТО ПОИСКАМ. Това е много важно.

Този, който се съмнява в себе си, който е пасивен и се страхува да прави каквото и да било, този който мисли лошо за себе си и унива - този човек не обича себе си и няма да успее да обича другите и да обича Бог. Защото чувството на любов обединява вътрешно всичко, и ако искаме да съхраним това чувство на любов, ние на първо място трябва да започнем със себе си.