Трещи звънецът в празната ми стая...

Не е звънял така преди.

По навик ставам пак, макар да зная –

на чиновете никой не седи.

 

Урокът някой друг и днес отложи...

Отлага го – за кой ли път!

Високо седнал, като съдник Божи,

подлага той учителя на Съд.

 

Учителят! Ах, колко му омръзна

да бъде все невидим и нечут...

Учителят най-после дръзна

да иска почит за достоен труд!

 

Трещи звънецът!... Стачка! Стачка!

Решително не искам да мълча!

Не позволявам никому да смачка

Във мен Човека с главно Чъ!

                    Ангелина Жекова

                        26.10.2007 г.

 

Имах удоволствието на чуя на живо развълнувания глас на авторката и да усетя сълзите, които прозираха от нейните по детски чисти сини очи.

След хилядолетна употреба думите понякога са празен звук. Но когато чрез тях посланието достигне  до сърцата ни и ги докосне това ни прави по-истински, по-светли, по-силни и повече хора. Нещо, което понякога забравяме да бъдем.

Вече месец наблюдавам медийните изяви на много родители, които изливат справедливия си гняв от екрана. Всички те имат деца. Но имат и печеливша работа или бизнес. И са отвратени от безотговорното поведение на хората, върху които те са прехвърлили грижите и отговорностите за своите деца. 
Те са убедени, че учителите от детските градини и училищата са длъжни веднага да се заемат с преките си задължения (дори и за без пари), за да могат родителите спокойно да поемат своя бизнес и да си осигурят подобаващите печалби. Защото те губят пари.
Тази позиция на родителите не ви ли звучи цинично? 

А и защо са поверили децата си на такива недостойни хора?
Цялото общество се преумори да обвинява учителите за всички неуредици в образованието. 
Което ме навежда на мисълта: защо тези родители, които толкова много се тревожат за образованието на своите деца не си нарушиха спокойствието и не отидоха пред министерството да поискат сметка от министъра на образованието за това, че  цял месец преднамерено бави преговорите и решаването на възникналия проблем.
Или да отидат пред Народното събрание и да поискат закриването на МОН - така и така проблемите на образованието са в ръцете на учителите (по мнението на всички), а това министерство освен да им пречи друго не прави. Да извоюват то да бъде махнато щом  пречи на възхода на образованието. За да покажат, че наистина ги е грижа за тахните деца.
Защото другото е страшно. Цялото общество е насъскано срещу учителите. И когато нашите ученици се върнат в училище и ни погледнат без уважение и с насмешка как без да  имаме авторитет ще можем да ги научим на каквото и да било.
Доказано е, че можем да приемем нещо само от човек на когото вярваме, а не от човек, когото не уважаваме.

Попитах не защото очаквам отговор.

Обществото не е куче за да бъде насъсквано. Това е твоето общество, то те обича. Ти учиш децата му.
Авторитета е завоевание , а не даденост или подарък.
Медиините изяви на родителите струват колкото един купен глас за изборите.
Стихотворението е изстрадано и завладява, и човек който може да го побликува, би трябвало да е на ясно - това е положението!!
Всяка постъпка, всеки глас, или факт, ще бъдат използвани срещу тебе.
Сега е нужно цялото ти мъжество и човечност и женственост и искреност и сила и вяра. Жребия е хвърлен. Не хленчете и не отстъпвайте, моля Ви.