Щурмувахме Родопите с една бойна машина с размерите на костенурка. Ние самите приличахме на костенурки, понесли къщите си (палатки) на гърба. Пристигнахме към полунощ и първата дума, която чухме беше „чевермьо”.

(е, това не е същото "чевермьо", но показвам за какво става дума)

Това придаде блясък на погледите ни, които засветиха в тъмното и с помощта на звездите уцелихме правилната къща. Пренесохме успешно катуна и с облекчение седнахме на масата. Там вече имаше една доста голяма и щастлива компания.

Оказа се, че сме попаднали в къщата на мама Злата (актрисата Златина Тодева). Освен дъщеря й Гуга (Гергана) срещу нас се усмихваха Мария Сапунджиева и синът й Марко, който имаше рожден ден и всички ядяха торта. Да, те са. Неговото раждане чакаха зрителите на „НЛО” преди няколко години. Колко е малък светът.

Темата за чевермьото витаеше из въздуха и постепенно разговора се насочи натам, че вече трябва да е готово и е време да отидем да си вземем. Една от девойките, каза че ще ходи и аз веднага попитах за цената. „А, нищо, ще ме цомбят”.

Започнах да гледам умно, имах някакви подозрения, но накрая си попитах направо какво е това. Доста се посмяхме по темата, докато не се оказа, че Ники е приел идеята много присърце и няма търпение да идем за месо. А това, а онова, я за палатката да помогна, ама накрая ми дожаля за детето и тръгнахме (вече беше далеч след полухощ)..

Бай Манол ни посрещна с отворени обятия и широка усмивка. Сложи ни да седнем на масата на кибиците, поднесе ни чиния с дъхави корички и ни наля ракийка. После обясни, че е най-добрия майстор на чевермьо в околията и ни засипа със соц лафове и шегички гарнирани обилно със спомени за Тодор Живков и финансовата му помощ за построяването на училището в Широка лъка.

Докато Манол говореше вдъхновено и ръкомахаше всичко беше добре, но в един момент започна да скъсява разстоянието и незнайно как ръката му се оказа на моето рамо.Тъй, тъй. Очите на Ники светеха като прожектори и огряваха чинията с месо, което прогресивно намаляваше. Погледнах философски на нещата и си казах: „брей, в тоя кучешки студ тая мечешка прегръдка как топли”. Цомбенето не беше много активно, защото развеселеният и почерпен майстор много ръкомахаше, ама и не забравяше накъде е тръгнал та се наложи много набързо и още по-любезно да си тръгнем. Тръгнах нагоре по баира носена от светещия от благодарност поглед на Ники. Приятели сме от 10 години, но сега го бях спечелила за цял живот. На сутринта като купувахме месото ни одраха по една овча кожа, ама то така си е редно. Всяко удоволствие се заплаща.

А те удоволствията сега започваха. С първите утринни лъчи. Веско забърка един казан смес и направи палачинки.

Тук е доволен и гладен, защото за него не останаха.

След това, разбира се потеглихме към мястото, където беше съборът и свиреха гайдите.

Многонационална публика се наслаждава на хубавата музика.

                      

Бях приятно изненадана колко много деца имаше навсякъде около нас...

Множеството не беше пречка да срещнем Теди...


и тайфунът Меги


Не къде да е , а на връх планината срещнахме дори и Пацо от Сан Диего
                            

Привечер, когато на сцената не беше останал никой се оформиха отделни групи,                                   които привличаха внимание...








Но това не може да се усети без да се види. Теди направи видео, което можем                                        да качим допълнително.

Но през целия ден веселието не секваше:








Една китайка стоеше отстрани, внимателно следеше стъпките и сама се опитваше да се научи да играе хоро.









           Винаги има хора, които не искат да гледат, а тях да ги виждат...
                         

Първият ден завърши с огньове и красив залез:






И накрая искам да изкажа благодарност на Nav, за това, че ми осигурява такива                          вълшебни срещи с природата и ме учи да се радвам на живота.

                             

Великолепно!
Браво на Nav! :)
Благодаря ти за снимките и за разказа!

