Един млад дух ме попита как разбирам следната мисъл:
„Аз върша всичко само за себе си, а живея за хората"? Когато прочетох фразата ми се стори много позната, вероятно преди минути я бях прочела някъде, но вече не помнех къде. После си казах, че безрезервно вярвам в това. Но да го обясня, не знам дали бих могла. Когато нещо ме провокира, отговорът изригва отвътре. А сега всичко в мен мълчеше.
Ще го пречупя през моите житейски уроци и през тъжната развръзка на едно приятелство, което току-що приключи и ме държи все още гневна и натъжена.
Темата за доброто е дълга и имам своя теория за нея. Та живота ми премина да правя нещо за другите, да се раздавам и да отминавам без да чакам благодарност. После се сблъсках с темата за непоисканото добро, което е най-голям грях. Мислих дълго, но то с мислене не става. Няколко житейски ситуации ми помогнаха да се убедя, че непоисканото добро наистина е голям грях. Последният ми урок: посветих няколко години от живота си на една приятелка, която е страхлива и беззащитна и имаше нужда от моята подкрепа. Колкото повече правех за нея, толкова повече искаше. Беше обсебила цялото ми време, мислите ми, живота ми. Беше прехвърлила отговорността за своя живот изцяло върху мен. В началото мислех, че й помагам. После почаках да видя до къде ще стигне. И накрая се опитах да се отдръпна без скандали и изостряне на отношенията. Не успях. Тя обяви, че я мразя, поля ме с катран и замени приятелството с омраза. Тогава осъзнах, че като не правя нищо за себе си аз съм безполезна и за мен и за нея.
Даден ни е живот, не са ни дадени обещания, че ще бъдем здрави, щастливи и успели. Всичко това е в нашите ръце. Ние сме творци или рушители на своя живот. И имаме една единствена грижа – за себе си. Когато съм в хармония със себе си, спокойна и уравновесена аз ще бъда добър пример за децата си, за близките и далечните около мен. Това освен за мен е полезно и за тях. С приказване не се постига възпитание. Аз излъчвам своята сила или слабост и давам пример, които се записва дълбоко в подсъзнанието. Дали може да се изтрие оттам не ми е известно.
Този, който се грижи за себе си е усмихнат, приятен, любимец. Той се раздава щедро и безкористно, но знае мярката.
Да се грижиш за себе си включва работа върху недостатъците; развитие физическо и духовно; усилия, понякога къртовски труд; ентусиазъм и позитивна нагласа.
Затова: „Единственият начин да живееш за хората е като вършиш всичко само за себе си.”

Наскоро една приятелка ме посъветва да изчакам помощта ми да бъде поискана. Май и аз трябва да понаправя нещо за себе си. Благодаря ти...

Ако човек прави нещата за себе си правилно и добронамерено, "с истината напред", той помага и на другите. Ако се обичаш, ще те обичат и другите. Ако се усмихваш и те ще се усмихнат. Какво по-хубаво от такъв свят? )

Моето желание беше да предизвикам размишления, а не да ви убеждавам в моята правота. Надявам се да съм успяла.

Защо ли точно , когато сме най-затруднени с вземането на дадено решение ,някои като тебе, Лава, в друг момент някой като мен /дай Боже/,сяда на компютъра и изпраща ''помощта'' си ?! Аз съм на тази чистота и си блъскам главата и ума ми не стига да разбера защо няма ненаказано добро ? Живеем за да ни харесват и си плащаме с болести /с две думи просто казано/ ! Ужасно е и е крайно време това провинциално мислене да изчезне !

Преди много години прочетох книгата "Изкуството да бъдеш Бог". Там имаше цяла глава за божията благодат. Това е, когато имаш въпрос или проблем. Тогава отиваш до рафта, изваждаш книга, отваряш я и намираш отговор на въпроса или решение на проблема. Може да не е книга, а разговор, случка или изречение в нечий блог.
Докоснала ни е божията благодат и това трябва да изпълни душата ни с любов и благодарност.
А за ненаказаното добро вече съм сигурна в две неща. Да правим нещо вместо някого не е добро. И точно затова трябва да си понесем наказанието.
Благодаря ти, rotazia, че ми помогна да си го формулирам.
Ето един важен урок, който трябва да научим:
"Опитът не ни пречи да правим глупости, но ни пречи да ги правим с удоволствие" (Франк дьо Кроасе).

Да правиш нещо вместо някого не е на добро - много ми харесва,защото имам същото мислене ! Така се отнемат правата на улеснения да се усети кадърен,отговорен,и особено доволен от себе си ! Даването на пари е живо робство, помагането е зависимост, а даването на съвети е отнемане на отговорността ! Ето защо в западния свят отношенията деца-родители са различни от нашите !

с това свързвам аз въпросната фраза...ако си част от масата ако отричаш същността си в полза на останалите то по нищо не се различаваш от тях и следователно не можеш да им и помогнеш....асоциации с книгата изворът...
усмивки от мен...