Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
02.09.2008 21:55 -
Думите
Автор: lava
Категория: Забавление
Прочетен: 2447 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 02.09.2008 21:56
Прочетен: 2447 Коментари: 5 Гласове:
0
Последна промяна: 02.09.2008 21:56
1 септември -първи ден в училище, допир дo родната образователна система... Няма да коментирам, но се ядосах. Освен това имах план за деня, който стана неосъществим. Очаквах гости, а ми изядоха деня с недомислици.
Привечер отидох до магазина отсреща и си оставих ума в къщи (една баба казваше: акъла ми е малко, багажа ми е лек). Та и аз така си викам: да не ми тежи и го оставих.
--- Добрютро!
--- Добрютро? Ти сега ли ставаш?
--- Естествено... Дай захар и минерална вода...
Тя извади един поменик да види цената на водата и аз скочих като млада девойка да й помогна. Завъртях бидона и викам:
---Девин, 11 кила...
А чичото зад мен ме поправя:
--- Не са килограми, а литри...
--- Ааа, че аз ако мисля всеки път преди да кажа нещо, ще започна да изглеждам умна...
И сама си се засмях щастливо и гръмогласно. Бог ми е свидетел, че и аз чух какво съм казала едновременно с тях (не преди това), а после и те много се смяха заедно с мен.
Стана ми леко и радостно, а след това и купона мина страхотно.
Истината е, че чувството ми за хумор е... странно за някои. Изглеждам празноглава и несериозна.
Лошо няма, щом това ги прави щастливи. Важното е, че аз се забавлявам.
А това каква съм (какви сме) не може да се крие дълго. Хе-хе.
Та за думите ми беше думата. На ви малко думи:
Живял някога в едно село беден човек, който всеки ден неуморно обикалял околните села да проси милостиня. Така след време събрал много ориз.
— Ти вече не си беден. Кажи какво правиш с толкова много ориз?
— Деля го на четири — отговорил просякът. — Едната част давам на дявола, другата - в заем, третата хвърлям в реката, а четвъртата оставям в храма, дар за бога.
Всички били много учудени от отговора му и започнали да го разпитват:
— Къде е този дявол? И кой е този, дето взема заем от просяк? А в коя река хвърляш ориза? На кой храм правиш дарение?
Но просякът не им казал нищо повече. Тогава селяните много се ядосали, хванали го и го закарали при царя. Царят му заповядал да говори и той не можел да не се подчини.
— Царю — казал той, — дяволът е жена ми. Тя нищо не работи, само яде и спи. За да насищам лакомията й, трябва непрекъснато да прося.
— А кой взема заем от тебе? — попитал царят.
— Втората част от ориза е за сина ми. Сега той е малък, а моите крака още вървят и мога да го храня. Но утре, когато порасне, а аз остарея, той мене ще храни. Та ето за какъв заем говорех.
— Ами какво значи, че хвърляш в реката третата част на ориза? - попитал пак царят.
— Имам малка дъщеря - казал просякът, — за която трябва да се грижа. Но когато порасне, тя ще се омъжи и ще ме напусне. Е, царю, кажи оризът, който й давам, не е ли като хвърлен в реката?
Накрая царят попитал:
— А в какъв храм и на кой бог оставяш последната част от ориза?
— Царю, този храм е моето тяло, а богът — душата ми. Ако за тях не се грижа, как ще имам сили да живея?
Царят много харесал отговорите на просяка.Той го възнаградил богато и го пуснал да си върви.
Привечер отидох до магазина отсреща и си оставих ума в къщи (една баба казваше: акъла ми е малко, багажа ми е лек). Та и аз така си викам: да не ми тежи и го оставих.
--- Добрютро!
--- Добрютро? Ти сега ли ставаш?
--- Естествено... Дай захар и минерална вода...
Тя извади един поменик да види цената на водата и аз скочих като млада девойка да й помогна. Завъртях бидона и викам:
---Девин, 11 кила...
А чичото зад мен ме поправя:
--- Не са килограми, а литри...
--- Ааа, че аз ако мисля всеки път преди да кажа нещо, ще започна да изглеждам умна...
И сама си се засмях щастливо и гръмогласно. Бог ми е свидетел, че и аз чух какво съм казала едновременно с тях (не преди това), а после и те много се смяха заедно с мен.
Стана ми леко и радостно, а след това и купона мина страхотно.
