Човешки безграничности

Коледа време за чудеса!
Как обичаме да си поставяме рамки. И ограничения.
Сега е време за чудеса, а утре не е.
И кой определя? Кой е толкова вещ метеоролог?
Трябва някой да ни го каже?
А не да ни избликне отвътре?
(Е, то ако няма никой вътре). Мда.

А мен ме споходи едно чудо в един съвсем обикновен ден.
Тиквата не беше каляска. Феята не беше превърнала одеждите ми в криле на пеперуда.
Пепеляшствах си кротко, неусетно почти. Носех се като сянка из стаите.
Когато домакинствам изключвам радарите и карам на автопилот.
А мислите ми се реят на воля, без посока и указатели.
В хола брат ми беше разпънал сергията (щастливото време на пиратските дискове).
А синовете ми се ровеха из многотията и пускаха интересните на чисто новичката уредба.
Цареше щастливо оживление, лееше се музика. Някъде около мен и далеч от мен.

Изведнъж ме удари гръм. Вцепених се и не можех да помръдна.
Някаква ярка светлина заструи около мен. Небето се разтвори и се разнесе божествена музика.
Дъхът ми беше спрял, нищо не съществуваше наоколо.
Струеше само музиката и заливаше всичко.
Нещо в гърдите ми се надигаше, уголемяваше, растеше.
Една непреживяна НЕЖНОСТ. Мека, топла, красива, възвисена, изпълнена с любов.
Музиката спря, а аз още дълго не можех да се съвзема.
После месеци наред се носех на крилете на тази нежност.
Не стъпвах по земята. Реех се в онзи вълшебен миг. Исках той да продължи.
И той продължава, защото го нося в сърцето си.

Сега поспрете. И помислете коя музика би ви въздействала така?
Всеки ще има свой отговор. Личен.

Но в тази мразовита коледна сутрин искам да ви подаря моето чудо, да ви докосне тази невероятна нежност и да провокира най-доброто у вас. За да го подарите на тези около вас. С усмивка и светнал поглед. С добра дума. С красив жест. Или по свой си оригинален начин.

http://www.youtube.com/watch?v=BLHq7rgHOLk&feature=related или същото тук
http://www.youtube.com/watch?v=Sp0ccQVy1og&NR=1

Нагоре

Тагове: чудо,