завидех ви дет така сте се изкефилилили. пък аз тука нищо интересно не правя. липсват ми тия другари, та като ги видите да ги поздравите, ей! виж бащата пък иска да ме води на море като си дойда. малко вече съм дърт пергиш за да ме води на море, ама ще видим. айде поздрави от мене, отивам да закусвам:))) днес най-накрая съм почивка. (макар да почвам сега Къщата) целувки

Настроение и позитивизъм носи ! Още такива преживявания да имаш!

Дай Боже всекиму такива преживявания. То трябва човек да тръгне, после хубавите неща си се случват.
Има още едно условие: усмихни се на света и той ще ти се усмихне :)))

Ох, душо, дали питиетата или цомбенето, но си объркала събора и планината. Това, за което ни разказваш, така убедително, вероятно е някъде в Родопите. Пирин пее се провежда в местноста Предела, между Пирин и Рила и характерни за народното веселие там са тъпаните и зурните. Бях там. Иначе хубави снимки и приятен текст, благодаря!

Съчинявах текста и качвах снимките часове наред и накрая един погрешен клавиш и всичко замина безвъзвратно. Ядосана и нахъсена продължих, докато не възстанових всичко. Никога друг път не съм ходила на такива събори и ги свързвам с "Пирин пее". Явно накрая съм била много уморена, защото, докато снимах много внимавах да избегна рекламните надписи и да влезе в кадър оригиналната формулировка на събитието.
Е, може тази грешка да е знак да ида и на Пирин пее, за да не ги бъркам друг път.
След уместната забележка поправих заглавието :)))
Иначе всички в нашето семейство сме пословично отнесени и разсеяни (колкото и да се бутам не тръгва от мен този талант, и предците са същите). Но големият ми син (на последната снимка) ни бие всички в това отношение. И когато започвам да скубя коси и да се тюхкам за поредната изцепка, той ме поглежда, усмихва се и казва: "майко, ако не беше направила така аз сериозно щях да се притесня за теб. А сега всичко е в рамките на обичайното, значи всичко е наред".
Важното е да приемаме всичко с лекота и да се усмихваме. А ние го умеем.

Ти ме "запали" и сигурно догодина ще тръгна към с. Гела. Благодарности за постинга!

По едно щастливо стечение на обстоятелствата през последните години се изпълни мечтата ми да пътувам из България. И колкото повече нови места посещавам, толкова повече се убеждавам, че нашата природа е райска градина, кое от кое по-вълшебно място. Обичам тишината и спокойствието сред природата, но и един събор има своята мелодия и особена атмосфера.
Та си мисля, докато ни държат краката да бродим из планините и колкото повече, толкова повече, както е казал Мечо Пух :)))

Още малко информация за "гайдарското надсвирване":

1. Полицейска сводка - 3 счупени крака, 3 счупени челюсти,опит за прарязване на вени, купчини от спринцовки, тежка нощ за дежурните екипи

2. Много си права в едно уточнение - тъй като по абстрактното желание на псевдодепутатката Качакова, с. Гела се появи на европейския културен афиш, секви софийски и провинциални дроги и кичозни елементи решиха, че точно там, ама много питат за тях. Бе изключително дразнещо да гледаш псевдохипитата да проявяват псевдоинтерес и да си говорят на "Меен!" или пък да чуеш как Петър Янев бил "нечовек". На Английски има един чудесен израз за подобни типажи - "Fashion is my only culture!".

3. Това бяха някои мои наблюдения, в смисъл, негативни. Тъжното е, че в Неделя гостувах в един хубав дом, при едни чудесни хора и усетих, колко са разочаровани местните хора, от това, което някога за тях е било родова среща...

За късмет видяхме хубава природа, прекрасна музика, доста кич по сергиите, мнооого меса всякакви и хубави вечери, които си организирахме далеч от мястото на събора... А всичките останали неща за нас останаха непомислени дори, въпреки, че съществуват и са разочаровали местните. Но като се съберат много хора на едно място винаги е така.

Зареди ме с много положителни емоции, за което благодаря от все сърце! Догодина ще се опитам да отскоча дотам и аз.
Поздрави!

Събора беше велик..
музиката,хората,свободата,природата...всичко те правеше по горд с това,че си българин..
=))