http://bosia.blog.bg/politika/2011/09/27/zashto-vsichki-pishtiat-katunica-ta-katunica.826538
С принципното позволение на автора си позволявам да предложа на моите читатели позицията на Николай Колев - Босия, която напълно споделям:

Тези дни медиите проглушиха ушите на българските граждани със събитията в Катуница. Но Катуница и Киро Рашков ли са проблема?

Това е само на пръв поглед. Проблемът е един айсберг, който показва само видимата част. Невидимата част е свързана с власт, пари и политика.

У нас има ужким политически партии, институции, закони, конституция, платформи и програми. Това е същия този айсберг. Защото ги има само виртуално. Но непрекъснатото повтаряне от политици и копелеги журнаглисти на лъжите, че това са реалности заблуждават българина, че наистина ги има. Също както думите преход и демокрация. Има ги само в празните и дълбоко порочни глави на българските „политици” и разни Андрейрайчевци и Кънчостойчевци.

Киро Рашков не е уникум. Той просто е част от политико-криминалната олигархия, която управлява с измами, насилие, корупция, лъжи и престъпления вече 67 години. Това, че в олигархията има българи, цигани, турци, евреи, арменци и какви ли не означава, че въпросът не е нито етнически, нито класов. Тук става дума за мафията, която като татко Барба непрекъснато си променя формата и цвета, но характерът му остава същия. Защо, например, Сергей Сатанишев не удари олигархията? А защо същото не направиха нито Луканов, нито Митко Паричката, нито Филип Димитров, нито всички останали, включително и нашия „славен” сегашен премиер-Чапаев?

Отговорът е много прост. Защото са част от олигархията. С това не искам да кажа, че олигархията е единна и дисциплинирана. Напротив, Там играта е за надмощие и интригите са най-леките форми на вътрешно напрежение. Но попаднат ли в ситуация да бъдат застрашени като цяло, те стават сплотени и  отстояват със всички нечестни и криминални средства властта си.

Нека погледнем какво става в страната ни.

Съдебна система-работи за олигархията.

МВР-работи за олигархията.

МВнР-работи за олигархията.

МОМН-не работи за българските граждани.

МЗ-не работи за българските граждани.

МТСП-не работи за българските граждани.

МИЕТ-не работи за българските граждани

И.т. н. и т. н.

Накрая ясно се вижда, че държавните институции или не работят за българските граждани, а само за себе си, или работят откровено за олигархията. Колкото и да ми е неприятно ще трябва да призная, че това се случваше и в арабските държави. В резултат на което се стигна до стихийни и организирани бунтове. И ако не се променят нещата и у нас ще се случи това. В момента не сме много далеч от този момент.

Липсата на истинска политика, на воля за смяна на модела, за отказ от опити за облагородяване на прогнилия и покоен комунизъм-социализъм, липсата на действащи програми и подготвени кадри неминуемо ще ни доведе до спонтанни или организирани протести без да се запитаме каква е истинската причина, а „политиците” и копелегите журнаглисти ще ни сочат я Киро Рашков, я някой друг като персонален виновник, за да се прикрие истинският виновник-олигархията.

Поне по-събудените българи трябва да разберат, че името на България спокойно може да бъде променено на Катуница, Гърмен, Георгидамяново, Веселият град или всяко едно име, свързано с престъпна дейност. Но най-точното име на страната ни в момента е Олигархстан или по европейски Олигархландия.

По-възрастните българи си спомнят онзи скеч на Мирча Кришан за краставичката, чрез която обясняваше всички неща, защото само за нея беше научил. Нашият Мирча Кришан е „славният” ни премиер Чапаев, който всичко обяснява с асфалта. Само дето не можа да обясни събитията в Катуница и останалите градове и села в България. Колкото и да си асфалтира лафовете се видя, че дупките в приказките му са много големи и той неминуемо ще падне в най-голямата от тях-собствената си андрешковщина.

