Интервю на Юлиана Тодорова с Йордан Ганчовски

.

Й. Ганчовски. Снимка: в. “Новинар”

Йордан Ганчовски е съпредседател на американската неправителствена организация Български национален фронт (инк), която е по същество най-старата българска емигрантска организация, и редактор на списание «Борба», разпространяващо се сред българската емиграция в 15 държави. Правейки социологическо проучване за емигрантския печат, попаднах на негови публикации отпреди 20 години, които с абсолютна точност предвиждаха това, което става в момента в международен и вътрешнополитически план. Затова го потърсих за разговор.

- Г-н Ганчовски, събитията които назряват в България, по нищо не приличат на досегашното от най-новата ни история, от какво са продиктувани и какъв ще краят им?

- Най-напред да се уточним. Аз не съм пророк и ако ви е довело това, че вероятно знаете за съвместната ни работа с доц. Иво Лозенски относно паранормални явления и ясновидство, значи не сте на правилното място. Доц. Лозенски има принцип никога да не се занимава с политика и криминални случаи. Никога не съм го питал и никога не е ставало дума, освен в случаите с историческа насоченост. Мога да ви отговоря единствено като журналист, писател, като автор на книги и студии, а и като съвременник на случващото се.

- Добре, ще бъда откровена, причината за този разговор е, че имам роднина емигрант отпреди падането на комунизма в България. Живее а Охайо. Наскоро му бях на гости и попаднах на течението на вашето списание.

- Ако става дума за списанието на БНФ (инк) то не е мое. Моето списание се нарича “The Chicagoan and World Reports”, а списание «Борба» не е мое. Дано не стане отново това, което се случи преди няколко години. Тогава една журналистка от България – мисля, че Оля Желева се казваше, беше допуснала тази грешка.

- Разбирам, но мисълта ми беше, че става дума за списанието на БНФ (инк). Моят роднина е получавал това списание в продължение на години – и докато му бях на гости, го разглеждах. Ще ви кажа честно, че ми направиха впечатление публикациите ви относно ставащото в България. Там има неща, които направо ме удивиха. Мисля, че от 1993 г. още вие пишете за неща, които стават сега. Аз съм социолог по образование и ме впечатли също една публикация за съветско-американските отношения. Там недвусмислено казвате, че това разведряване е фалшиво и, че между империи приятелството не трае дълго. Освен това казвате и друго – че САЩ никога няма да разберат какво представлява Русия, а и да разберат, ще бъде късно. Сега това е факт…

- Спомням си тази статия, но не си спомням заглавието. Но тя не е единствена – това е една поредица на тази тема и беше породена от публикации, излизащи в американския печат – «Вашингтон поуст», «Чикаго трибюн», «Ню Йорк Таймс». Направи ми впечатление наивността на интерпретациите на американските журналисти и непознаването на руската външна политика, на руските амбиции за световно господство, които всякога са били за сметка на нисък стандарт на обикновения руски човек. Цареше една еуфория на братски поздравления и всичко се отдаваше на комунизма, който е царял в СССР, без да навлизат по-дълбоко в проблемите и най-вече на това, което ще се случи в бъдеще. Именно тази недалновидност ме дразнеше – и затова и публикувах тези статии. И после чак обърнах внимание на ставащото в България. Между другото това, за което говорите – прогнозите за бъдещите американо-руски отношения и тезите в моите публикации, около две-три години след излизането им на бял свят, те бяха казани почти дословно и от бивш зам. директор на ЦРУ, по праймтайма на АВС нюз. И така и стана…

- Точно тази статия ме накара да прочета вашите публикации относно вътрешно-политическата обстановка в България и прогнозите ви за бъдещето, ако нещата се развиват така. Там вие говорите за «унищожителната сила на корупцията», която ще доведе България до непредвидими последици. И това е ставало в момент, когато никой не говореше за корупция.

