Работя 25 години на едно и също място. Работя с деца 5-6 клас. Саможива съм. За 55 години имах две приятелки (едната повече от 20 години, другата по-малко). И двете ме предадоха.С годините се променях, преодолявах комплексите си и пораствах.  Те първо започнаха да ме дърпат обратно долу при тях, после си ме предадоха по най-класическия начин, както си му е реда.

Едната беше украинка, невероятно красива жена. Когато я видях за първи път излъчваше невинност, беше като сияние. В следващият момент ме порази ослепителната й усмивка. Аз съм ценител на красотата и се впечатлих. Избрах я със сърцето си доста след това. Разменихме няколко думи и усетих, че мислим еднакво, че аз започвам едно изречение, тя го довършва. И се лепнах за нея като самотница зажадняла за разбиране. Аз я боготворях и правех за нея всичко по силите си, защото беше финансово зле и с много тежък браk. То и аз по това време бях с тежък брак, та й плачех на рамото, а тя ми даваше вещото си мнение като най-горна инстанция. Беше възпитана да бъде принцеса и аз й осигурявах това усещане.

После аз се разведох, бавно и постепенно започнах да уважавам себе си и да имам стабилно мнение (а не да тичам за съвет за всяко най-дребно нещо при нея). Почувствала се е детронирана. Направи много усилия да контролира живота ми и да мачка самочувствието ми, а аз си казвах: „не, така ми се е сторило, тя не е такъв човек, аз нещо съм се объркала”. Докато накрая в пълно безсилие тя ми спретна едни гаври, които бяха дълго премисляни, целенасочени и съзнателни. В един момент истината блесна от едно скрито ъгълче, после се показа цялата и ме ослепи.

Ударът беше тежък, много мислих и премислях. Дадох си сметка, че всичко е било нарочно, а не без да иска и си казах: това не го прощавам. Обърнах гръб, рязко и без обяснение. Направих го, за да защитя себе си. Защото аз съм много открит човек и винаги казвам каквото мисля. Чак после като се чуя какво съм казала се ужасявам и си давам сметка, че евентуално съм била нетактична или съм извадила на показ нещо лично, което ще бъде използвано срещу мен и това не е в моя полза.  С годините разбрах, че няма сила поднебесна, която да ме спре и не мога да се променя и реших да живея в мир със себе си и да се харесвам такава каквато създателят ме е направил. Отдръпнах се от тази жена, защото й простих и всеки следващ момент тя можеше да изкопчи от мен някоя моя тайна и да я използва срещу мен. А и простих, защото й бях много благодарна за всичките години, когато бях зле и тя ме допускаше до себе си. В крайна сметка тя ми е дала много и аз съм й дала много. Дойде време, когато аз нямам какво да й дам и тя повече няма какво да ми даде. Естественият край на нещата. Казах благодаря и продължих напред без да се обръщам назад. Поздравявам я, правя й услуги в работата (защото продължаваме да работим заедно). Месеци наред се гърчех и се опитвах да преодолея болката, затова всяка вечер най-искрено и добросърдечно й изпращах любов. Вече не се сещам за нея, затова не го правя.

Къде е тук визата ще попитат малкото останали на тази сраница?

Няма виза, нали ви казах.

Вчера бях на интервю в американското посолство. Предварително получих инструкции, аз си премислих как да кажа и какво да кажа.

Заставам на гишето и Тя ме пита: „Как сте?”

Аз широко се усмихвам и казвам „Чудесно”. (как да не го смачкаш такова, на какво отгоре се хили и то пред представител на най-великата нация).Аз съм спокойна, готова съм и на отказ. Нищо не е толкова важно, че да се разболявам от липсата му.

Следва въпрос в упор: „Защо три месеца?”Шаш. То, че нямам време да мисля е ясно, но аз това и не го мога. Аз винаги казвам това, което е ИСТИНА. Аз манипулирам хората с искреност, но тук тия не минават. И се чувам да казвам: „Толкова ми разрешиха от училище. Намерила съм си заместници и после ще се върна да си поема учениците.”

„Имате ли други деца?” „Да, син, които е в България и работи”.
”Колко получавате?” „500 лв.”

”Имате ли допълнителна работа?” „Нямам, но брат ми си продаде вилата и ми даде  пари, за да си осигуря пътуването”.

„Ще работите ли в Америка?”  „Не, та аз дори не знам английски”

„Не отговаряте на условията и няма да получите виза”.

Аз смаяно попитах защо, но получих презрителен поглед. Обърнах се и си тръгнах.

Не ме беше яд, че не получих виза. Ядосах се на себе си, защото аз сама се провалих.

Цял ден го премислях. Ако беше ми задала въпроса по друг начин: „Какво ще правите там цели три месеца?” щях да отговоря: „Това пътуване е подарък от сина ми за моя 55-ти рожден ден.Освен това той има проблем с очите. Натоварва се много и затова искам да бъда до него и да му помагам докато се дипломира. За мен това ще бъде една огромна промяна, синът ми ми е осигурил билети за концерти, осигурил ми е да посещавам фитнес и време да прочета много  книги и да се развивам. Направил е програма да ми покаже много интерсни места. Освен това искам да оставя малкият син сам, за да поеме сам своите отговорности и да се научи на самостоятелност, което е много важно за него.”

