Познавам голяма част от организаторите на събитието:
"Интензивна дзен група за осъзнаване - Кой съм аз?"
(от 22 август /петък, 19 часа/ до 25 август /понеделник, 19 часа/ 2008)
Освен това вярвам,че в живота няма нищо случайно. Така стана, че се включих в групата в най-последния момент и приех това като подарък (от Съдбата, но преди това от Теди и Веско), за което винаги ще им бъда много благодарна.
Беше много силно и разтърсващо преживяване. Докато описвах преживяното осмислих още доста неща и си ги подредих (затова го и направих). Публикувах го под влияние на силната емоция, исках да го споделя (макар че по тези теми не с всекиго мога да споделям). Имахме инструкция да не изнасяме лична информация. В продължение на няколко часа се измъчвах от въпроса: наруших ли правилата? Дали не бях малко сурова в оценката си на някои от водещите? И дали няма да огорча двамата, които ми направиха жест голям, колкото цялата Вселена.
В крайна сметка реших, че освен своите лични преживявания споменавам и още няколко участника, а това не е редно и го изтрих. Такова е моето разбиране за толерантност и почтеност.
След това разговарях с Теди и си отговорих на въпроса защо не приемах напълно поведението на двама от водещите. Първо: това, което правят е присъщо на младостта т.е. е естествено. Те наистина даваха пример как човек да бъде себе си и да отстоява това свое право. Второто и по-важно беше, че  и те като мен след 15-20 години работа върху себе си ще могат да се похвалят с малко повече зрялост, иначе казано те отиват там , откъдето аз вече се връщам (най-образно казано).  :)))
И всичко си дойде на мястото.
Тогава се появи ugeen и много разочаровано попита: "Защо го изтри, това не си ти? Исках да напиша дълъг коментар, но преди това исках да го обмисля. Когато вече бях готова постингът вече го нямаше".
Много я харесвам, защото има позиция, защото има ентусиазъм да я споделя или да се бори за нея, защото е неуморима, защото е прекрасна и защото не би се спряла да се бори с вятърни мелници и мисля, че по това си приличаме.
Следва нейният коментар не под черта, а като самостоятелни размисли по тема.

Докато четях целия постинг и особено началото, си мислех за идеята на подобен тип мероприятие.
Не е ли “да се освободиш?” да се откъснеш може би от ежедневната си социална среда и да погледнеш навътре към себе си, да си спомниш неща, да си зададеш въпроси, да почувстваш нещо, да помислиш, да се осъзнаеш.
Сам да си зададеш въпроси и да си отговориш. Въпроси като:
“Има ли нещо, без което не можеш?”;   “Кой си ти?” – е въпрос много свързан с това как се идентифицираш, дали с вещите си, дали с навиците, дали със спомените. “Кой си ти?” е въпрос, който предполага някакво прозрение от твоя страна. Доколкото разбрах това не ти се казва в прав текст, но едва ли не се очаква от теб.
Но прозрение не може да настъпи, освен ако не е автентично.
Както когато описваш доста от жените, които са ти били ‘партьорки’, те всъщност не се откъсват от средата си, дори когато са извън нея. Под среда имам предвид хората, които влияят на тяхната самооценката. Не си освобождават съзнанието нито за миг, защото очакват нещо да им бъде дадено в този семинар.
Не очакват те да са активната страна в преживяването.
(А няма как да си истински жив, ако очакваш някой друг да те направи жив. Някой друг или каквото и да е нещо отвън, били вещи пари или голяма, разтърсваща любов. Никой друг освен теб не може да те промени).
Вероятно постоянно, дори несъзнателно да е, даже по-вероятно да е така, са си представяли какво ще кажат на приятелките си, когато ги попитат какво са правили на семинара.
А с подобна нагласа до никъде не може да се стигне, защото истинските преживявания на душата не могат да се опишат с две думи. Думите ограничават, окастрят преживяването, и всъщност могат да се използват, само за да направят нещо лично (каквото е душевното преживяване) поне малко разбираемо за друг човек.
Пък то никога няма да е напълно разбираемо, би могло да бъде само малко по-разбираемо между хора освободили сетивата си и ума си от това, което се очаква от тях да бъдат., от толкова силното усещане за притежаване на точно твоето тяло и пр.