Държавата е мъртва. Не можем да обвиняваме за това нито Киро Рашков, нито Ицо Папата, нито който и да е освен олигархията и собственото си овчедушие. Не може да се иска от един труп да има работещи органи. Не може мозъкът, който изпраща сигнали на органите как да реагират да е умрял, а черният дроб, стомаха, бъбреците и сърцето да искаме да работят. При смърт единственото нещо, което става е отпускането на сфинктера. Оттам идва и миризмата в Катуница.

Наближават избори.

Отново ли ще избереш олигархията, българино?

И още по темата: http://bosia.blog.bg/politika/2011/09/26/sreshtite-mi-s-kiro-rashkov.826051
През 1986 година ме вкараха в старозагорския затвор. След като лежах в „тежкия салон” ме вкараха в 4-ти отряд, където лежат хора без окончателна присъда. Още първите дни до мен се приближи един циганин с лъскаво теме и ме заговори. Представи ми се като Кирил Рашков. Колегите му казваха с насмешка „цар Киро”.Оплака ми се, че не му позволяват свиждане и колети. Разказа ми за кокво е вкаран в затвора. За създаване на група за контрабанда на злато, сребро и платина. От колегите разбрах, че има намесено и оръжие, както и поръчка на убийство. Според тогавашното законодателство максималната присъда беше 20 години и аз му казах, че не му мърда двайсетака. Той се ухили и ми каза, че е успял да подкупи следователя си и делото е дадено на Митко Паричката, както казваха на съдията Димитър Попов. Рушветът му излязъл над 50 хил тогавашни лева. Каза, че ще му дадат 15 години, от които ще лежи 6-7, жена му ще се размине с условна присъда, а децата му няма да бъдат съдени, въпреки участието си в групата. Засмях се, но след две седмици дойде решението на съда бях потресен, че всичко съвпада с думите му. После направиха два нови политически отряда заради многото турци и мен ме преместиха в един от тях-10 отряд. Така се разминахме с него.
Съдбата ни срещна отново през март 1989 г. Мен по етапен ред ме караха в Бобов дол. В Пловдив, в етапното на гарата чаках да се сменят конвойните и изведнъж гледам в конвойното Киро циганина. Пак ме попита какво съм направил и му отговорих, че съм направил първия независим профсъюз „Подкрепа”. Той веднага поиска да се запише в него. Отговорих му, че няма да стане, защото първо трябва да запише висше образование. Профсъюзът е за интелигенцията.
След преврата обиколих затворите, правих срещи с депутати, чужди дипломати, президента, министърът на правосъдието, шефа на затворите и Главния прокурор. Направих списък на всички затворници, които са вкарани по политически присъди, независимо, че някои от тях формално бяха осъдени по криминални текстове.Така през периода 1990-1 години те бяха пуснати чрез персонална амнистия.
Бях на квартира до пазара „Димитър Петков”. Една сутрин се звъни на вратата. Отварям и виждам някакво момче на 25-6 години, мургаво и с чанта. Представи ми се като син на Киро и аз го поканих. Той директно започна, че идвал, за да освободя баща му от затвора. Научил, че съм изкарал много затворници и дошъл при мен да освободя и баща му. Отвори чантата и заизважда пачки с банкноти. Побеснях. Хванах парите и ги изхвърлих на стълбището, изхвърлих и него. Той ме изгледа и каза, че щом аз не ги искам-друг ще ги вземе.
След три месеца Киро излезе от затвора.
Указът беше подписан от Желю Желев.

http://timesbg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=854:mnipulacija-v-kratunica&catid=27:2011-01-03-11-54-56&Itemid=38

"Дано никой не се поддаде на провокациите за саморазправа, защото точно това е целта на тези, които искат НСР. Ставащото е мЪнипулация – всичко е за пари и власт. А ние не трябва в никакъв случай да се превръщаме в жители на К(Р)атуница..."