Сега си давам смека, че дори да го бях казала, щяха да ме погледнат като червей и да ми се присмеят. На Нас ли тия?

Вариантът да говоря любезно и да им казвам това, което искат да чуят или да им се хареса, за да ме пуснат явно при мен е невъзможен, уви.

Да бъдеш себе си, да бъдеш истински си има цена. И аз я платих.

Получих много ценен урок. Може би това стига.

Да съм жива и здрава, животът може да ми даде други и дори по-добри възможности. Времето ще покаже. Стига да съм си научила уроците.

вината не е в тебе! Каквото и да беше направила или пък казала пак щяха да те отрежат.
Имам позната, отказвали са й безброй пъти, тогава е била на 50-51 и са я броели за потенциална емигрантка. Не беше виждала дъщеря си 7 години. После накрая успя да отиде, но не знам как точно.
Трябвало е да искаш едногодишна виза все пак.
Вината не е твоя, не се коркай! :)

Според мен трябваше да искам едномесечна виза.
Не е ли ясно, че не се коркам. Светът не свършва с това. Снощи си говорихме със сина ми и той каза, че с тези пари през лятото може да обиколим Европа и да видим много по-интересни неща от кичозния и помпозен Вегас.

Та рекох да помогна, ама то немало нужда! Живи, здрави и да ви е весело по Европата! :)

ужасно съжалявам, лава... и ме разбесня съвсем искрено тази история. знам как чакаше Пътуването

но ми хареса идеята за европейска обиколка:) пожелавам ти я

това откровение относно живота и характера ти ме кара да те чувствам душевно близка.
Да бъдеш себе си, каквото и да ти струва - това е и моята философия.
Успех и много красиви мигове!

наскоро прочетох книгите на Вадим Зеланд. Там се обяснява нещо, което съм проверила в практиката и знам, че действа. Не трябва да придаваме важност на нищо, защото колкото едно нещо е по-важно за нас, толкова е по-сигурно, че то няма да стане. Знам го на теория, но се заинатих и исках пътуването да започне точно през декември. Не преди и не след това. Е, не стана. Дано да е за добро.

имаме еднакви имена :)))
дали това не е причина да си приличаме...

Е, честито и дано напук ви донесе късмет, хе-хе...
Хубав ден на всички!

Сто пъти ще е по-добре да видиш нашата стара Европа - че нали сме си европейци!

За добро е, да знаеш! Да си жива и здрава, Лава!

Хубаво е човек да я види, но не е добре да се живее там...Като прочетох постинга Ви се сетих, че и аз когато се явих за първи път на унизителното "събеседване" ги излъгах и им казах това, което очакваха от мен...Заминах....но там има неща, които един човек от Европа трудно може да приеме...И все пак е добре да се види за да не се терзаете, че сте пропуснали да реализирате едно свое желание...

благодаря за споделеното мнение.
Обичам да разглеждам нови и непознати места, но целта на пътуването беше друга. Исках да бъда до сина си в един труден за него момент. Той пък от своя страна искаше да ми направи подарък за рожденния ден и да ме поглези. Иначе до Вегас винаги мога да отида, защото имам братовчедка, която да ми изпрати покана. А и от Америка бих видяла друго, а не точно Вегас.
Да съм здрава, пък шансове има винаги. Не е края на света. Освен това при нас ( в семейството) нищо не става лесно. Правило. Трябва да спазим традицията.
Народната мъдрост гласи :"Всяко зло за добро", което ние си превеждаме така: "ползата от вредата". Времето ще покаже дали и този път ще е така.
:)))

...Колко познато ми звучи, но не точно като моята история...Аз съм била в Канада, на гости на брат ми, с бившия ми мъж, в далечната 1995 г., не знам как ни дадоха виза и на двамата, след като още нямахме дете...Просто като че ли консулът ни даде негласната си благословия да останем там, а ние взехме, че се върнахме...После бяхме кандидати за легални емигранти, чакахме 2 години за интервю, а той се разведе и заряза всичко /включително и парите за процедурата - изгоряха около 2 400 лева, които тогава, през 2002, си бяха доста пари.../, а поканата за интервю дойде 3 1/2 месеца след развода, когато вече нямахме право да се явяваме, след като бяхме разведени...Е, съдба...Но не съм загубила надежда, че един ден пак ще отида там, може би когато дъщеря ми отиде да учи висше /дай, Боже.../
Когато нещо не стане точно така, както го искаме, наистина не знаем скрития Божествен замисъл и това, което се готви за нас в драматургичната Вселенска съкровищница:)))
Поздрави от Бургас - топли!

"Животът е това, което ни се случва, докато ние кроим планове" :)))
Сърдечни поздрави и от мен и от горещата и слънчева София.