- Тогава никой не говореше за корупция, но еманацията й се носеше във въздуха – още 1991 година, а и преди това, но в по-стеснени кръгове. Бившите знаеха повече от всеки какво идва, защото само те бяха обикаляли по света, само техните деца учеха на Запад, само те имаха контакти със западни фирми, които щях да бъдат първия трамплин за пране на пари – на много пари, на милиарди, не техни, а общи пари, на всички. Тогава беше времето на облизването около плячката – те надушваха какво могат да направят, но не вярваха, че ще им бъде позволено толкова лесно и толкова безболезнено да станат мултимилионери за една нощ. После чак дойде приватизацията, която е най-срамното действие на българската управляваща класа от създаването на българската държава. Всички повтарят мантрата на комунистите за митичния план “Ран-Ът”, а никой или много малко са го чели. Никой не е искал да чуе предупрежденията на Ран, че ако не се изпълни точно и на сто процента този проект, ще стане това, което стана – просешка тояга и дворци, каквито няма и в най-богатите предградия на Чикаго. И защо? Защото мистър Ран не предвиди алчността на комунистите в този план. Представете си една рецепта, където аптекарят е нарушил пропорциите и после пациентът е умрял. Кой е виновен – рецептата или аптекарят? Ето това е планът Ран-Ът. Ето това не иска да признае тази част от комунистите, която го осъществи, както вълк би опазил агне. Отнася се и за много от така наречените демократи. Наивният народ мислеше, че ще живее след две-три години като западните туристи, които виждаше по Черноморието, че ще кара коли като тях, а през това време прослойката, която ограби България, преправяше документи, прехвърляше парите от фасадните организации на разузнаването, присвояваше недвижимо имущество на ЦК на БКП и УБО – с една дума крадеше, както никога в българската история не се е крало, и едновременно с това се подиграваше на викащата улица.

- Хубаво, че стигнахме до «викащата улица», именно това ме интересуваше най-много. След като сте предвидил толкова точно тогава, какво бихте казали сега – какво я очаква България?

- В нашата история има един факт – винаги, когато са засягани интересите на големите пари, се е стигало до кръв. Така е било, дори когато големите пари на едрата буржоазия не са били придобити по престъпен начин – а представете си на какво са способни едни престъпници, направили стотици милиони чрез рекет, убийства, кражби и измамнически схеми. За първи път в икономическата ни история, тези с големите пари, освен, че не предвидиха разходи за храна на кравата, която доят, но и се изгавриха с нея, а това е сигурен белег, че историята няма да се повтори, както е ставало досега. Сега ако им кръв, ще бъде тяхната. Те не познават елементарни правила за социално управление, а застават на руля на държавата със срамно малко интелектуален багаж. Така е в много случаи и с министерските постове, така е с държавната администрация. По същество българското общество е лишено от право на правосъдие, след това е лишено от справедливо отношение на държавната администрация към индивида. А няма ли такава справедливост, пропастта между родина и държава расте с всяка секунда в геометрична прогресия. Такава държавна структура е обречена. Управниците на такава държава завършват трагично – изключенията са малко и практически не се вземат под внимание при правене на изводи. Но да се промени такова нещо е невъзможно с познатите средства на управленската практика. Защо? Защото това е една цялостна структура на взаимозавимост, където всеки втори има право на вето. Такава система не се поправя, тя се унищожава. Ще бъда ясен. Олигархията в България е пръснала неимоверно много средства за депутати, за високи постове, от които зависи безнаказаното източване на средства, и ще търси начин, клонящ към невъзможното, да запази статуквото. Никоя мафия не е способна на това, което е налице в България. Българското общество е разделено на крадящи и гледащи безучастно. Отдавна няма партийни цветове, отдавна няма реално противопоставяне на идеи за осъществяване на социални проекти. От трибуната на Народно събрание всичко е преливане от пусто в празно, едно шоу в буквалния смисъл, където се прави четиригодишна предизборна пропаганда и нищо реално за избирателя. Твърдя, че това, на което сме свидетели сред българската политическа класа, е нова форма на тежка психоза, която тепърва ще бъде изследвана – да се бориш с думи за този, който се надяваш да те избере, да го виждаш, че е преминал ръба на средновековна мизерия, а ти да живееш в безотговорното охолство на гласувани от самия теб привилегии и това да не ти прави впечатление, е не само престъпление, но и болестно състояние…

- Не ми отговорихте какво следва от това?

- Нека започнем оттам, че за първи път в световната история българските политици за 23 години изпразниха от съдържание представата за партия в изконния й вид и предназначение. И това народът го видя, усети и се събуди. Никога не съм вярвал, че ще видя паднал комунизма в България, но винаги съм знаел, че ще падне. Никога не съм предполагал, че ще видя българския народ събуден, но винаги съм вярвал, че ще се събуди. Съдбата ми отреди да видя и двете. Всъщност, ние видяхме падането на административната сграда на комунизма и изсулването на плъховете от нея невредими. И това изсулване доведе до днешното състояние. От там тръгна всичко. За да ви отговоря какво ще стане, трябва да погледнем какво е станало, какъв е генезисът. Хайде да синтезираме какво стана в България от вечерта на 10 ноември 1989 г. досега, когато ме питате.

