Тъй като съм с 10 часа назад от BG, то тук все още е Петльовден и мога спокойно да се отдам на размисли свързани с птичия свят.
Та си седя на дворчето, препичам се на слънце (това, че Вегас преживява невиждано ниски температури не се отразява на лъчите на слънцето и то си грее и топли, както си може, т.е. великолепно).. и гледам баталните битки на едно колибри с един по-едър представител на хвъркатите, които се разиграват около хранилката с нектар...
Та ето го единият претендент:             
Колибрито ще видим след малко... То е малка птичка, храни се с нектар от цветенцата, пък сега цветенца няма.. но има хранилка със сироп от мед и захар. Има за всички колибри, които прелитат през двора ни. Но тяхната човешка природа (която си е чисто българска, както и да го погледнем) ги кара да се борят за територия и по-силният прогонва конкуренцията. След което разликата в размерите се оказа очебийна. Нашият човек се отличава с няколко размера от другарите си. Като кацне на клончето и се окръгли като топчица.
Полюлява се и бди, за да прогони всеки натрапник. После се намери един дребосък, дето успя да го прогони.  Но пък и той нямаше време да тържествува. Появии се горната птичка, намери си удобна позиция на едно клонче и започна да пие сок от хранилката. Как не беше видно, но нейният доволен вид показваше, че е успяла. С Нав дълго умувахме как става, но накрая грижата за по-слабия надделя и преместихме хранилката на друго място, където колибрито има достъп (то пърха с крила и се държи във въздуха, докато пъхва дългата си човчица в малката дупчица в средата на цветенцето и смуче от нектара), а голямото птиче няма клон, на който да стъпи и да пие.
И се започна една човешка драма. Жълтогушко се навърта, прогонва колибрито и след това започва като него да пърха с крила искайки да пие в полет, но гравитацията указва, че размерът има значение и то бързо намира клон, на който да кацне. Протяга шия, пробва различни клончета и не става. Но за сметка на това не се отчайва и така вече няколко дни подред...
А аз го гледам и си мисля, колко е нахалост да се правим на нещо, което не сме. Колко титанична енергия отива в погрешна посока и колко други полезни неща могат да се сътворят със същата тази енергия...
И колко е хубаво да се лети, все пак... Ето така:

щом опитите не престават...:))

Като "случая" с щъркела и лисицата на Лафонтен. ))))

добра дума от хора, които много ценя като талант е добър подарък за мен!