Не е тази. Тази не е фотогенична, а и трите пиленца са се опулили и изглеждат малко сърдити. Истинската погача беше в дома на Деси и беше посветенa на малкото слънчице САВИНА,



която трябва да бъде толкова сладка :)))

Ето я, наистина е толкова сладка...


Проспа важния момент, но всички я отрупаха с толкова любов и хубави пожелания, че когато се събуди те ще започнат да стават реалност.

А дотогава ...



освен храната ще поглъща и нашата любов :)))

Тя е една сбъдната мечта.
Преди 22 години срещнах плачещата Деси в коридора на училището. Аз съм хелпър по призвание, по избор и по програма (тая дискета със зададена програма, която получаваме при раждането си). След години на един тест получих официално признание, че съм точно в тази категория, хе-хе.
И като един хелпър се захванах да успокоя осмокласничката. След време тя ме засече в хлебарницата. Скоро след това ме изненада и застана на вратата у нас (беше ме издирила, макар че имаше и по-лесен начин да намери адреса ми). Беше странна птица, а и още си е такава. Привързваше се болезнено към хора, места и предмети ( в това число към 5 учителки, но само две останахме в живота й). Бях до нея  в  най-трудните моменто от живота й. А тя всеки път отиваше и правеше точно обратното на това, което аз я съветвах. По едно време се побърка на тема дете (все едно от кого). Казах й да си купи тамагочи и да не съсипва живота на детето си.
Не ме послуша и се омъжи за човек със заболяване, приемайки състраданието за любов. Роди и дете. После се разведе. Оттогава ходенето по мъките не е спирало. Разбра, че е осиновена. Остана без работа и без доходи. Така и не стигна до университет, но години наред четеше като луда и участваше в "Минута е много" и други такива. После се прехранваше, като беше статистка във филми. Емоционалният й живот тръгна бавно и полека нагоре. 
Преди две години дойде да празнуваме 20 години, откакто сме се запознали на 16 декември. Поляхме го и аз си дадох сметка, че след 20 години тя наистина е прихванала много от нещата на които я учех през годините. Доста дълъг период, за да си обереш реколтата. Но както е казал мъдрецът: "По добре късно, отколкото никога".
Тогава срещна любовта. И преди месец роди отново (мечтаното момиченце).
Винаги ме е наричала своята втора майка. Е, днес бях в ролята на бабата, която омеси питката и направи сладкиш.



Винаги ми е скачала по нервите, но днес й се възхитих на куража. Бащата на детето е по-възрастен от нея, нямат брак...е, тревожа се. Но познавам много хора, които  толкова много се страхуват от всичко, че не смеят да живеят. А Деси имаше куража да рискува и сбъдна мечтата си.
Пожелавам й късмет, за да съхрани любовта и да има сили да върви все така напред.

P.S. Тъй както гледам ми е време... трябва да намекна на синовете :)))

и като гледам, намекнала си им :Р Ала тези неща стават, когато животът реши, а пък ние трябва да сме щастливи при всички положения.:)
В духът на постингът ти..

Как беше "Никога не знаеш какво си загубил преди да го загубиш, но и никога не знаеш какво печелиш, преди да си го спечелил". Въпросът е, че наистина никога не сe знае.. Когато - тогава :)
Пък аз вярвам, че хубавото винаги идва, рано или късно - намира пътя към хубавите хора.

Синовете да са живи и здрави, а аз и така си намирам поводи да бъда щастлива :))) Е, винаги може щастието да е още повече, но аз съм благодарна и на това, което имам...

Да Ви е живо и здраво бебето. С всяко дете малко нова радост плахо пристъпва в живота ни.
Мил хелпър такъв! Да си жива и здрава и ти!

Да Ви е живо и здраво и да Ви носи само радост в живота!

много доброта лъха от теб и от поста ти.да си жива и здрава и дано повече да са като тебе.
поздрави и вного усмивки и радости в живота ти :)

Дай Боже всекиму :)))