Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2009 16:48 - ДЕН БЕЗ ЛЮБОВ
Автор: lava Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5432 Коментари: 11 Гласове:
0

Последна промяна: 14.02.2009 16:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Има и такива дни, независимо дали датата е 14 февруари.
На скайпа денонощно (веднага щом го включа)  ми светка оранжевото квадратче. Една петокласничка, която е освирепяла от скука си търси някой, който да я забавлява. Защото не й се учи и виси по цял ден на компютъра. В началото бях любезна и си говорех с нея. Всеки път започваше да хленчи, че никой не я обича, че няма приятели и аз доброволно отделях по два-три часа, за да поговоря с нея, да й дам съвет, да я успокоя, да я уверя, че не е права да мисли така. Но да говорим всеки път едно и също, или да й отделям всеки ден по два-три часа ми е невъзможно. Започнах да не й отговарям, но тя не можеше да го понесе и започваше канонада, от която оранжевото прозорче не спираше да ми известява входящи съобщения, а аз получавах морска болест от танцуващата пред очите ми светлина и не можех да си свърша работата.
Многократно обяснявах на това дете, че поведението й е недопустимо, но тя  се смееше в лицето ми. Докато един ден в скайпа тя ме нарече "маце". Била с приятелка, тя й се скарала, но Ралица отговорила: "Ама госпожата ми е приятелка". Трябваше да се обадя на родителите, но на мен тази идея не ми звучи оптимистично. А и лавината от събития ме изпревари.
Друг петокласник, голям сладур, но още по-голям разбойник ми пречеше на работата и аз го сложих да седи до мен. Имаше голям ефект, но скоро видях, че той пъчи гърди и се прави на кавалер т.е. помага ми като прави забележка за дисциплината. Дотук добре. После започна да се прави на мъж и да ми прави комплименти. Бяха толкова театрални и преднамерени, че аз всеки път омаловажах думите му с шеги. Докато и той не си позволи фамилиарно обръщение. Направих се на неразбрала и казах: Ралица, виж какво искат от теб и млъкнете, защото имаме важен урок. Той не се усети и пак се пробва. Тогава му поисках бележника, за да напиша на баща му как се държи в час и той благоразумно млъкна и мълча до края на часа. Но това не беше всичко. След часа Ралица много доволна от себе си ми пусна на GSMa някакъв клип. Видях, че са ме снимали в час, но какво говоря не чух, защото тя така гръмогласно ми се смееше в лицето, че не чух нищо. Разфучах се и тя набързо изтри клипа. Беше последен час вечерта и си тръгнах като бито куче. На другия ден отивам към поредния пети клас и виждам пред вратата група момчета, които отиват да бият друга петокласничка, защото направила на компютъра вестник и там не разбрах какъв е проблема, но трябваше да ги усмиря. Натикаха ми някакъв лист от вестника и аз видях, че там се описва един мой час и история, която не се е случила. Не беше обида по мой адрес, беше просто лъжа. "Журналистката" не беше присъствала в този час.
Винаги съм твърдяла, че един уважаващ себе си човек (независимо дали е възрастен или дете) не може да си позволи да си изпуска нервите, но просто чашата преля. За да сложа ред и да предотвратя агресията на момчетата от моя клас отидох в класа на момичето и се обърнах към "журналистката" с думите: "Мога да приема твоето екстравагантно облекло, мога да те приема такава каквато си, но не мога да приема да уронваш достойнството на един учител или на свой съученик. И ако трябва ще си търсиш друго училище". Последното изречение трябваше да си го спестя, но ми беше преляло и бях бясна. След часа тя ми каза, че не е искала да ме обиди, а аз спокойно й обясних : "Миличка, нека да прочета какво си написала и тогава ще поговорим. Сега се успокой и се прибери в къщи". На другия ден майката ме търсила и подала оплакване до всички инстанции срещу мен. Аз този ден не бях там, защото имам часове в друго училище.
