Сняяяг! Честит имен ден на всички Снежанки :)))
Започвам да се настройвам за купон, нали трябва да почерпят все пак. Ама, не. Изпокрили са се някъде из преспите и се радват на квото дойде (имен ден, пухкав сняг...).
Аз съм залегнала зад прозореца и им се радвам на празника. Щото от неделя  започва и новият тур - рождени дни, студентски празници, християнски празници, банкети, едни червенобузи старци сиамски близнаци (дядо Коледа и дядо Мраз).
И една неясна перспектива да станем троица, което е една добра възможност  да се позамогна. С новата талия трудно ще минавам през комина, но то се знае:  няма лесно спечелени пари, когато си ги заработваш.
Студено. И вътре и навън. Погледът ми бавно се пързаля по белоснежния радиатор. Около него блести студено бяло-синьо сияние, което застива в красиви бели цветя  от скреж. Едно ъгълче бавно приема чертите на Вальо Топлото. Кво стана? Той още  ли е на топло? То  пък ние като не сме на топло, да не би да сме свободни?
Поглеждам настрани. Щастлива усмивка започва да стопля лицето ми.



Какво е това ли?
Как какво? Алтернатива на парното, а иначе е проявление на моя технически гений. Спасих една мръзнеща душа в критичен момент предната есен. То е печка за баня, ама с малко подръчни материали стана чудо на техниката и радост за моята премръзнала приятелка. После на нея й хареса и взе да ме вика с повод и без повод да й правя подобрения в интериора. Ама докато боядисвах с латекс у нас си ( то и аз имам нужда от подобрения в интериора) имах нахалството да й откажа бързи услуги, та тя набързо се обзаведе с мъж (да я топли), а аз си прибрах изобретението за радост на Жмуцо, хе-хе...





Отзад се вижда заскреженият радиатор, Жмуцо е застинал в очакване да изобретя начин да не плащам на "Топлофикация"... или в очакване на Годо....

може да дадем Жму на Топлофикация вмместо плащане. тя ще поседи малко там, ще ги потопли и после ще си дойде. таман да се наспя накрая без някой да ми скача на главата. хъхъ... ;)