Аз написах интересен постинг, но неволно го изтрих. В него бях писала за това. Не много разбираемо предполагам, защото бях смесила много неща, но идеята беше сходна. Отнасяше се за “аз” и “ти”, за това че всяко аз може да бъде ти, ако е живяло в условията на другото аз.
Ако съумее човек да постигне това, оттам нататък целия начин, по който вижда света и хората се променя. Все едно вижда с нови очи.
Но това е трудно, не само защото трябва да се отърсиш сам от себе си, от всичко, от всяко нещо, към което си пристрастен и ти пречи да виждаш ясно; но и защото хората гледат с недоверие на човек, който живее с обичта като светоглед.
Толкова много сме се нагледали на негативни неща, че вече едва ли не не можем да повярваме, не можем да се доверим, винаги търсим лошото дори, когато срещнем чисто създание. На което се получава ефектът на “превръщам се в това, като което ме виждате"
и кръгът се затваря, защото чистите създания са много раними, силата в тях не е стабилна и много лесно могат да се пречупят и озлобят, с което порочният кръг се затваря.

Ох, пак се отнесох, това, което исках да кажа за постинга ти беше, например за това ти усещане “че енергията преминава в теб от съществото пред теб”. Това ми е толкова познато, аз много често изпитвам подобни неща, но като че ли и аз с времето се научих да ги контролирам. Или поне степента, с която ми влияят.
Затова ми стана много приятно като прочетох това:
“Имам доверие в това, което се случва (знам, че дори да е лошо на пръв поглед, то в крайна сметка е за добро).
"Бях много приятно изненадана от откритието, че един агресивен човек не ме изважда от равновесие."
:)))

Това е супер.

Много сила се изисква, за да се научиш да имаш доверие в хората. За да се научиш да се радваш на нещо, хубаво, което се случва, дори когато съвсем не те засяга лично. Заради това, че си такава и че наистина обичта ти е светоглед, аз ти се възхищавам, както и на всички хора, за които обичта също е светоглед, независимо колко пъти са ги наранявали – не са се затворили като мимоза.
Да бъдеш хубав човек хич не е проста задача, трябва толкова много неща да преодолееш и толкова много пъти да се изправяш и пак отново и отново, но и да намираш сили и смисъл да даваш усмивките си на други.
Винаги много се радвам, когато срещам такива хора, макар да не е толкова често, колкото би ми се искало. Много хубаво впечатление ми направи в постинга си, че не се криеш, не правиш общи изказвания, а конкретно индивидуални, за личните си преживявания, което те прави истинска. Не можах да не се сетя за подзаглавието на твоя блог :) Затова се и учудих, като видях, че си изтри постинга. Не ми звучеше в твоя стил да те притеснява това, че си била автентична в текста си, още по-малко пък това, какво ще кажат или ще си помислят хората.
От друга страна все пак те разбирам, защото и аз не знам в този блог.бг на какви неща им е мястото и какви неща трябва да се пишат. Така, че твоя си работа де, няма да те тормозя да четеш повече, че и аз и без това трябва да излизам, тази вечер аз ще съм навън:)
Ta, такам. Това е в общи линии, което исках да кажа. Хайде поздрави!!

Изпратено: 30.08 19:15 От: ugeen

на ugeen! И особено за това " Да бъдеш хубав човек хич не е проста задача, трябва толкова много неща да преодолееш и толкова много пъти да се изправяш и пак отново и отново, но и да намираш сили и смисъл да даваш усмивките си на други."
А на теб Lava: Браво, че си хубав човек! ))))

Приемам го като подкрепа на решението ми да публикувам мнението на ugeen :)))
За мнозина ще е радост да го прочетат.

Удоволствие си е дори само да прочета разговора ви.. Да си съпричастен с едно такова споделяне е невероятно преживяване също! Благодаря за което и на двете ви.. поздрави.