Поисках среща с майката. Тя дойде и доведе един мъж, неин брат или роднина, не разбрах. Тя категорично отказа да чуе за какво става дума, а мъжът ме започна: "Вие подадохте ли си молбата за напускане или утре ще я подадете. Аз това няма да го оставя така, ще Ви съдя и ще Ви вкарам в затвора..." И започна да ме обижда колко некадърна учителка съм, как той ще ме унищожи и няма да остави нещата така. После отиде настрана, за да говори по телефона. С няколко думи обясних на майката, че съм се опитала да спася дъщеря й от побой, че съм добронамерена и дори няма конфликт между мен и детето й. Тя започна да омеква и да ми обяснява колко ме обича дъщеря й. Мъжът не спираше да се гаври с мен и тя започна да го моли да се разберем с добро. От дума на дума стана ясно, че в устата ми са сложени думи, които не само не съм казала, но и не мога да кажа. Когато стана ясно, че детето е повторило всички обвинения чути от майката, като мои думи тя разбра и съвсем омекна. Учител не е професия - това е диагноза. Разговорът стана съвсем приятелски и аз казах на майката: "Чудесно е това, че детето иска да издава вестник. Аз даже бях приготвила стари броеве издавани от ученици и да й обясня, че правенето на всетник има правила. Би било добре да се насочи към по-интересни теми от това да се рови в отношенията на съучениците си, за да не попадне в ситуацията, в която съм аз в момента". Мъжът пак скочи: коя съм аз да давам съвети, детето може да прави каквото си иска. Отговорих му: "Да, затова децата са на тоя хал".  Той ме погледна и каза: "Вие сте никой, Вие сте едно нищо". И си тръгнага.
Без коментар. Но при такива родители има ли някой в България, който все още си задава въпроса защо учениците не уважават учителите си.
На тези двамата и през ум не им мина, че докато ме уволнят и унищожат аз ще продължа да влизам в час. И ако децата не ме уважават аз не мога да ги науча на нищо. Това е отговор на втория въпрос: защо сегашните ученици не знаят нищо и нивото е толкова паднало.
От целия разговор аз разбрах това, че едно единадесет годишно дете се е уплашило да не бъде наказано в училище, поляло ме е с казан катран пред близките си, за да бъда аз виновната, а тя потърпевшата. И на какъв морал я възпитава това семейство: да лъже. Направиха го с личен пример. Показаха, че тя не може да бъде обиждана или унижавана. Но един учител може да бъде заплашван, обиждан и унижаван и това е напълно в реда на нещата. Това е справедливо. Независимо има ли вина или не. С което не кавам, че аз нямам вина.
Винаги съм казвала, че ние учителите нямаме проблем с учениците. Имаме проблеми с родителите.
Иначе всеизвестна истина е, че за всички проблеми са виновни учителите. Каза ни го Станишев по време на учителската стачка, казаха ни го родителски комитети организирани против учителите пак по същото време.
В цялата история има и нещо хубаво: за 25 години учителстване такова нещо ми се случва за първи път. И сега аз няма да си го изкарвам на детето. Децата не са виновни. Децата са бял лист, на който ние възрастните пишем и вграждаме нашите разочарования, нашата злоба и омраза. Често пъти на това учим децата си. И е хубаво, че не всички родители са такива.
Вчера за мен беше ден без любов.
Дребна загуба, защото за мен всеки ден е изпълнен с любов към моите ученици. Стоя в училище срещу 300 - 400 лв. заплата, за да им покажа, че може държавата ни да е в криза, може по света да ни показват като тоалетна. Но в живота ни може да има и много любов, красота, доброта, творчества, успехи, удовлетворение и това да ни прави щастливи. Говоря им като на равни и знам, че са малко тези, който ме разбират (то 90% от възрастните не ме разбират, та какво остава за единадесет-дванадесет годишни деца).
Но го правя, защото дори и само един да ме е разбрал, аз съм си свършила работата!