Първо. Стана промяна не за промяна, а за спасяване на глави. Те знаеха, че без СССР народът ще се превърне в реална гражданска маса, търсеща сметка от управляващите. И набързо направиха цирка, но вместо демокрация дойде постсоциалистически плутократизъм, облагодетелстващ комунистическите барони и слугите им от ДС, които държаха тайни за всичко и всеки. От тази точка до създаване на организирана престъпност с цел слагане ръка върху средствата за производство и осребряването им, има само една незначителна крачка. Но все пак българската баница не е толкова голяма, че да стигне за всички – има и лица от тях, за които не стигна, които не се облагодетелстваха, но това не значи, че са се променили. Те са си същите и отново са готови да търсят врага там, където им го сочеше любимият им Живков. Имаше един кратък период на стъписване сред въпросните кръгове, но той трая само около пет-шест месеца.

После се окопитиха и видяха, че могат да крадат безнаказано и в законови рамки. Видяха, че парите в чужбина могат да бъдат присвоени – това са безотчетните фондове на разузнаването, партийните пари, с които бяха организирани престъпните групировки, чистите външнотърговски дружества. Всичко това не намери адекватен законов ритник, какъвто заслужаваха. Нещо повече, те купиха съд, прокуратура, институции до най-високо място.И как можем да вярваме на такива дисиденти, които плямпаха от трибуната на НС заедно с виновниците? Ето така в общи линии се стигна до осъществяване на най-жестоката комбинация от див английски капитализъм – от 17-18-19 век, за големите компании и регулаторни манипулации на дребния и средния бизнес.

Това е не капитализъм, а убийство на капитализма в изконния му вид. Ти убиваш свободната инициатива на обикновения човек за сметка на набралите скорост от престъпна дейност. Това го няма никъде по света. И ако се появи под някаква форма, се сече от корен. В Дания например не може да притежаваш повече от 5000 декара земя, а тук няма никакви ограничения. Само слепец законодател и корумпиран изрод може да приеме такива закони. И не само това. Тепърва ще излизат безумните закони, които са приети единствено за облагодетелсване на най-едрата прослойка. Ето това не можеше да доведе до събуждането на гражданите. Случаят Франкенщайн се повтори в социален план. Тези, които създадоха този безумен модел на заробване на гражданското общество, рано или късно ще отговарят наравно с истинските престъпници, защото ако им се проверят сметките и тези на децата и близките им, те не могат да ги докажат с реални доходи. Досега всичко беше правено да се заблуждават хората.

Най-големите престъпници не са нито сред мафията, нито сред наркодилърите, а сред политическата класа. Нито един наркодилър не може да нанесе такива поражения, каквито нанесе тази класа на българското гражданско общество и на новородения български капитализъм. И сега да ви отговоря на въпроса «какво следва»? Следва единствена по-рода си в Европа политическа нестабилност. Това, което ставаше в Италия през 70-те и 80-те, ще бъде детска играчка спрямо това, което може да стане в България. Защо? Защото българинът за първи път видя реалните размери на силата си. Но не смятайте, че българинът свали Бойко Борисов – не, Бойко си отиде сам, но свалянето му беше неминуемо, независимо от побоя на полицаите на Орлов мост. И той го разбра и изпревари събитието, но фактът си остава – той си отиде сам.

От друга страна, българската олигархия толкова повярва в безнаказаността си и хвърли толкова средства да си купи държавата, че сега просто ще й бъде невъзможно да изпълни исканията, подчертайте дебело в публикацията си – справедливите искания на гражданите. Тя ще направи всички метаморфози и ще използва целия спектър от низки прийоми, само и само да спаси статуквото си, защото знае, че не спаси ли статуквото си – тя ще отговаря по юридически път. Ето това е възелът – в днешна България са противопоставени две страни и живота и на двете зависи от изхода на това противопоставяне – или гражданите, или олигархията. Такъв казус не е поставян в Европа и не слушайте тези, които четат мантри в сутрешните блокове, че така е в цяла Европа – не, не е. Там противопоставянето не е на антагонистична основа – там протестите са естествена реакция от столетия. И за този антагонизъм в България е виновна политическата класа и отгледаната от нея олигархия, а не гражданите.

