България има страхотно много талантливи деца. Каквото и да си говорим повечето учат в нашето училише. Освен това ние сме широко скроени хора. Имаме си, но не си ги държим само за себе си. При всяка възможност ги показваме. В Иатанбул, в Русия, а сега и в НДК. Празникът на училището винаги се отбелязва с концерт.
            И за да направим конкуренцията по-голяма решихме и ние преподавателите да се изявим. Нали си учим учениците и с нашето поведение и с облеклото и с цялото си присъствие.  
  
                 

Всички са в залата, а ние се подготвяме за първото си появяване на сцена. Преди това имахме една изява пред французите, които гостуваха в нашето училище. И то след общо три репетиции.Бях толкова спокойна, все едно съм в час. Как сме пяли не знам, но после колежките от публиката дойдоха и се записаха в хора. 

              
При влизането ни залата се взриви. Камерите и фотоапаратите бяха повече от публиката. Пяхме. И то добре, както се разчу после. Аплодисментите бяха повече, отколкото в началото. Грейналите очи на нашите ученици ни гледаха с възхищение. И ни подгониха за автографи (малко им се видяха тези дето всеки ден им оставяме в бележниците).

                    
                                                         Доволни, щастливи и горди.

                      

         Дадохме поредният урок на нашите ученици. И бяхме достойни за тях.

P.S. Един млад оперен певец, които пя с наша ученичка ме попита колко са учителките по пеене в хора. Като се замислих се оказа, че половината са математички. Учителки по пеене няма.
И така се яви конструктивното предложение при следващата ни изява да има и съчетание с триъгълник и пергел. Отиваме да работим по въпроса. За нас невъзможни неща няма.

Сега издай репертоара, за да репетирам тайно. ;)

Добро предложение. Следващата крачка ще е смесен хор. Приемаме попълнения.
Като за тържествен концерт изпяхме: "Къде си вярна ти любов народна" и народната песен "Ваклино моме" (на три гласа звучи невероятно). Следващата песен ще бъде госпъл.

От тези снимки вечи имам чувството, че ако те срещна на улицата ще те позная)

Ама много усмивки, много нещо.. Колкото повече, по-добре : )

Ха ха, като каза, че приемате попълнения, аз няма да пропусна да изтъкна, че в четвърти клас съм пяла в училище само аз и едно друго момиче " Къде си вярна ти любов народна" на сцена пред сума ти хора.

Я силен пламък ти пламни, та буен огън разпали..

Чу ли? ;) хаха

Поздрави! :-)
"Ваклино моме" за съжаление не я знам.

тази дума обобщава за мен това, което усетих като гледах прекрасните ви усмивки
ах, колко хубаво
и за госпъла, нали знаеш, че съм на линия:)))
хайде, в петък ще репетираме, на руски, сещай се защо, и ще сринеме публиката, каква комбинация само, хаха

Ха ха, много станахме навитите

Добре сте ми дошли и тук и в хора. Ноти и усмивки има за всички да раздаваме, да създаваме и да подаряваме :)))

чак ме е яд, че пътувах по туй време:)Знаеш, че нямаше да съ отървеш от нас, нали?Ма то при толкова репетиране, което му ударихте. А сега се сещам, че не щя да пееш, га трябваше да заглушим селските съседи, та се трепахме само двете с четвъртата анонимна:)

Значи категорично ще даваш тон в петък, след третата чаша, мисля, ще се окаже, че всички пеем, дори на руски:)))))

Много хубави снимки! Но на живо - озвучено, е сигурно просто несравнимо!

Беше хубаво представяне и пяхте много добре пред хората!!! успех с новите песни!!!

За снимките специални благодарности на self.
Честно казано аз не успях да присъствам в публиката и не чух пеенето, пък и да се правя на скромна, че не пеем най-добре няма как щом единственият очевидец ни похвали.

повдигате училищния дух, пък и се забавлявате. Две в едно :) Не знам как намирате време за репетиции, но ви желая успех