Честит свети Валентин! Животът ви да е пълен с много любов!


Тагове:   ден,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. teenconfessor - lava
14.02.2009 17:34
много често съм плакала и изпадала в истерия когато обяснявам на родителите си, че за нещо не съм виновна само аз , а и учителя, а те въпреки че са ми вярвали винаги са ми посочвали коя съм аз и къде стоя спрямо него. Дори и несправедливо понякога, все пак аз научих много ценни уроци - уважаване на учителя,търпение и много , много учене, дори и от грешките.
Гадно ми е, че тази прекалена свобода която се дава на по-малките е вече факт и няма връщане назад. Родителите не знаят как да се държат с децата си, а искат да бъдат обичани. Тъжно...но кораба потъва...
цитирай
2. lava - teenconfessor,
14.02.2009 17:49
нали знаеш, че когато стигнем дъното се оттласкваме и тръгваме нагоре. Аз вярвам, че нещата ще се оправят. Току-що прочетох книга за френската кралица Мария Антоанета. Животът й завършва на гилотината в Париж, в разгара на френската революция. И докато четях за ниските страсти на селяните завладяли Париж, за корупцията, за това как убиват всеки неудобен, как се предават един друг. Ужас. Това е достойният френски народ, а ние не спираме да подмятаме: по гаден народ от българите няма.
Имаме един единствен проблем: трябва повече да уважаваме и да ценим себе си поотделно и общо като народ. Тогава всичко ще си дойде на мястото. Трябва ни още малко време, за да го постигнем. Но за целта ни трябва грамотно население, а не неуки и покорни хора.
Честит празник, много любов да получиш и да дадеш!
цитирай
3. martiniki - Все си мисля, че
14.02.2009 18:01
има шанс за нас като нация, докато са останали учители - истински даскали - в най-чистия и светъл възрожденски смисъл на думата!
Давайте любов и винаги ще я имате!
цитирай
4. lava - :)))
14.02.2009 18:21
http://www.youtube.com/watch?v=anFLUNWndVg
цитирай
5. abadonka - Как хубаво го казахте!
14.02.2009 19:45
Дано все повече да Ви разбират.И нещата да тръгнат на добре.Честит празник и нека да е светло в душата Ви.Отново се прекланям пред Вас.
цитирай
6. klasnata - Надявам се,
14.02.2009 22:40
че няма да имаш нищо против, ако пусна постинга ти повторно в моя блог, за да бъде видян от още хора. Преживяла съм нещо подобно и те разбирам и подкрепям. Поздрави.:)
цитирай
7. viki11 - Трябва да се пребориш. Можеш. ТИ си ...
14.02.2009 22:48
Трябва да се пребориш. Можеш.
ТИ си нашата гордост!
цитирай
8. ugeen - :-* don't fear (to read), fear is a path to the dark side
14.02.2009 23:48
Oфф, познавам ги тоя тип хора.
Каквото и да им кажеш, дори нещо, на което всяко същество без физически малформации на мозъка би се замислило, че думите, които произнасяш не са само сбор от хаотично избрани звуци, а зад буквите стои нещо несравнимо по-могъщо - смисъл - просто няма да те чуе.
Нямаш шанс, не си е активирал „слушането”, твърде му е мултифункционално ту да говори, ту да слуша, вероятно. /Сори, че съм язвителна, обаче ми е гадно да ги чета, точно за теб тия неща./ Пък и си го е решил отдавня явно, че това ще бъде монолог.
И нещо повече, когато в бавно загряващия му "мисловен апарат”* все пак нещо стопли, че ти първо на първо не се държиш агресивно, не отговаряш на неговите провокации** - е, като го вдене това, не в формата, в която съм го написала с изречения, а само като бегло усещане – а именно това, което той всъщност усеща, е че си по-силна, защото не се стремиш да се наложиш, а го слушаш, приемаш го въпреки агресията му) - е тогава, това което прави е да побърза още повече да си изстреля отровените от глупост думи, дето си ги е намислил да ти "ГИ КАЖЕ В ЛИЦЕТО" ***.
Защото усеща, че времето е в негов ущърб – затова така си е тръгнал набързичко, ти си предразполагала по всички параграфи към диалог, към смислено общуване, което като всяко едно такова – не се знае как ще завърши, пък това не е влизало в плановете му, тъй като – ясно е за всички - е дошъл с наредени строфи****.
Не си се оказала някоя зла, малка буболечка, като него, която може да смаже „със своята сила на мъж: да крещи и авторитетно да сипе обиди”. Да ме прощават буболечките, на тях просто си им е дадено толкова.
Освен това има и още нещо – като изключим неадекватността му, към това, че пред него стои човешко същество, също така способно да мисли и общува, ( на практика много по-способно да комуникира, винаги съм се възхищавала на съвременните учители, които са наистина такива, на тях им е много по-трудно отколкото навремето. И винаги съм си мислила колко голяма сила се изисква да бъдеш учител в днешни дни, и дали аз бих се справила, ако бъда оставена в една стая с петокласници. Имам предвид – без да крещя постоянно.) – тия другите неща, които ти е надрънкал са пълна безсмислица, особено в България. Щели да те съдят, бря!
Много ми е болно да го кажа, но мен ме е срам, че съм гражданин на република България – в тая страна няма !!!!нито един!!! Човек осъден за корупция, при положение, че пред очите ни се случват. Както и да е, няма да коментирам тук, прекалено (дълго) е, но при това положение, точно тебе ли ще осъдят?? Моля, моля, аамаха! Някакъв “Reality Check”.. въобще?!? – някой хора или действително нямат никаква представа как работят нещата, или, което е по-вероятно, просто си говорят глупости, като много добре знаят, че са такива.

