1 септември -първи ден в училище, допир дo родната образователна система... Няма да коментирам, но се ядосах. Освен това имах план за деня, който стана неосъществим. Очаквах гости, а ми изядоха деня с недомислици.
Привечер отидох до магазина отсреща и си оставих ума в къщи (една баба казваше: акъла ми е малко, багажа ми е лек). Та и аз така си викам: да не ми тежи и го оставих.
--- Добрютро!
--- Добрютро? Ти сега ли ставаш?
--- Естествено... Дай захар и минерална вода...
Тя извади един поменик да види цената на водата и аз скочих като млада девойка да й помогна. Завъртях бидона и викам:
---Девин, 11 кила...
А чичото зад мен ме поправя:
--- Не са килограми, а литри...
--- Ааа, че аз ако мисля всеки път преди да кажа нещо, ще започна да изглеждам умна...
И сама си се засмях щастливо и гръмогласно. Бог ми е свидетел, че и аз чух какво съм казала едновременно с тях (не преди това), а после и те много се смяха заедно с мен.
Стана ми леко и радостно, а след това и купона мина страхотно.
Истината е, че чувството ми за хумор е... странно за някои. Изглеждам празноглава и несериозна.
Лошо няма, щом това ги прави щастливи. Важното е, че аз се забавлявам.
А това каква съм (какви сме) не може да се крие дълго. Хе-хе.

Та за думите ми беше думата. На ви малко думи:

Живял някога в едно село беден човек, който всеки ден неуморно обикалял околните села да проси милостиня. Така след време събрал много ориз.
— Ти вече не си беден. Кажи какво правиш с толкова много ориз?
— Деля го на четири — отговорил просякът. — Едната част давам на дявола, другата - в заем, третата хвърлям в реката, а четвъртата оставям в храма, дар за бога.
Всички били много учудени от отговора му и започнали да го разпитват:
— Къде е този дявол? И кой е този, дето взема заем от просяк? А в коя река хвърляш ориза? На кой храм правиш дарение?
Но просякът не им казал нищо повече. Тогава селяните много се ядосали, хванали го и го закарали при царя. Царят му заповядал да говори и той не можел да не се подчини.
— Царю — казал той, — дяволът е жена ми. Тя нищо не работи, само яде и спи. За да насищам лакомията й, трябва непрекъснато да прося.
— А кой взема заем от тебе? — попитал царят.
— Втората част от ориза е за сина ми. Сега той е малък, а моите крака още вървят и мога да го храня. Но утре, когато порасне, а аз остарея, той мене ще храни. Та ето за какъв заем говорех.
— Ами какво значи, че хвърляш в реката третата част на ориза? - попитал пак царят.
— Имам малка дъщеря - казал просякът, — за която трябва да се грижа. Но когато порасне, тя ще се омъжи и ще ме напусне. Е, царю, кажи оризът, който й давам, не е ли като хвърлен в реката?
Накрая царят попитал:
— А в какъв храм и на кой бог оставяш последната част от ориза?
— Царю, този храм е моето тяло, а богът — душата ми. Ако за тях не се грижа, как ще имам сили да живея?
Царят много харесал отговорите на просяка.Той го възнаградил богато и го пуснал да си върви.

Винаги си имала много свежо чувство за хумор.

на тази надморска от дето си го пазарила тоя бидонь
положението е:
1 литър (вода) = 1 килограм

анонимен, сигурна бях, че е така, благодаря за подкрепата.
ugeen - каквото и да имам то ми е изписано с неонови букви на челото и не мога да го скрия, все го (се) излагам :)))
Поздрави!

Давай все така, ако може всички да са като тебе светът ще е по-хубав

хареса ми