В тази къща преминаха първите 7 години от моето детство (далеч от родители) и повечето летни ваканции след това.

Което ме прави видна троянска селянка.*

* слагам думата троянска, за да придам повече литературност, лек намек за Омир и за да ви напомня колко красиви са троянките.

* видна ще рече видима с просто око, но иде да поеме акцента върху себе си и да отвлече вниманието ви от думата селянка.

 

Малко зад хоризонта се намира град Троян.

А на това място беше воденицата, в която работеше дядо ми. Сега там извисява ръст нова голяма мелница. Отсреща са римските останки.

Но основната забележителност е в левия ъгъл на тази снимка. За едно от тези дървета ме върза баба ми. Нали съм рибичка и съм се втурнала към Осъма. 
А баба ми е трябвало да копае, а не да ми се радва и да ме подкрепя. 
И ме върза.

Години след това аз вързах сина си за балкона (в София живея все пак). 
И да не си помислите, че съм лоша майка. Няма такова нещо. 
Просто крушата не пада по далеч от дървото.









Връзваният ми син е в гръб (по обясними съображения).







Годините и природните стихии повалиха ореха в двора. Но той си остана жив и раззеленен като спомените ми.

 

 

За мен беше удоволствие,нали половината от моето същество е северняшко,та всички тези снимки, особено първата ме сгряха.
Хубав ден!

В него всичко е, като че ли магическо. Много е хубаво на Чифлика. Природата е малко по-различна от дпугите планински градове и села. Просто се радвам за Вас, че живеете в такъв град. Усмивки.

Ако носим красотата вътре в себе си навсякъде ще ни е уютно. Понякога се удивлявам на зеленината избуяла в софийския ми двор (то двор е силно казано, някаква педя наподобяваща джунгла). Удивително е.
Харесвам Троян, но съм била там само няколко пъти. Бях в троянското село до започването на училище. Тогава ме доведоха в София и ме затвориха в огромен, нов, празен апартамент. Шокът беше неописуем, бях дива и непокорна, затворих се в себе си. Създадох си свой вътрешен свят на красота, музика, филми, книги и вълшебни вселени. Оцелях. Но и до сега използвам всяка свободна минута, за да избягам далеч от софийската лудница и да бъда сред природата.

Много красиво и уютно местенце си ни показала. Усещат се тишината и спокойствието, които обгръщат това място... Място на почивка :).

Много е красиво ,как обичам да съм сред природата ...
Поздрав за теб , lava !

Обожавам природата на Балкана.Имам къщичка в село Столът -севлиевския Балкан.Досега с природта винаги прави човек да се чувства по- добре и да си почива пълноценно.Поздрав!

това непременно трябва да се види и ще го направя във първия подходящ момент :)
Поздрави!

И увлекателно разказваш, което се допълва и от хубавите снимки!
Поздрави!

че споделяш с нас частица от себе си,от своето детство....И снимките са прекрасни!Благодаря!