Аз съм живял една трета от живота си в чужбина и имам представа от капитализма в най-капиталистическите държави Великобритания и САЩ. Е такова чудо като в България няма. Ще ви посоча някои конкретни факти – знаете ли, че, съотнесено към стандарта, българинът го глобяват петдесет пъти повече, отколкото американеца, за пътуване без билет; че плаща пет пъти повече за храна; три пъти повече за някои нарушения при неспазване на правилника за движение. Представям си как би реагирал американецът, ако глобата в обществения транспорт е една шеста от минималната пенсия… Първата ми реплика след едномесечен престой в България беше: «Как е възможно да търпите това нещо?» Как е възможно телефонните компании да смятат 10 стотинки на минута за евтина тарифа, когато в САЩ е стотинка и половина. Да, цените тук са по-ниски – но от това имат сметка само туристите. А политиците ни пеят дитирамби, колко е хубаво да ухажваме инвеститорите, които по същество са си извоювали такива условия, каквито малко държави биха се съгласили да подпишат. Очевидно, че тези договори не са подписвани от съвсем атруистични подбуди. Проверете печалбите на една телефонна компания в САЩ за тримесечие и една телефонна компания тук – и ще разберете за какво става дума. Кой е подписвал тези договори и ще отговори ли някога пред съда за това…?

- …А как виждате изхода?

- Нека да довърша, ще ви кажа и как виждам изхода. Това, което ви казвам за телефонните компании, се отнася и за веригите магазини. Земеделска страна като България не може да конкурира пазара на земеделски продукти – кога е било това?

И кой има сметка? Някои казват, че моделът е сбъркан. Не, моделът не е сбъркан, той е направен с неимоверна точност да печелят единствено най-богатите. Тези, които са набрали скорост по друг начин – най-често криминален. И никой друг.Изключенията са незначителни, но е хубаво, че ги има. Е това вече не е капитализъм. Това е целта на всеки монопол – да унищожава конкуренцията, купувайки властта.

Ето тук виждам изхода – действа се като в медицината – един път намерил ли си причината за болестта, лесно е да се намери противоотрова. Не се ли разбие монопола и вярата, че всеки, който има пари, има и държавата, а че и светът е негов, изход няма – има робство, стадо и овчари. Необходима е и незабавна промяна в местното управление. Кметовете-феодали трябва да отговарят и да се провери произхода на състоянието им. Злоупотребите там са на не по-малко ниво. И съм сигурен, това е началото на събуждането и на унизените и оскърбени български селяни. Няма как да не излязат наяве какви злоупотреби са правени с техните интереси.

- Вие казвате в един от докладите си на конгреса в Чикаго, че е време да се пренесе борбата в България. Какво точно имате в предвид и мислите ли, че може да влезете в политиката?

- Засягате въпрос, който мислех, че ще ме отмине, защото трябва да ви кажа неща, дето няма да мога да отмина, от една страна, а от друга това засяга организация, на която съм съпредседател и не мога да говоря без съгласуване с моите колеги от управителния съвет. За тези неща още не сме взели решение кога и как да ги оповестим. Но ще се опитам да намеря соломоновско решение. Истината е следната – БНФ (инк) е дала за събарянето на комунизма в България над два милиона долара, както и една много по-скромна сума след 1989 г. – главно на Илия Минев, за издателска дейност. Видяхме навреме както става в България и спряхме неконтролираното изпращане на средства. Добре, че имаше по-умни хора от мен да ме възпират, защото тогава демонстрирах една наивност и щяхме да пръснем много пари за лица, които се оказаха преследвачи на лични интереси.

Сега ще се опитам хронологично да ви изясня въпроса, а вие ще решите дали е влизане в политиката или не. Нашите анализи показваха, че следващият премиер на България ще се казва Бойко Борисов. Тогава той беше кмет на столицата. Намерихме човек, който да се срещне с него и да му предаде едни послания. Не мога да ви кажа какви, но мога да ви кажа, че това беше голям жест, който не сме правили на български политик, нито дотогава, нито след това. Един ден ще го оповестим публично. Направихме го непублично, тъй като не искахме да отблъснем част от избирателите му с промити мозъци. Когато разберяха, че БНФ (инк) подкрепя Бойко Борисов, много от избирателите му щяха да се подвоумят дали да гласуват за него.Нашата цел беше обединение на обществото ни, а не партийни дрязги и разцепление. Искахме Борисов да има подавящо мнозинство и да започне раздаване на картите на заслужилите. Знаехме, че за него ще гласува голяма група бивши комунисти, и ако разберяха за нашия жест, щяха да бъдат отблъснати. Целта ни беше той да смени курса на този тип олигархично-плутократичен капитализъм, модел от 18 век. Борисов обаче прие този жест повече от предпазливо и уклончиво, дори подчинените му, на които той е прехвърлил нашето послание за осъществяване, дори не отговориха, но въпреки това нашите структури в България гласуваха за него. Каква беше обаче изненадата ни след изборите, когато започнаха старата песен с малко изменен текст. Не знам това дали е било влизане в политиката, но по-голяма стъпка от тази не сме правили.

