В древни времена, имало един крал, който управлявал кралството си мъдро и под неговото ръководство то просперирало. Не били воювали със съседите си повече от 20 години и изгледите да се запази мир били големи. Синът на краля бил сгоден за дъщерята на най-силния му съсед и им предстояла венчавка само след няколко месеца. Народите на двете кралства очаквали с нетърпение предстоящото събитие заради веселбата и празненствата. Не, че били бедни или живеели лошо, но в чест на венчавката щяло да има едноседмични празненства. А и уважавали своя владетел и искрено желаели дълъг и щастлив брак на младите благородници.

Кралят също се радвал, защото знаел, че синът му един ден ще го наследи на трона. А благодарение на брачния съюз, когато това станело, обединенито на двете кралства било сигурно. Това щяло да превърне неговото кралство в най-силното в района и по този начин да се постигне траен мир, може би за столетия. Това била най-голямата мечта на краля. Да осигури мир на своите поданици, за да могат те да развиват търговия и услуги и да просперират.

Другата му голяма страст била да изследва човешката природа и често поставял различни интересни задачи на случайни хора, за да види тяхната реакция. Такъв бил и днешният случай.

Кралят бил разпоредил да поставят един голям речен камък по средата на търговския път на изток от столицата. Камъкът бил достатъчно голям, за да препречи пътя, но не чак толкова, че да не може да се заобиколи от едната страна, като се излезе от пътя. Наблизо имало горичка, пред която били израснали гъсти храсти. Именно в тези храсти се скрил краля, за да види как реагират хората на това неочаквано препятствие.

Пътят бил оживен и много хора преминавали. Повечето от тях били търговци, някои от тях дори познавал лично, но никой не си направил труда да премести камъка. Много придворни също преминали по пътя, изпратени по някаква задача. Те също предпочели да заобиколят препятствието. Дори няколко войника се появили на пътя. Гарнизонният им отпуск тъкмо бил приключил и се били насочили към поделението им, разположено 15 километра на изток от столицата. Те сякаш не забелязали големия камък, просто преминали покрай него. Това последното много натъжило краля.

Много от преминаващите покрай камъка хвърляли обвинения към краля, че не се грижел за пътищата достатъчно и бил допуснал такъв голям камък да се появи точно пред тях, но никой не направил абсолютно нищо, за да поправи проблема. Това също някак си отворило рана в сърцето на краля.

По някое време, по пътя се задал един беден селянин. Той бутал ръчна количка, пълна със зеленчуци. Достигайки до препятствието, той пуснал товара си на земята и спрял. Погледал камъка около минута, след това запретнал ръкавите на ризата си и започнал да го бута, за да го изтъркаля от пътя, в посока към реката. Много бутал, пъшкал, пот течала от челото му, но накрая успял да го избута от пътя. Починал си няколко минути и отново подхванал ръчната количка. Преминавайки покрай мястото, където стоял камъка допреди малко, забелязал, че се била образувала малка дупка, в която имало нещо. Спрял отново, бръкнал в дупката и от там извадил голяма кожена кесия. Тя била пълна с златни пари! О, май съм забравил да Ви кажа. Кралят обичал да награждава хората, които постъпват така, както смятал, че трябва да постъпят. Така, че бил заповядал да заровят голямата кожена кесия, пълна с пари под камъка. Тя била наградата, за този, който си направи труда да премести камъка!

И така, освен неочакваното богатство, преминаващият селянин научил ценен урок, който никой от останалите пътници не успял да научи:

Всяко препятствие представлява и възможност, от която да извлечем ползи, да се поучим и да подобрим положението си.