Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2014 20:30 - Живот в благодарност
Автор: lava Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6251 Коментари: 6 Гласове:
5

Последна промяна: 05.04.2015 16:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Събудих се с чувство на благодарност, че имам покрив над главата и легло.  Не знам от къде ми дойде (в момента съм в Лас Вегас). После говорих с една приятелка, която каза, че в София е имало буря с градушка и по улиците текат реки.  След това видях клипче от сина ми във Facebook... Потоп.

И се размислих. Многото книги, които съм изчела ме учат, че човек трябва да е благодарен за това, което има. А ние често го забравяме. Искаме много от живота, искаме много от хората около нас. И така трябва. Не е добре да се примиряваме с недоимък или с лоши отношения. Но в живота има и такива моменти и трябва да ги преодоляваме. А не да се гневим, да се отчайваме или да обвиняваме съдбата, че ни ги причинява.

След моя развод бях гневна, несправедливостите бяха прекалено много и ми беше трудно да се примиря с тях. После осъзнах нещо много важно: хората са лоши, несправедливи и несъвършени... и единствения начин да приемеш един такъв човек до себе си е да го обичаш. Нещо на което никой не ни учи. И ние обичаме себе си (не винаги, но поне грижата за нас е на първо място) и сме склонни да обвиняваме другите за всички наши проблеми. И те да носят отговорност за нашите решения, за нашето настроение, за нашето благополучие...

Научих преди всичко, че за да бъдеш щастлив, трябва да си бил много нещастен. Без чиракуване, без болка, щастието не е трайно. Любовта, която трае три години е любов, която не е изкачвала планини и не е потъвала на дъното, а е паднала на готово от небето. Любовта е трайна само когато всеки от двамата знае нейната цена и е по-добре да си е платил предварително, инак има опасност да трябва да урежда сметката след това. Ние не сме подготвени за щастието, защото не сме привикнали с нещастието. Ние сме възпитани в преклонение пред удобството. Трябва да знаеш кой си и какво обичаш. Трябва сам да си довършен, за да можеш да преживееш една недовършена история.

Фредерик Бегбеде

Цитат: Аз никога не губя. Или печеля или си вадя поука. ...

Другото, на което не ни учат е: да се радваме на чуждото щастие и да не се радваме на чуждото нещастие. Та през годините научих, че "Да разбереш значи да простиш". Повечето конфликти в човешките отношения са в следствие на това, което аз наричам недоразумения. Някой казва или прави нещо... аз обикновено чувам това, което е в главата ми (заела отбранителна поза и очаквайки удар, защото на това ме е научил горчивия ми опит) или нямам информация за причините, които са накарали човека да направи това. И изригвам. И обиждам и наранявам с думи... и чувството ми за справедливост ми гарантира, че аз съм правата, а другите грешат. И когато бурята отмине се оказва, че е имало "развален телефон". Или са ми натиснали болезнен бутон, или нещо не съм доразбрала, или човекът срещу мен преживява болезнен момент и действията му са агресивни (търси си някой, на когото да си го изкара), или е притиснат от някакви обстоятелства и реагира с паника, вършейки глупости. Винаги има причина. И тя винаги е основателна за човека и незначителна за потърпевшия. А психолозите са категорични: "агресията е вик за помощ!".  И тогава аз се научих да обичам "врага". Не е трудно, но изисква смяна на мисленето и практика. Трябва аз да се поставя на мястото на човека срещу мен и да се опитам да разбера какъв му е проблема и защо го решава с агресия. И когато видя, че той се чувства необичан, застрашен, нещастен или жертва в някаква ситуация - изведнъж аз започвам да го разбирам и вместо гняв започвам да изпитвам съчувствие към него и желание да му помогна и да облегча страданието му. И спирам да се чувствам обидена от постъпката му. И разбирам, че не е лично. Че действията му не са насочени лично към мен, а са проява на гняв или безсилие. И картината коренно се променя (преобръща). И вече няма конфликт. Има проблем, който може да се реши с разбиране, търпение и добро отношение (любов), защото защо "да наказвам себе си за грешките на другите".

Нещастен или щастлив човек го правят само неговите мисли, а не външните обстоятелства. Управлявайки своите мисли, той управлява своето щастие!                                                                                                                    Фридрих Ницше

 

Понякогa сме склонни дa прощaвaме, не зaщото грешкaтa е незнaчимa, a зaрaди много знaчимия човек, който я е нaправил.

 

"Човешката енергия, която е складирана в човешката душа, в известни моменти може да се излее изведнъж, което става при голяма радост или голяма скръб. Затова човек трябва да знае как да се радва и как да скърби. И това е изкуство".                                                                                                                                                                    Учителят Петър Дънов

Отне ми доста години да променя мисленето си. И много усилия. Но това ми помага да бъда в хармония със себе си, да прощавам, да не се обиждам безпричинно, да не се гневя (не в момента, но като си събера мислите и си дам сметка за ситуацията), да не отмъщавам, да се опитвам да не наранявам ("пътят към ада е постлан с добри намерения", та често се нараняваме неволно)...

Тъжното е, че повечето хора не ме разбират и това ме направи много самотна. Но аз си вървя по моя път и не се равнявам по другите ( не ме интересува те как живеят и какво мислят). Аз отговарям за себе си, аз си вземам решенията (правилни или грешни), аз си нося отговорност за избора и аз си плащам винаги и задължително.Такъв е принципа на живота - за всичко се плаща. И се опитвам да се приема такава, каквато съм - с цялото си несъвършенство. И най-голямата победа за мен е да не изисквам и да не очаквам от хората да бъдат съвършени или безгрешни. Да не ги съдя, че понякога са слаби и грешат. И да поддържам в сърцето си любов към всичко и всички, без те да се налага да си го заслужат с някакво отношение към мен. Разбира се има предателства, които съм простила, но просто този човек повече няма място в живота ми, защото да простиш не означава да търпиш! И така.

"Любовта остава при този, който е благодарен. Всичко правете с любов."

Учителят Петър Дънов

 

 Та да се върна към началото. Трябва да живеем В благодарност (не само С благодарност). Такава е моята философия. Не я натрапвам на никого. Само споделям като повод за размисъл.

 

 

 



Тагове:   благодарност,


Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. conte - Поздравления за текста!Единст...
10.07.2014 21:07
Поздравления за текста!Единствено тъпакът Бегбеде разваля картинката. Какви са сега отношенията ви с бившия щом преди време са били гневни?
цитирай
2. lava - Прекрасни...
10.07.2014 21:33
conte написа:
Поздравления за текста!Единствено тъпакът Бегбеде разваля картинката. Какви са сега отношенията ви с бившия щом преди време са били гневни?

Простих и научих синовете да простят и да приемат своя биологичен родител :) Времето доказа това, което аз не се опитах да докажа и сега се радвам на голяма почит и уважение и от него и от майка му (свекървата)...
Цитирах Бегбеде, защото аз минах през деветте кръга на ада и мисля, че истински са предимно изстраданите неща, обикновено не ценим полученото наготово...
цитирай
3. emi1ts - Благодаря !
10.07.2014 21:48
Благодаря за споделянето!Вдъхва голяма надежда и кураж че има такива личности!
Поздрави!Успех във всичко!
цитирай
4. marrta - в
10.07.2014 22:06
благодарност
цитирай
5. lava - :)
10.07.2014 22:55
conte, emi1ts, marrta благодаря!
цитирай
6. lava - Йордан Радичков:
12.07.2014 23:37
"Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага."
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lava
Категория: Хоби
Прочетен: 919384
Постинги: 200
Коментари: 909
Гласове: 8343
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031