Дъжд. Ето пак заваля. Вървя между капките, но реките около мен се плискат. Понякога любезни шофьори им помагат да се доберат до сетрето или до лицето ми. Това не ме докосва. И аз вървя щастливо усмихната. И благодарна. Че живея на втори етаж, че съм на баир и че леглото ми не плува из стаята. Блаженство. Уф. Нещо мърда из главата ми. И ми нарушава комфорта. Преди време си образувах една гънка от удар. И оттогава мира нямам. Ей на, сега капките се размиват пред очите ми и се ширва едно зелено поле. През него лениво тече широка река. Много ленива и много широка. Шлюзовете пречат на водата да се прибере в коритото. Плодородният нанос се отлага и осигурява плодородието. Реколтата е осигурена с неуморния труд на хиляди. И прехраната им също. Фараонът е осигурил перфектен ред и хилядите са осмислили своето ежедневие. Водата е укротена, полезна, приятел. Пустинята страхливо се свива и отстъпва неохотно пред човешкото усърдие. Хилядолетия преминават в тържество и разцвет преди еволюцията да доведе Homo Sapiensa в едно забравено от Бога кътче с райска природa. Тук едно 20 годишно безхаберие унищожава всяка следа от грижливи действия на стопани обичащи земята си. Обичащи няма. Стопани няма. Нищо няма. Намествам очилата. Сред въртопите на дъжда се мяркат къщи, животни, хора и мъка. Една студена, мокра, лепкава мъка сковала сърцата в тъмнината на отчаянието.  Бог високо, цар далеко (в резиденцията Врана). Помощ отнийде взорът не види. Преди хилядолетия човекът превърна пустинята в Райска градина. След хилядолетия еволюция липсата на хора превърна Райската градина в пустиня. Къде е еволюцията, ще попитате. Как къде? Ами нашата еволюирала пустиня е мокра, кална и лепкава. В нея не можеш да потънеш (сред пясъците), но спокойно можеш да се удавиш. И това е толкова епично.

                          

Той отдавна си го е казал Ерих Фром " Човешкият мозък живее в двадесетия ( и първия) век. Сърцето на повечето хора обаче се намира още в каменната ера."

Само ние можем да си оправим еволюиралата си пустиня. Обаче едно такова конформистко мислене налазило масово хората, че може би само 5% от населението въобще мисли за това в какво сме се превърнали и проследява историята на човека. Aз например, въобще не споделям мнението, че в момент хората са най-добри като хора, (не като постижения на техниката!).

Наскоро гледах предаване, в което една археоложка, която беше посветила живота си на това да изучава храмовете на ацтеките в Мексико, говореше за откритията, до които се е докоснала през всички години работа.
Мнението й беше, че Ацтеките са имали много сходно мислене с нас (разбира се има си и значителни разлики). Идеята й беше, че са разсъждавали цивилизовано. Толкова цивилизовано, колкото и ние бихме разсъбюждавали на тяхно място.

Надяваше се да покаже на света, че не са били по-глупави и че както те са допуснали грешки, така и ние можем да гои направим, ако не се учим от миналото.
Стана ми тъжно докато с усмивка я слушах да говори с такава жар за откритията. Защото знам, че дори да ги е направила вече, повечето хора съвсем няма да обърнат внимание.
Мислим се за върха на природната еволюция и човешки възход, а всъщност нивото на организираната мисъл и на сърцето ни е твърде ниско.

==
Постът ти носи усмихната свежест, въпреки изводите за блатната пустиня. Искам само да кажа, че няколко пъти се връщах, докато се наканя да пиша, защото знаех, че ако започна ще е дълго. Май пак стана по-дълго писание от оригиналния текст ;)))но се ядосах, че никой не е коментирал пост, който харесвам .. и такам. : )

Още в пети* клас с изумление открих, че хората в древността са били толкова умни и с психика съвсем като нас. И хилядолетията, които ни делят са без значение. Единствената разлика, която откривам е в развитието на техниката и технологиите.
Само човешкото високомерие и теорията на Дарвин за еволюцията са причина да си мислим, че древните са на по-ниско ниво на развитие от нас. И това в крайна сметка ни прави по-малко мъдри от тях понякога.
Другото, което си мисля напоследък е за силата на мисълта и за това колко простички са законите движещи човешката душа. И как те си остават недостъпни за цялото човечество с много малки изключения. Което ни пречи да вървим напред въпреки хилядолетията, които трупа същото това човечество зад гърба си.
Алчността и жаждата за власт присъщи, както на египетските жреци, така и на свещениците на християнската църква, които нямат нищо общо с вярата, която проповядват.
Такива ми ти работи.

*в онези почти праисторически времена, когато бях в пети клас учехме старата история (т.е. първите човешки цивилизации).

Благодаря ти, ugeen, за прекрасния коментар. Аз като една учителка си вървя по пътя и от време на време хвърлям семена. И не се обръщам. Ако попаднат на благодатна почва, ще поникнат. Ако не, лошо няма. Никой не е променил цялото човечество. Дори Исус не е успял да направи света по-добър. И може би красотата на нашия свят е в неговото несъвършенство. Всеки от нас носи отговорност само за себе си. И ако всеки от нас запретне ръкави и се потруди да направи себе си по-добър, това ще направи и света по-добър.