Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2015 12:41 - Разговор в писма
Автор: lava Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2463 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 11.08.2015 22:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 "На първо място здравето зависи от мисълта на човека. Като знае законите на мисълта и правилно ги прилага, човек е здрав."

                                                                                Учителят Петър Дънов

 

СИНЕ, с теб  се "познаваме" от 38 години и 6 месеца.  През последните 20 години нашите отношения се градяха на нова основа: на любов, на взаимно уважение и зачитане, на разбирателство, добронамереност, споделяне на общи ценности, взаимопомощ, безкористност и зачитане на личността на другия. За нас живота е училище. За нас няма трагедии , проблеми и нещастия. За нас всичко е закономерно, естествено и полезно (като урок). За нас "всяко зло за добро"и "ползата от вредата" са закони на Вселената, които приемаме с мислълта и със сърцето си.  

От друга страна аз съм твоя майка, което ми дава правото да ти се скарам, да ти посоча грешките и да изисквам някои неща от теб. И в същото време това е само моята гледна точка, с която можеш да се съобразиш, но можеш и да не приемеш, защото си пълнолетен и защото ти САМ НОСИШ ОТГОВОРНОСТ за себе си и за живота си. И ТАКА Е РЕДНО! Така както и баща ти има огромни изисквания към теб, с които ти избираш дали да се съобразиш. И всичко се свежда до СЪТРУДНИЧЕСТВО в една обща посока да се направи нещо по-добро. И нещо за добро. Пътят към ада е покрит с добри намерения. Понякога родителската любов носи вреда. Затова ми липсва времето, когато можехме да си кажем всичко, никой не се обиждаше и търсехме истината с общи усилия, търсехме най-добрия начин да решим проблемите ( с уважение към всички страни, които участват в проблема). Без намеци, без недомлъвки, без замитане на проблемите под килима и без обида. На първо място без обида. Дели ни един океан, но това намалява само срещите ни.

Колкото и да не ти се вярва аз си знам мястото. Смятам, че аз каквото съм могла съм направила и сега е време да мина на заден план.  Да не се меся, да не се налагам. Да не изисквам повече от допустимото. Да уважавам личното ти пространство. ДА УВАЖАВАМ ТВОЯ ИЗБОР. За мен е напълно в реда на нещата да се оттегля. Защото единственото, което има значение за мен е да си жив и здрав. Другото са твоите уроци и е твоя отговорност да минеш през тях. Аз съм тук и съм готова да се притека на помощ във всеки момент, но при едно условие - само и единствено ако ти ме помолиш за помощ. Преживях трудни моменти. Можех да ти помогна с моите знания (които трупам вече 30 години четейки специализирана литература), както и богат личен опит, но всеки път се спирах, защото ще бъде "непоискано добро", а то е голям грях т.е. аз вярвам, че нямам право да помагам преди да ме помолят за помощ и спазвах това мое разбиране. Друг е въпросът, че аз съм живо човешко същество от плът и кръв. Имам си персонално ЕГО, зачислено ми за лично ползване. Имам силна емоционалност, която ме поставя в положение да изригна без да имам врме да броя до 10 и да се спра.  Затова и аз правя грешки, както всички останали хора. И това ме кара да страдам, да съжалявам, да се разкайвам. И тези мои слабости ми помагат да разбирам слабостите на другите хора и да успявам да им прощавам.  Което ме прави различна от основната маса от населението, която живее в омраза, отмъщения и вечни битки за доказване и за надмощие. Аз избрах мира, аз избрах любовта, аз избрах да живея в хармония. Това е моят избор и не го натрапвам на никого. Просто се възползвам от моето свещено право да избирам ( и да нося отговорност за избора си).