Другата част на случката, на която не е наблегнато толкова, макар че си я споменала – фамилиарнеченето. Може би тук грешиш малко и ти, от доброто си сърце.
Това лято се запознах с един симпатяга – учител от Англия. Беше дошъл за няколко дни в София и понеже си бяхме писали, а аз не бях много заета тогава, се съгласих да му покажа Сф. Та тъй, помотахме се няколко дни заедно, честно казано ми беше приятно, някакъв готин тип беше. Стана дума и за неговите ученици, разказа как го намирали във фейсбуук и как му се сърдели, че им отказва да ги добави като приятели, защото видите ли, те го познавали и той – тях. Е, да ама не е точно така, учителят и ученикът са на първо време – учител и ученик, чак след това на второ място може да са приятели. Ама на учелиците им е изгодно да го забравят това и да се правят на много порастнали и пекани – приятели на еди коя си учителка – тя за тях не е проблем, могат вече да си искат услуги и тем подобни разнообразни изпълнения.
Човекът не искал да им дава достъп до снимките си та, както сподели, защото има някакви лигави – от пиянски купони и пр. Но това е без съществено значение – важно е да има дистанция. Не че точно ти не го знаеш, но аз лично не бих давала лични контакти на деца, на които още преподавам. Може би и ти трябва да извлечеш поука от тази история, не знам де, ти си преценяваш.

Трябва да завърша комeнтара, че стана прекалено as usual, aма какво да направя като ми пука не само да почувствам, но и да разбера нещата. аnyway
Това, което искам да кажа с всичкото това писане е доста простичко:
Конфликтите не са нещо, което трябва да се отрича. Напротив, трябва да приемаме с ясно съзнание съществуването им, за да им отнемем от неприятното чувство, с което обикновено се свързват. Да си спестим до колкото можем афекта и колкото е възможно по-директно да видим същността, за да можем да реагираме със спокойствие и търпение към другите хора. И в крайна сметка ние да бъдем по-щастливи.
Да, наистина мисля, колкото и парадоксалнои да звучи, че конфликтите трябва да се приемат (като нещо нормално), за да ние по-хубав животът на нас. Толкова хора сме, няма как да сме еднакви – няма начин да няма конфликти. Just be cool when they come, because they happen sooner or later, не можеш да минаваш между капките винаги. *****
И тъй, писах твърде много, както обикновено след толкова писани, ми се пише още. Обаче ще избия на лични философии и съвсем ще се отдалеча оff topic.
Поздрави на теб и беше още по-дълъг текстът, но за да е доколкото е възможно по-четивен, извадих със звездички част от изблиците си. Хаха, да знаеш, разлях едно шише с вода на пода :PD и чак тогава реших, че е време да се поуспокоя и да спра с писането.

Целувки,
Свети


* (толкова хора само петнят това, което им е дадено)

** (което автоматично те прави по-силната страна в спора)

*** още преди изобщо да сте се срещали като хора. Много тъжно е, че доста хора така си и остава В известен смисъл този човек, ако изобщо ти се занимава да изпитваш нещо към него, не е редно да бъде нищо другпоосвен жал за един още човек, който не се е родил почовешкиму. И никога няма да изпита истинската дълбочина на човешките усещания и размисли, и въобще на живеенето като човечен човек, макар че се е родил във форма, която му е предоставила тази възможност.

