Това е статия на проф. Беслан Кубратиевич Карданов - основателя на метода „излекуване” или оздравяване с помощта на минерализирана вода (получила в компания Аквабионика името „бионическа”), на чиято основа бяха създадени две линии продукти: „ПРОГРАМА” и „МОНОПРОДУКТИ”. В обединяването на двете линии продукти «AQUABIONICA» решава всякакви въпроси по възстановяване на загубените функции на организма при всички известни на медицината болести. При използване на «AQUABIONICA» продуктите оказват основно действие НА ПРИЧИНАТА на възникване на заболяването, а не  на следствието. Например при захарен диабет се възстановяват функциите на засегнатите органи, така че болният преминава от стадий „инсулинозависим” към „инсулиноНЕзависим” и като следствие се нормализира нормалното кръвоснабдяване на органите, засегнати от заболяването т.е. отстраняват се тези усложнения, които са основната причина за смъртността при диабета.

 БЕЛЕЖКИТЕ НА ДОКТОР КАРДАНОВ

Съвременната традиционна медицина създаде много ефективни методи за диагностика и лечение, спасявала е и спасява много животи, предотвратява много заболявания. Но също така е породила и много проблеми – тежки лекарствени алергии, токсични поражения на черния дроб и бъбреците, дисбаланс на собствените имунни сили на организма при гигантските дози на синтетичните химически препарати, създаде екологически чудовищни производства на същите тези лекарства. Вредата нанесена на околната среда далеч не се компенсира с лечебният ефект на получените вещества.

 През 1946 г. господин фон Берталанфи, биолог по образование, създаде принцип на „системния подход” за по-пълно и точно разбиране на процесите на живата и нежива природа. Там, където този принцип се е използвал и се използва успехите са очевидни – в кибернетиката, генетиката, в генното инженерство, астрофизиката и т.н.

А там, където е деклариран, но не се спазва има застой, задънена улица – в термоядрената енергетика, в лекуването на онкозаболяванията, сърдечно-съдовите поражения, „построяването на комунизма в отделно взета за опашката страна” (Гумильов Л.Н. „Етногенез и биосфера” Москва 1994 г.) Към средата на 80-те години аз имах достатъчно голям опит като лекар-терапевт и неврофизиолог, за да стигна по „Бертолофански” системно до проблема за излекуването на болните.
Още тогава аз прекрасно разбирах, че хиляди и хиляди симптоми и синдроми описани в различните „ръководства”, „енциклопедии” и справочници по терапия отразяват 99% от 100% следствия, а не причини за болестите. Първопричината, по мое мнение, за повечето терапевтични заболявания е в нарушените регулаторни механизми в подкоровите центрове на мозъка – таламиса, хипоталамуса и другите, в хипофизата – главната хормонална жлеза в организма, в епифизата.  Заедно те образуват неврохормоналната регулация на всички функции на организма. Значи, за да се излекува болестта, без при това да се нанася вреда на организма, трябва да се въздейства на неврохормоналните центрове, където е първопричината за дадената болест.

Но мозъкът има хематоенцефалична (кръвно-мозъчна) бариера, която избирателно пропуска в мозъка и от мозъка различни вещества от кръвта. Повечето от лекарствата на стандартната, химическа медицина не проникват оттатък бариерата в мозъка (и слава Богу, защото вредата от тях би била още по-голяма). За съжаление, през бариерата преминават някои от веществата от околната среда и се отразяват негативно на същите тези центрове на мозъка. И това довежда до  поява на нарушения в центъра на работа – появяват се тези същите първопричини на болестите.

