Преди години с изненада открих, че понякога провинциалните театри правят по-добри постановки от софийските. Освен това Ибсеновата Нора докосна моето свободолюбие още в ранната ми младост. Затова снощи бях една от първите в салона на сатиричния театър, за да видя "Какво се случи след като Нора напусна мъжа си..."  (абсурдна комедия от Елфриде Йелинек - австрийка, носителка на наградата "Пулицър"). Представлението беше много свежо и много ми хареса. С приповдигнато настроение с divnaya решихме да поседнем някъде на топло и да си поговорим за изкуство, за живота и за каквото се сетим. Трите часа сладки приказки минаха неусетно. Повървяхме пеша до "Орлов мост" и тръгнахме към подлеза откъм езерото "Ариана". 
Вниманието ми привлече една странна групичка: две момичета и едно момче. Идваха от онази посока, където са бюстовете на Левски и Ботев... и носеха венец. Нещо се сгърчи дълбоко вътре в мен, но с divnaya обсъждахме вземането на такси. Те вървяха срещу нас и все повече приближаваха. Едното момиче пушеше и се отдръпна по-настрани от двамата. Бяха около 16 годишни. Отминаха ни. divnaya взе такси, а аз продължих още малко пеша. Трябваше да мина през подлеза и докато стигна до него видях, че по земята имаше накъсани и смачкани цветя.
Знам, че Левски е обесен на 18 февруари, но официалното честване все още е на 19-ти. Предположих, че някой е поставил венец на бюста на Левски и с това е създал емоции на младежите, за чиито родители вечерният час и глобите не са проблем. 
Днес в часа на класа разказах тази случка. Казах, че не осъждам младежите и не се обиждам от техните действия, но съм безкрайно тъжна. Защото никой не ги е научил на уважение. А човек, който не уважава себе си, не може да очаква да получи уважение от другите. Разказах им как много скоро след освобождението българите са потънали в своите ежедневни грижи и са забравили героите, затова Вазов написва "Епопея на забравените". Сега отново сме забравили своите велики предци.
И това е предателство към тях (и към делото на Аспарух, княз Борис I, Паисий, Раковски и Левски). От друга страна децата се учат от примера на възрастните и не вярват много на думите (гледат и имитират, но не слушат). Затова във време на криза, корупция, мутри и беззаконие трябва да имат светъл пример, по когото да се равняват. Левски не е съвършен. Но такива като него се раждат веднъж на 1000 години. И ако повече хора се опитват да бъдат като него, светът ще е по-добро място за живеене. В клас ми идва вдъхновението и обикновено казвам неща, които после не мога да повторя. Не знам дали ме разбраха, но 40 минути седяха притихнали на чиновете без да помръднат, гледаха ме и попиваха енергията на думите ми, която караше очите им да светят.

Поклон, Апостоле, и дано се множат наследниците и носителите на твоя дух!