Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.12.2013 10:40 - Разхвърляни мисли
Автор: lava Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2876 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 06.12.2013 10:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 От най-ранното си детство в троянския Балкан помня няколко приказки, които баба ми разказваше при всеки подходящ повод или просто, за да извае човек от мен, с едничката цел да склопи очи спокойна, че ме е направила разумна, силна и оцеляваща. Беше ме усетила, че съм малко отнесена и хвърча из облаците и се тревожеше за бъдещето ми. Нося в сърцето си онова волно време, когато излизах по тъмно и се връщах по тъмно и играех до насита със съседчето - циганче осиновено от турци. Бяхме като сестри. Видяхме се след дълга раздяла, вече възрастни с пораснали деца. И тя ми благодари за крадените залчета, която тайно измъквах от кухнята на баба, за да я нахраня, когато тя нямаше какво да яде. Бях изумена. Напълно бях забравила. Такива неща ги осъзнават възрастните. За едно дете, което прави всичко със сърцето си това е единственото възможно в такава ситуация. Понякога си мисля, че селската ми къща е в "добри ръце" при такива съседи (нейните синове)...

Детство приказка!

Ама да се върна на народните приказки, събрали мъдростта на хилядолетията. Аз си не поВна от малка, та ще кажа само това, което е останало като една светулка, която при нужда прелита пред очите ми и ми сигнализира осветявайки ситуацията и огрявайки същността, която ми се изплъзва. А същественото е, че юнакът е изпратен да си получи наградата за геройствата при една чешма. От чучурът на чешмата тече чисто злато, та нашият юнак е трябвало да си подложи торбичката и да я напълни... Дори и в приказките не се минава без онова НО, което преобръща каруцата:))) Условието било юнакът внимателно да наглежда пълненето и като наближи моментът торбичката да се препълни и златото да прелее той да се дръпне настрана и да си продължи по пътя по живо, по здраво. Защото ако се опияни от блясъка на златото и забрави да издърпа навреме торбичката тя ще се препълни и в този момент златото ще се превърне в камъни...                                                                                                                                                         Хайде сега една предпразнична викторинка: КАК завършва приказката?

....

Никой не иска да каже, затова ще продължа аз.                                        
                                                                                                                             Народи  много, юнаци всякакви, приказки без край... Кранчето е едно за цялата Вселена. Седи си там... Някои минават и загледани в ярките слънчеви лъчи дори не го забелязват. Други го съзират и примират от неговата красота, оригинален дизайн и красиви багри. Трети го намират грозно и безполезно. Хора всякакви минават покрай него. И ето задава се прашен и уморен от дългия път пореден пътник. Присяда, поглежда с ожаднели очи към чучурчето... завърта кранчето и не вярва на очите си... тече чисто злато. И тук приказката свършва и започва нашата реалност, нашето ежедневие. Щото юнакът юнак, ама човешко око лакомо и се захласнал, та си препълнил торбичката и камъните натежали в ръцете му. И как сега да обясня, че останал с празни ръце, а? Златото се превърнало в камъни и той си тръгнал беден, но поумнял... Ех, да можеше човек първо да поумнее пък после да подложи торбичка под кранчето... Хубаво би било, ама в природата си има закони... и това, че ние не ги знаем не е причина те да спрат да действат. Искам да кажа, че Земята се е въртяла и преди Галилео Галилей да поучава инквизицията с тази информация.                               Умните хора са малко, но понякога вредата от тях е голяма. Алеко Константинов например. Образован, интелигентен, даже и красив. Успял да види и Ниагарския водопад. Но се върнал и вместо да пише пътеписи като дядо Вазов и да благоговее пред красотата на българската природа той се взрял в една малка групичка приседнала около кранчето. Ей, каква голяма планета и колко красоти, а той кранчето съзрял. Не е там душата българска... ама Алеко й сложил етикет и иди доказвай сега, че нямаш сестра. Искам да кажа, че бай Ганьо не е българин. Той е световно явление. Има го навсякъде по света. Може там да не е с калпак и потури, ама в сърцето си е същият. Ей това не е проумял Алеко и язък, че е ходил чак до Америка. Видял е прирада, но не е надникнал в човешката душа по ония ширини. То е защото бай Ганя не мож го срещна по камънака, той седи на кресло в кабинет. И управлява. Участвал е в Уотъргейт, бил е в мафии италиански и други такива. Такъв на нивата няма да го намериш. Той е на държавната нива. Да сее не сме го виждали, но умее да жъне.

