Планината ни посрещна с току-що навалял сняг...





... но вътре ни очакваше разпалената камина...

 

Всеки бързаше да покаже своята маска...



... но минути след това свалиха маските и се отдадоха на купона...



... та камерата изнемогваше да следи техните вихрени движения...



... след това Дядо Коледа мина да раздаде късметчета... (плюс химикалка, подарък от туроператора)



... учителки, питат ме за какво им е химикалката?



Как за какво, за да пишат двойки разбира се... (уф, няма почивка, и на купона пак трябва да работя и да обяснявам)...



...след раздаването на спечелените награди се отдадохме на танците отново...





... но мен след като ме попитаха дали не съм от Плейбой (колко години се опитвам да се направя на страшна и строга учителка т.е.жив дявол и накрая пълен провал, уф), не спряха да ме сочат с пръст...



... на сутринта се оплаках на зам.-директорката:
"Снощи си показах истинското лице, сега вече каквото и да направя няма да мога да си създам имидж на добра учителка" (щото то пред ръководството дяволии не минават)...

Тук е моментът да споделя едно мое откритие (на моята възраст беше време да ги науча тия работи). На каквото и да се направите, както и да се облечете нямате ли атрактивно поведение, никой няма да ви забележи. Направих едно-две дефилета, размахвайки скандално дяволската си опашка (докато асистирах на червендалестия старец) и толкова...
Общо двамата мъже бяха в компанията на друга, което й костваше толкова усилия, че дори й се възхитих  на ентусиазма...
Важното е, че всеки получи това, което искаше... Моят късмет беше:
"Ще си здрав, ще си богат,
и безкрайна благодат,
и екскурзия в чужбина
те очаква в таз година!"
Страхотно! Снощи на ЧРД-ъто на Янчето уговорихме пътуване до Виена
(Теди, sorry)... и остава да чакаме априлската ваканция...
Иначе купонът продължи с пълна сила до призори с много музика и песни-поздрави и от талантливи колеги...





... и докрая...



Пожелавам весели празници на всички, мир и любов!

Поздравления и много пожелания за здраве ,късмет и щастие ти желая !Тоаз бях пожелала и нещо за теб в блога си ,но дано си го откриеш!:)))))
Е вече можете да послрещнете Коледа и Нова година щом сте направили генерална репитиция!:)

Такава е съдбата...понякога се налага да си будител дори и по време на купона си.Горе главата има и по-тежки случаи.
С усмивки....
:-)))

аз не си представях учители с рогца на дяволчета тука
но явно има приказката някаква поука...

Благодаря за хубавите думи.
iliada, покрай купони, дискотеки за петокласници и рождени дни на приятели така и не ми остана време да се насладя на твоите прекрасни картини, но идва ваканция, надявам се да успея да намеря време и да си открия изненадата.
optimum2, хубави думи, стоплиха ме. Но след учителската стачка думата будител ме кара да се сгърчвам...
Анонимен, ми то с каквито се събереш... учениците ни показват такива неща, дето и да не искаш, пак прихващаш... ама както и да ги имитираме все е едно на нула за тях.