**** (боже мой, това бащата на момичето ли е?! – вече не мога да я обвинявам, каквото и да е написала, ако това е бащата – някой, който явно си решава „каква е реалността” и каквото се случва наоколо е без значение и не го кара поиска да се държи адекватно на обективно случващото се.)

*****
Това не се отнася за теб лично.
цитирай
9. lava - klasnata,
14.02.2009 23:51
нямам нищо против, разбира се.
Досега гледах по БТВ "Операция "Слава" и умувах как да източа този материал, за да го използвам в часовете по история. За да пиша по белия лист, докато е още бял.
Споделих неволите си с моя близка и тя ме посъветва да спра да се раздавам, защото е безмислено в това общество и е неполезно за мен. Казах: тогава няма да съм аз, а тя отговори: има и превъзпитание. Уважавам нейното мнение, но не го споделям. Че ако няма полза от работата ми, защо да търпя всички тези унижения и да мизерствам финансово. Аз съм направила своя избор и това ме прави щастлива. Това ми стига.
viki11, благодаря за добрата дума. Един път в годината чета благодарност в очите на моите ученици и получавам по някоя китка. Това ме зарежда с енергия за следващата година :)))
Поздрави!
цитирай
10. lava - ugeen,
15.02.2009 00:31
миличка дълго мислих върху това, че допускам някои деца близо до себе си и скъсявам дистанцията (те са в категория нуждаещи се, не са всички). Но след случката аз поговорих с децата от класа на Ралица и намерих точните думи, за да им покажа, че изисквам уважение към мен и към личното ми пространство. Скайпа ми отново беше залян от същата Ралица, но сега тя показа, че е осъзнала греката си и се извинява. И си дадох сметка, че няколко месеца благи думи и забележки нямаха никакъв ефект. Трябваше да се случи нещо катарзисно, за да осъзнае думите ми. Т.е. потвърди се истината, която открихме с nav преди много години: "ползата от вредата" или казано с думите на народа: "всяко зло за добро".
Така, че аз съм много доволна, че преживях всичко това щом имаше полза.
Тръгнах много позитивно настроена за срещата с майката, и когато този мъж така ме нападна (използва печеливша тактика: изненада) аз наистина бях шокирана, но то беше за минути. Започнах да му се усмихвам и да му казвам, че е прав и съм напълно съгласна да отида в затвора, защото там ми е мястото. И му казах: "Господине, не Ви знам материалното положение, но делото срещу мен вече сте го спечелили, защото аз имам зад гърба си много ученици, но в съда тяхното мнение няма да има тежестта на Вашите пари. Така, че се успокойте". Не знам дали е разбрал сарказма ми, но аз му показах, че не ме е страх от него и затова накрая ми каза, че съм нищо и никой. Казах също, че могат да правят каквото си искат с мен, но когато решават това да помислят на първо място, кое е добре за детето им.
Тръгнах си спокойна, поне за себе си. Бях добронамерена, не ги обиждах, не се карах с тях, не спорих. Показах уважение и загриженост към детето им и успях да спечеля с искреност майката. Не съм идеална, понякога правя грешки, но си ги признавам и вървя напред.
Вярвам, че с критикуване нищо няма да се промени в нашето общество и се опитвам да върша нещо, доколкото ми стигат силите. И дано усилията ми да не са напразни.
Пожелавам ти да обичаш и да си обичана не само на днешния ден, а целогодишно!
цитирай
11. timmyd - Признавам си,
15.02.2009 10:41
че като видях колко е дълъг постингът, въздъхнах, но го прочетох и то с интерес. Случват се такива неща, защото Учителят се стреми да помага, но невинаги помощта се осъзнава или пък оценява. А родителите в повечето случаи гледат еднопосочно от своята си пясъчна кула, без да знаят цялата истина. Децата пък са си деца, от тях не можем да очакваме да се държат като възрастни, но можем да им помагаме да осъзнават кое Е и кое НЕ Е хубаво, почтено, искрено и т.н.
Може някой да ме упрекне сега, но онзи Миг в годината единствен, Мигът на Благодарността в очите и на китката, изтрива всичко негативно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lava
Категория: Хоби
Прочетен: 1262086
Постинги: 203
Коментари: 912
Гласове: 8398
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031