И къде е вредата от таз литература, ще попитате? Как къде? В главите на българина. Няколко поколения български учители са го заклеймявали в часовете по литература... ама ние си знаем колко сладък е забраненият плод. Затова като се обърнем виждаме грозна картина: ония с бухалките са си все толкова малко около чучурчето, ама целият български народ сам себе си мрази и се охулва и на глас и на ум. Една дума му е на устата: ние българите сме байганьовци и за нищо не ставаме, да ни изтрият от лицето на земята заслужаваме... казват го и децата в люлката, преди да проговорят още. И това е пътят не към Ада, а към нашето затриване и изчезване. Има едни дето много ще се зарадват на такава развръзка, ама защо да им играем по свирката и да им изпълняваме желанията. Ние желания нямаме ли си? Щото ако си нямаме ще дойде Мария Антоанета и ще ни посъветва как да живеем и как да се радваме на живота: „като нямате хляб, яжте пасти!!!” Ама народ глупав, не слуша издигнатите над него. Не щели пасти, искали революция. Якобинци, гилотина, Наполеон и връщане към монархията. Кръгът се затваря. Поучително. Ама сега не е модерно да се чете и да се знае. Има забавления, има и играчки с wi-fi…

Тези играчки и аз ги използвам, но не за да се забавлявам, а за да се натоварвам. Щото колкото повече чета повече се натоварвам (не натежавам, то е друго). Но разбрах едно просто нещо: силата на мисълта е много по-голяма, отколкото можем да си представим и затова в живота ни има само това, което е в мислите ни (т.е. това, в което вярваме)!!! Обяснявах го на моите ученици и силно се надявам да са ме разбрали и да са запомнили. Обяснявам го на майка ми вече години наред, но никаква полза. Явно на 70 човек трудно се променя. Затова спрях да го обяснявам на хората около мен. Който иска да порастне трябва сам да извърви този път. Той си е негов път, а не мой. Истината е, че хората се страхуват от новото, защото е непознато. Предпочитат да си седят в лайното, защото е топличко, свикнали са с миризмата и дори е станало уютно. А извън него кай знае какви страхотии бушуват. И най-вече прдпочитат да си носят хомота, колкото и да е тъжък, защото без него ще настане една лекота и те ще загубят равновесие и няма да знаят какво да правят с толкова много свобода и лекота. Непривично е, програмата е друга (да е тежко) и най-вече никой не ги е научил какво е свобода и как да живеят свободно и с лекота. Май е време за реформи в образованието... да не учим история, да не помним кои сме, да не сме осъзнати, но да сме заспали и покорни... Ще успеят. Това по-лесно се учи. Да мислиш и да вървиш срещу течението е трудното, а хората искат да им е лесно и да се забавляват.

Искам да кажа на всички, които са силно ядосани от горните ми думи, и на тези които не се разпознават – има добра новина. В природата има и хора, които са достигнали до мъдростта и са готови да дадат най-доброто от себе си за благото на света. И светът се крепи на тях, въпреки хилядолетните войни, инквизиции, манипулации, разрушения и произтичащите от тях нещастия за онази най-многобройна част от човечеството. Те са движили света напред и те ще продължат да го движат напред, въпреки разрушителните усилия на Партията на Кранчето.

И ако ние не сме дорасли просто трябва да ги подкрепим като се освободим от навика да се оплакваме и да се самоохулваме и като повярваме, че чашата е наполовина пълна, а не наполовина празна. Разлика в грамажа няма. Разликата е в това каква заявка изпращаме към Вселената. Защото тя я материализира и ни дава (поднася) това, което сме й поискали чрез мисълта си.

Започнах с приказка. Та си дойдем на думата. Пишем си я сами. И от нас зависи в каква приказка ще живеем.

 

 

 

 

 

 



 




Гласувай:
2



1. marrta - Да!
06.12.2013 14:34
Човешки безграничности)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lava
Категория: Хоби
Прочетен: 1262062
Постинги: 203
Коментари: 912
Гласове: 8398
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031