Истината е, че чувството ми за хумор е... странно за някои. Изглеждам празноглава и несериозна.
Лошо няма, щом това ги прави щастливи. Важното е, че аз се забавлявам.
А това каква съм (какви сме) не може да се крие дълго. Хе-хе.
Та за думите ми беше думата. На ви малко думи:
Живял някога в едно село беден човек, който всеки ден неуморно обикалял околните села да проси милостиня. Така след време събрал много ориз.
— Ти вече не си беден. Кажи какво правиш с толкова много ориз?
— Деля го на четири — отговорил просякът. — Едната част давам на дявола, другата - в заем, третата хвърлям в реката, а четвъртата оставям в храма, дар за бога.
Всички били много учудени от отговора му и започнали да го разпитват:
— Къде е този дявол? И кой е този, дето взема заем от просяк? А в коя река хвърляш ориза? На кой храм правиш дарение?
Но просякът не им казал нищо повече. Тогава селяните много се ядосали, хванали го и го закарали при царя. Царят му заповядал да говори и той не можел да не се подчини.
— Царю — казал той, — дяволът е жена ми. Тя нищо не работи, само яде и спи. За да насищам лакомията й, трябва непрекъснато да прося.
— А кой взема заем от тебе? — попитал царят.
— Втората част от ориза е за сина ми. Сега той е малък, а моите крака още вървят и мога да го храня. Но утре, когато порасне, а аз остарея, той мене ще храни. Та ето за какъв заем говорех.
— Ами какво значи, че хвърляш в реката третата част на ориза? - попитал пак царят.
— Имам малка дъщеря - казал просякът, — за която трябва да се грижа. Но когато порасне, тя ще се омъжи и ще ме напусне. Е, царю, кажи оризът, който й давам, не е ли като хвърлен в реката?
Накрая царят попитал:
— А в какъв храм и на кой бог оставяш последната част от ориза?
— Царю, този храм е моето тяло, а богът — душата ми. Ако за тях не се грижа, как ще имам сили да живея?
Царят много харесал отговорите на просяка.Той го възнаградил богато и го пуснал да си върви.
Винаги си имала много свежо чувство за хумор.
цитирай
2.
анонимен -
мерки (за сигурност)
03.09.2008 08:47
03.09.2008 08:47
на тази надморска от дето си го пазарила тоя бидонь
положението е:
1 литър (вода) = 1 килограм
цитирайположението е:
1 литър (вода) = 1 килограм
анонимен, сигурна бях, че е така, благодаря за подкрепата.
ugeen - каквото и да имам то ми е изписано с неонови букви на челото и не мога да го скрия, все го (се) излагам :)))
Поздрави!
цитирайugeen - каквото и да имам то ми е изписано с неонови букви на челото и не мога да го скрия, все го (се) излагам :)))
Поздрави!
4.
анонимен -
така, така
04.09.2008 18:22
04.09.2008 18:22
Давай все така, ако може всички да са като тебе светът ще е по-хубав
цитирайхареса ми
цитирайТърсене
Блогрол
1. navigo - нещо вдъхновяващо
2. divnaya
3. Eleni
4. tara
5. gotinata
6. Геноцидът над българите
7. self
8. Пол Нюмън
9. фалшифициране на БГ история
10. Art ot zvezdopad
11. jones а Туве Янсон
12. история
13. История - Каравелов
14. georgiev = история
15. за прабългарите
16. психология
17. timmyd за душата
18. за любовта
19. elinor - приказка за щастието
20. Грижа за кожата
21. Петя
22. Вени Марковски
23. Любим линк
24. КАРТИЧКИ анимирани
25. innuendo
26. faith
27. политика
28. за Изида
29. блоговете на десни като мислене + политици
30. МОТИВИРАЙ МЕ
2. divnaya
3. Eleni
4. tara
5. gotinata
6. Геноцидът над българите
7. self
8. Пол Нюмън
9. фалшифициране на БГ история
10. Art ot zvezdopad
11. jones а Туве Янсон
12. история
13. История - Каравелов
14. georgiev = история
15. за прабългарите
16. психология
17. timmyd за душата
18. за любовта
19. elinor - приказка за щастието
20. Грижа за кожата
21. Петя
22. Вени Марковски
23. Любим линк
24. КАРТИЧКИ анимирани
25. innuendo
26. faith
27. политика
28. за Изида
29. блоговете на десни като мислене + политици
30. МОТИВИРАЙ МЕ