Габриел Гарсия Маркес: Колумбийският нобелов лауреат. Певец на самотата, смъртта, есента и...любовта.

• Аз те обичам, не заради това, кой си, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.

• Нито един човек не заслужава твоите сълзи, а тези, които заслужават, няма да те накарат да плачеш.

• Само защото някой не те обича така, както ти се иска, не означава, че той не те обича с цялата си душа.

• Истински приятел е този, който те държи за ръката и чувства сърцето ти.

• Най-лошият начин да ти липсва един човек е ти да бъдеш с него и да разбираш, че той никога няма да бъде твой.

• Никога не спирай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно. Някой може да се влюби в твоята усмивка.

• Може в този свят да си само един човек, но за някого ти си целия свят.

• Не си губи времето за някого, който не се стреми да го прекара с теб.

• Може би Бог иска ние да срещаме не точните хора, докато срещнем него, единствения човек. За да сме балгодарни, когато това се случи.

• Не плачи, защото нещо е свършило. Усмихни се, защото то е било.

• Винаги ще се намерят хора, които ще ти причинят болка. Трябва да продължаваш да вярваш на хората, просто бъди малко по-внимателен.

• Стани по-добър и сам разбери кой си, преди да срещнеш правилния човек и да се надяваш той да те разбере.

• Не се старай прекалено много, всичко най-хубаво се случва неочаквано.

Зелените мисли са и моите любими. Още едно допълнение, което от личен опит съм разбрал колко е истинско "Сърцето има повече стаи и от публичен дом."

По едно време често го препрочитах... и... с книгите му винаги съм имала усещането, че след като в първата половина аз съм чела историята... във втората половина вече тя чете мен...
Прегръдки

Маркесчо малко с бутоните ми влезе със стоте години, ама е хубава книгата много. май просто не трябваше точно тогава да я чета... хехе. требе холерата да я прегледам. таман си прочетох Да убиеш присмехулник. много добра книга мале. айде поздрави!!!