Да ви отговоря и за себе си, дали ще вляза или не в политиката. Ще вляза само ако на власт дойде русофилска партия, която да води държавата ни към пагубно сближение с тази полуфеодална държава. Две мнения по въпроса не може да има. Да строят феодализма си при тях – тук ще вървим по друг път. Това е първият случай. Вторият случай е, ако някой безумец си позволи да въведе военно положение, което ще бъде в услуга само на олигархията. Това ще я спаси от директна разплата за това, което са извършили. Такива симптоми вече са налице, но трябва да знаят, че ще платят скъпо и прескъпо. Спирам до тук по този въпрос.

- Предстои избиране на служебен кабинет – как мислите, ще се справи ли или не?

- В социалното управление важи законът за неписаната приемственост. Никой не може да надскочи ръста си. Той ще избере себеподобни, независимо от партийният им цвят. Този, който избира – избира себе си в образа на други хора. Представяте ли си падащият от власт Керенски през 1917 г. да посочи Ленин за негов наследник? Или у нас правителството на Муравиев през 1944 г. да извика Георги Димитров от Москва? И изхождайки от този закон на приемствеността мога да кажа, че тези хора от новия кабинет, които и да са те, не са способни на промяна в интерес на обществото и на отделния индивид. Те ще бъдат продукт на статуквото и тяхната цел ще бъде усмиряване на топката, подхвърляне на трошици и влизане в старото русло на корупция и политическа безотговорност.

Това са трите етапа, през които ще преминат – разбира се в последния етап се включват и изборите. А това значи – което казах в началото на разговора – че България я очаква нестабилност с непредвидими последици. Две неща обаче ще изглеждат примамливи за постсоциалистическата олигархия – военно положение, да им запази статуквото, или убийствена инфлация, която ще обезкърви гражданите – и в двата случая това ще го направят с надеждата да потиснат гражданските брожения, които търсят адресат на виновниците за това състояние. И двата случая ще сбъркат и ще платят…

- А има ли трети път според вас?

- Третият път е – рекапитулация на всичко станало от 10-ти ноември 1989 г. Изваждане на всички архиви и т.нар. икономически досиета – става дума за законовите абревиатури на кражбите. Закон за изборност на съдиите и главните прокурори – нека да изясня – изборът на главните прокурори трябва да е за два мандата, а за съдиите на постоянно, на всеки четири години. Като първа и неотложна мярка трябва да е молба за особен статут в ЕС, относно мерките за справяне с корупцията и изправяне виновниците на съд. Не се ли изпълни една от тези три точки в посочената последователност – мирните начини за решаване на българските проблеми за изчерпани. Остава непредвидимото.

- Мога ли да помоля да ви задам само още един въпрос след избора на служебното правителство?

- Разбира се, но едва ли ще ви кажа нещо по-различно.

- Благодаря, тогава ще ви задам само един въпрос.

13 март 2013 г.:

- Г-н Ганчовски, какво ще кажете за състава на кабинета, посочен от Росен Плевнелиев?

- Радвам се, че Илиян Михов не е сред избраните. Той е кадърен икономист и честен човек, и мястото му не е в този отбор и в това време. Ще дойде и неговото време. Предполагам, че е отказал, както първия път, когато беше поканен. За другите – абсолютно никаква изненада и не мога да ви кажа нещо по-различно от това, което ви казах преди няколко дни, може би с изключение на факта, че се парадира по стар български обичай с имена на световни университети – като че ли Харвард не може да роди глупаци, и като че ли няма нагледни случаи за това. Лично аз съм срещал в САЩ много такива случаи – така че авторитети от такъв ранг не ме вълнуват. Какво ми размахват дипломи и титли, да ми размахат това, което са направили. От политически метреси и отгледани в комунистически парници личности не очаквам нищо добро. Друга очаквана «изненада» е, че толкова много членове са свързани по някакъв начин с предишното управление. Но това е дребен кахър – повтарям думите си, че в такива случаи като нашия, всеки избиращ – в случая президентът – избира всъщност своето подобие. Нищо ново…