Написах този коментар под текста на ianchefff. Излезе уведомление, че той трябва да одобри... Като гледам няма да се стигне до одобрение, затова искам да си кажа моето мнение в моя си блог и за собствено удоволствие. Това, че не съм на първа и че почти никой не ме чете е бял кахър... и не ми пречи да се чувствам щастлива въпреки че, а не защото :)))

 http://ianchefff.blog.bg/drugi/2011/07/08/na-vas-tova-vi-triabva.779327

Няма да споря с горенаписаното. И не съм почитателка на Васа Ганчева. Тя е продукт на своето време. Но днес се замислих за една малка подробност. 
Истинските българи (онези от преди социализма, онези от "Железният светилник" на Талев) са живеели за доброто си име. Новото време насади нов морал (бързо и безпроблемно т.е. без особена съпротива) и вече хората за които доброто име е ценност са почти на изчезване и доказано изчезнали от парламента и властта.
И за мен е знаково, че една жена с недоказани злоупотреби (защото в нормалните държави това се доказва в съда) е умряла от срам, от мъка, че е опетнено името й (и с това броят на хората държащи на доброто си име става все по-малък). Друга инстанция ще съди "шегаджиите", за които да подхвърлиш компромат е съвсем редно и почтено. Ужасявам се от това, колко бързо свикнахме с тези нови правила и колко възторжено приемаме този нов морал. 
Тези мои размисли са по повод Васа, а не в нейна защита. И няма да бъда разбрана... глас в пустиня...

Васа Ганчева умря от скоротечен рак: факт, че ракът е бил открит много преди случката с "подкупа" и скритата камера :( От друга страна, знаеш, че ракът се обяснява с дълбоко и всеобхватно чувство за вина...
Така че истината пак си е такава, въпреки че в един друг план, незнаещите за заболяването й Иван и Андрей са извадили нож на "умряло куче" :( Което повечето нормални хора намират за грозно...
Та такива ми ти работи...

не ме товареше с присъствието си в медиите и на екрана, някак ми беше симптичта, въпреки, че като критик, се разминаваше с моите представи за съврененност...
Ще ми се, обаче да се намери този, който да постави т.н. "професир" Вучков на мястото му, защото той е жива пародия на компетент...отвращава ме с визията си, а като си отвори кривата уста и забълва простотии, ме отказва за гледам, не само канала, в който тече предаването му, ами телевизията, въобще...

Всеки със съдбата си... Мен по-скоро ме вълнува темата за морала и за това на какво учим младите хора у нас. А те гледат Биг Брадър, Цената на истината... и когато десетгодишните отворят уста и започнат да цитират реклами или някое от тези предавания ми става страшно. Преди време си дадох сметка, че ако някой от вън е искал да ни постави на последно място след другите народи - то ние много бързо и лесно се дадохме. 20 години бяха достатъчни това да се случи... И ако това не се промени ще продължим главоломно да падаме надолу... защото моралът, които ни се преподава от медиите се приема безкритично от много млади хора...
Познавам прекрасни млади хора, вярвам в тях и знам, че тези след нас ще възкресят България от пепелта, колкото и време да е необходимо за това, но това не ми пречи чалга мисленето да ме натъжава. Истината е, че преди да изискваме от децата трябва да ги научим, а това не се стимулира засега...

Това за което говориш едва сега започва!
Традициите на ония българи от книгата на Талев са обречени!
Комунистите са за мен причината за прекъсване на тази традиция с техния интернационализъм и сега "гражданите на света" ще го довършат!
Всичко зависи от това как ще възпитаме децата си!
поздрав!

пък за блога си не се притеснявай хехе да не си комплесарка?

Тези неща се случват навсякъде по света, но при нас са богат урожай от комунистическото ни минало, така е.
Бях на море с група ученици... и въпреки оптимизма и вярата в едно успешно развитие на нещата във времето се потресох, уплаших, отчаях... Седемнайсетгодишни девойки с чалга вкус и чалга поведение... това го преглътнах (в такава възраст са), но седемнайсетгодишни момчета с мислене на петгодишни, без цел, без посока, първосигнални и готови да те прегазят за няма нищо... Ние учителите имаме проблеми предимно с родителите, децата са прекрасни в повечето случаи ("почерпете госпожата и готово"). Та освен, че е важно как възпитаваме децата е важно и кой ги възпитава. Един потънал в мизерия и отчаяние родител не може да даде нито добър пример, нито стимул...
Традициите... е времената се менят, много ненужни неща отмират. Но честта, достойнството, почтеността, толерантността, нещата, в които човек избира да вярва са стабилната основа, върху която градим личността си и бъдещия си успех в противовес на новия морал да се постига всичко без труд, с бухалка...
Една приятелка много бодро казва, че идва нова ера в човешкото развитие, раждат се "нови" деца и те ще променят света, ще го направят различен от този, които познаваме. Звучи окуражаващо, но мисля, че то не е повод за бездействие. Всеки от нас трябва да прави някакви усилия, колкото и малки да са те.
Около мен е пълно с такива хора, оле!