В средата на 80-те години в литературата по анатомия на мозъка намерих описание на някои места в мозъка, където бариерата е по-проходима за някои вещества. Гледайки схемите в тези статии аз съобразих, че обонятелния тракт може да служи за път не само на обонятелна информация, но и на много други вещества от околната среда до мозъка. Обонятелните рецептори, обонятелните нерви  и обонятелния център в мозъка – първия , най-древен орган на водните многоклетъчни организми.
При човешките ембриони и при много животни е описан вомероназален орган, но неясно защо се е смятало, че този орган съществува само при ембрионите и изчезва при възрастните организми. Аз все пак започнах да вкарвам разтвори в носа, разчитайки, че ако при възрастните организми има обонятелен път, то по него може да се проникне през хематоенцефаличната бариера. Това предположение се потвърди.
А към 1990 г. Б.Джефек и Д. Морган от Денвър откриха при възрастните хора прекрасно развит вомероназален орган. Във всяка ноздра ние с вас имаме ямка с диаметър 1 мм, от нея тръгва проход примерно 10 мм от коническата камера в дебелата слизеста обвивка на мозъка. Там има много рецептори, а от тях невроните отиват в мозъка. Невроните се придружават от съдове. Този сноп от неврони и съдове минава редом с хипоталамуса, хипофизата, таламуса и други подкорови структури. И именно в тази зона са намерени участъци на повишена проходимост през хематоенцефаличната бариера.
Необходими са секунди, за да попаднат веществата през слизестата повърхност на носа в мозъка отвъд неговата бариера.

Аз вече като признат от хиляди пациенти лекар, излекувал много хора с капки за нос,  случайно получих през 1995 г. книга от серията „Научно наследство”: „Ненужно за неуките” на Амирдовлат Амасиаци (издание „Наука”, Москва, превод от арменски). Той е бил лекар и в своята книга обобщава опита на Близкоизточната и Кавказка медицина от XV век. За свое изумление и радост аз намерих в тази книга десетки имена на растителни вещества, които са капели в носа при болести. Колко жалко, че медицината на Европа от началото на ХХ век, а след нея и на целия свят, тръгна по химически път, а не по естествения Божи път за лечението на хората. През XV век, а даже и в XIX век в околната среда не е имало вещества , нетипични за организмите, развиващи се в тази среда. От ХХ век „успехите” на химията, металургията, ядрената енергетика внесоха в околната среда много химически съединения, радионуклеиди, от които нашите организми нямат защита, не могат да ги разграждат, да ги окисляват, да ги извеждат от организма и ако могат, то ще е с цената на здравето и на съкръщаването на срока и качеството на живот.
През ХХ век, особенно от  60-те години, започнаха да се увеличават онкозаболяванията, съдовите патологии (60% от всички починали - са следствие на артеросклеротични нарушения на кръвообръщението), появиха се и ще се появяват страшни вирусни заболявания като СПИН, треска Ебола и други засега неизлечими болести. Вече 18 години много се знае за СПИН, всяка година болните стават все повече, стандартната медицина обещава, че още малко и ще излекува всички, но излекувани все няма, макар да са вложени много милиарди в това. Явно много повече, отколкото за създаването на атомната бомба през 40-те години. Но с бомбата за 5-6 години получиха резултат, а с лечението на СПИН –не. Явно „не по правилния път вървим, другари медици”.
Даже, като че ли, решеният в Европа проблем – туберколозата, отново се появява. И в такива благоприятни страни като Швейцария, Швеция, и при тях по данни на списание "Nature" расте и се подмладява тази болест. Това на фона на хилядите нови химически лекарства и многото милиони крони, евро и $ вложени в лекарствата, лечението и профилактиката. Вижда се, че съвременната стандартна медицина е в задънена улица.

Но да се върнем към нашата околна среда. Тя е много силно замърсена и на еколозите това е много по-добре известно, отколкото на мен лекаря. Даже, ако в Европа с усилията на властите, на еколозите, на „зелените” и просто на хората изхвърлените вредни вещества се намалят, все едно замърсяването е много голямо и то ще се запази, защото има закон на природата – кръговрат на веществата на Земята. А в страните на третия и други светове няма ограничение на замърсяването и диоксините на Китай, Индия и други страни, не веднага, но попадат и при европейците.Едва ли Европа ще може да забрани опасните производства в целия свят, или всички химически заводи по света да се оборудват с надеждни системи за изчистване. И изобщо нашата технологична цивилизация не може да се върне назад, хората няма да се откажат от многото удобства и блага на химията и другите отрасли на промишлеността. Черноболския облак два пъти обходи Земята. Две седмици след взрива в Австралия се повишил радиационния фон. Нашата планета е малка. Всичко на нея е взаимосвързано. Европа закопава своите отпадъци в Сибир, но скоро чрез Ледовития океан тези отпадъци ще бъдат в Северно море, в рибата, в дъжда, в храната и т.н. В по-малки концентрации, но само засега.

