2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Тези думи на Гьоте, винаги са предизвиквали благоговение у мен.
Чудото, нещо неясно и възвишено, което влиза в живота ни всяка година за няколко дни: чудото на възкресението, чудото на благодатния огън... абе, всяко чудо за три дни. Днес вече е обикновен работен ден, изяли сме яйцата, козунака и агнето, събличаме празничните мисли, чувства и емоции, прибираме ги в гардероба за след година, когато пак ще има телевизионни предавания, репортажи, еуфория, приповдигнатост, може и „Страстите Христови“ на Мел Гибсън да изгледаме отново или да погледаме някой свещеник като отец Иван, да протегнем ръце и да се погреем на вярата, но неибежно идва днешната следпразнична утрин и е време да се върнем в реалността, да се оплачем от правителството и обречено да запретнем ръкави и да се погрижим за насъщния. Без фанфари, без въодушевление, без вяра. Спасителят си остава на кръста, а ние обличаме омразата и заклеймяваме всички неправди, за да се засрамят и да си тръгнат от нас с наведена глава. И се застояваме пред телевизора, може пък някой астроном да го е видял сред звездите, да го е пипнал, съзрял и помирисал и да се провикне: „Има Бог! Снимахме го! Науката победи и доказа! Той и Стивън Хокинг накрая беше обвзет от едни съмнения и аха да повярва, че има Бог“.
Живеем в интересни времена и това ме прави щастлива. Заобиколена съм от хора, които не вярват, ама неистово не вярват. Е, това не ме прави щастлива. Научих се да приемам техния избор и да не се чувствам отговорна за живота им. Мога само да ги обичам. Мога и да бъда пример, ама времето си минава, всичко се забравя, а и не ме показаха в новините, когато преборих множество бучки с прошка, смирение и вяра. Тогава чудото влезе в живота ми. Не го пипнах, но опипвайки се убедих, че бучките са изчезнали. Беше напълно реално. И си беше чудо. И онази пътечка, по която вървя вече повече от половин век премина покрай Осъма и хребетите на Троянския Балкан и направи завой. Към нови и непознати места. По пътя, благословен да е пътя с неговите препятствия и неравности, които ни пречат да заспим в доволство и да преминем покрай всички райски красоти без да ги видим... Та следващото чудо имаше цвета на дъгата и миришеше на колендро *** Детето пребори рака за 40 дни, без медикаменти и терапия. И ако това е победа, тя си остава в онзи момент. С всеки изгрев ние посрещаме слънцето с нови мисли, с нови тревоги, с нови страхове. И всеки ден трябва да правим отново и отново същия избор: за какво има място в сърцето ни – за вярата и чудото или за страховете и тревогите. Защото са несъвместими и животът всеки ден доказва, че страховете и тревогите изяждат вярата и чудото, та чак спомен не остава. И трябва да сме силни, светли и пълни с енергия, за да продължаваме по пътя (защото и най-чистата вода, в най-чистото езеро без движението на обновлението и промяната се превръща в блато).
Развиделява се. Земята се върти, вибрациите й се повишават. Очите ни бавно проглеждат и виждат, че целият свят е едно, че ние сме клетките на един организъм и сме отговорни за цялото (ако сърцето умре, спира живота и в останалата част на тялото – природен закон). И идва времето да почувстваме и осъзнаем, че в нас пулсира една малка частичка от Твореца създател, която се захранва с любов и е всесилна, могъща и мъдра. И ако ние й се доверим тя ще ни даде крила и ще ни изведе на Горната земя. И ще ни покаже най-светлите лъчи на чудото живот.
Мир и светлина в душите ви и чудеса в дните ви :)
***колендро - това е миризмата, която се усеща, когато бурята и пороя свършат, слънцето изгрее и небето засинее. Има го и в речника: миризма, подобна на тази на растението кориандър, предизвикана от озона по време на гръмотевична буря.
P.S. Пътеуказател: когато виждаш камъчето по пътя, значи не виждаш крайната цел към която вървиш.
2. divnaya
3. Eleni
4. tara
5. gotinata
6. Геноцидът над българите
7. self
8. Пол Нюмън
9. фалшифициране на БГ история
10. Art ot zvezdopad
11. jones а Туве Янсон
12. история
13. История - Каравелов
14. georgiev = история
15. за прабългарите
16. психология
17. timmyd за душата
18. за любовта
19. elinor - приказка за щастието
20. Грижа за кожата
21. Петя
22. Вени Марковски
23. Любим линк
24. КАРТИЧКИ анимирани
25. innuendo
26. faith
27. политика
28. за Изида
29. блоговете на десни като мислене + политици
30. МОТИВИРАЙ МЕ