Липсата на вяра в Бога доведе до изчезване на морала, до култ към парите, до чуството за безнаказаност и до вярата, че на всеки му е позволено всичко. Резултатите са: ученик заклал приятеля си заради дреболия. Две 18 годишни момчета се гаврили с 3 годишно дете и снимали своите "подвизи", охранители убили клошар, защото се подслонил в някакво кътче в МОЛа (презрение и неуважение към бедния) - и всичко това вече е норма. Другото е ненормално. В такива времена живеем.  Доскоро бях в училище, доскоро бях познавач и експерт по промените, които се извършиха в душите на "чалга" поколението.  Познавам тяхната дълбока вяра, че Вселената съществува само и единствено за него/нея и за никой друг. И че единствената причина за съществуването на Вселената е да осигури всичко и веднага на този единствен него/нея. Основния проблем на българското училище: учениците имат само права, но не и задължения. Учителите имат само задължения и никакви права. Резултатът е в ютюб: тонове клипчета на ученици, които бият учители. Този проблем отдавна вече не е само проблем на българското училище. Това вече стана световен проблем. И в Америка стана практика изнервени ученичета да произвеждат масови убийства на невинни хора (ученици от техните класове или техни учители). Световните мъдреци казват: започни от себе си! Промени себе си, това ще способства и за промяната на света около теб. Затова аз не спирам да чета, да се опитвам да се смирявам, да прощавам, да се изпълвам с любов. Не е лесно, но имам доста добри постижения на моменти и това ми дава сили да продължавам. Защото това, което правя го правя за себе си. Правя го от уважение към себе си, защото има нещо отдавна забравено: "човек, който уважава себе си не може да си позволи да постъпва еди как".  Вярвам, че човек трябва да прави разумни компромиси т.е. да не робува на измислени правила и да не бъде фанатик в тяхното спазване. Човек трябва да бъде широко скроен, с отворено съзнание, гъвкав и способен да се съобразява с всеки конкретен момент, с всяка конкретна ситуация, с всеки конкретен човек (с неговите индивидуални особености). Това ме прави доста самотна, малко са хората, които споделят моите разбирания и ценности! Но пък и повечето мои битки са вече зад гърба ми. Постигнах това, което смятах за важно. Доказах се където и пред когото трябва. И това ме прави по-свободна.  И ми дава правото да живея според моето разбиране за живота. Дава ми право, когато общувам с някого (за разлика от моите лични усилия по посока на избрания от мен път, то общуването включва двама и е резултат от усилията на двамата) да общувам така, както ми диктува сърцето:  да имам и права и задължения, което важи и за човека срещу мен. И да не приемам училищната практика: той/тя има само права, а аз имам само задължения. И да изисквам човека срещу мен да уважава себе си! Да, себе си, а не мен!  Защото древната мъдрост гласи: "който не уважава себе си, не умее да уважава и другите".

Защото науката вече доказа, че всичко във Вселената е единно, е едно цяло, е взаимно свързано и едно трепване на крилата на пеперуда в единия край на света завихря цунами на другия край на света :)

И направи свое мото думите на Блага Димитрова: "УСМИХНИ СЕ НА СВЕТА, ЗА ДА ТИ СЕ УСМИХНЕ И ТОЙ!"

И имай ВЯРА! Светът това сме ние и светлите човешки души са много и се множат. И стават сила, защото само любовта дава сила. ЛЮБОВТА (като отношение към света, а не като чувство изискващо взаимност) :)

P.S. Получих съвет да напиша книга. Книга, която да бъде отражение на моят свят, на моята вяра, на моите ценности и на моя опит. Приоритет ще ми бъде: "да бъда себе си", защото само това умея. Великият Апостол Карамитев беше казал: "Когато излезеш на сцената, трябва да дадеш най-доброто от себе си, дори в залата да има само един зрител" ... и ако докосна сърцето му значи съм си свършила работата.  Ъ, и ако искаш заслуги: стани кръстник и измисли подходящо заглавие (мога да ти осребря авторските права - за широката публика това е шега в наш стил) :)

 




Гласувай:
4
0



1. emi1ts - Възхитена съм
26.07.2015 13:32
от размислите и посланията в публикацията!Докосна сърцето ми!Напълно споделям и подкрепям този начин на мислене!Благодаря!Поздравления за решението да пишете книга !Сърдечни пожелания за успех!
цитирай
2. martiniki - Да!
11.08.2015 19:07
Сто пъти да! Искам след 20 години, когато моя син е на 38 и 6 месеца и аз да бъда така уверена, така вяра и да му напиша такива думи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lava
Категория: Хоби
Прочетен: 899257
Постинги: 198
Коментари: 909
Гласове: 8342
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031