Микродозите, малките концентрации на вещества, често са много по-опасни. При големи концентрации организмът нещо може да разпознае, да определи опасността и да вземе мерки. При малки дози, особено при много малки, нашите рецептори могат и да не отреагират на въздействието, ще се получи натрупване на нещо опасно в организма и ще се появи някаква болест. Няма значение каква, все едно заболелият ще стане товар за обществото – той не може да работи, обществото трябва да го издържа. И ако тежко болните са много, то кой бюджет ще ги издържи? Това звучи малко цинично, но е истина. А не са ли цинични фармацевтичните производства, когато при производство на ново лекарство се изхвърлят в околната среда  много опасни вещества, а и новото лекарство не лекува особено, а понякога е и много опасно. Спомнете си талидамида и 20 000-те хиляди деца родени без крака и ръце след пиенето на това „лекарство” от бременните жени. Колко струват на станата тези инвалиди? Как да се защитим от това, как да оживеем, как да запазим здравето си? Както казват на север: „няма лошо време, има лошо облечен”. Нашите дрехи не отменят студа, те ни пазят от него. И можем да живеем, да работим, и да се радваме при -60, ако сме правилно облечени.

Предлаганите на вашето внимание методи по груба аналогия също не премахват замърсяванията на околната среда, но позволяват на организма да намали практически до нула значението на въздействието на тези замърсявания. Ако постъпващите опасни вещества не се натрупват и без да се задържат напускат организма то и вреда за организма няма да има. Няма да се натрупват вредни вещества в организма и на животните – техните мляко и месо ще бъдат безвредни за хората. Ако белгийските кокошки бяха пили някои от моите разтвори на минерални вещества, то даже при замърсена храна в тяхното месо нямаше да има натрупан диоксин и нямаше да се случи известният скандал през 1999 г. Организмът на тези кокошки, свине и т.н. щеше  бързо да изведе диоксина и концентрацията му в месото не би превишавала допустимото.

Самите методи са прости, създадени от мързеливи за мързеливи – пациентите си капват в носа от 2 до 8 пъти на ден, пият минерална вода и приемат външно минерални разтвори, намаляващи болките в ставите, ускоряващи зарастването на раните, изгорено,  премахването на белези.
За животните е същото: от водния пистолет играчка аз „изстрелвах” в широките ноздри на кравите, свинете и овцете по 1.0 – 1.5 мл разствор, за 10 минути минавайки покрай около 100 животни от фермата по време на доене, 2 пъти на ден. А в храната и водата на животните добавях минерални разтвори.
За птиците (кокошки, пуйки) – добавяхме само във водата и овлажнявахме сухата храна с моите разтвори. Резултатите за 1989 г. в това стопанство, където аз провеждах експеримента са: преди експеримента – 25 от 100 телета не доживяваха до 6-я месец. От употребяващите моите разтвори за 6 месеца умряха 3 от 104 телета. Наддаването на тегло при експерименталните телета при еднаква по обем и състав храна са с        15-20% повече от контролната група. Фермерите забелязали, че и оборският тор е по-малко в експерименталната група (те по-добре усвоявали храната).

При дойните крави млеконадоя нараснал с 15-20% (увеличава се обема на лактация, отделяне на мляко се наблюдава и при кърмещите жени).

Преди поставяне на яйца в инкубатора и след това по един път в 3-4 денонощия, яйцата били пръскани с моите разтвори. В сравнение с контролната група в „пръсканите” имало 10-15% по-малко умрели ембриони, пиленцата по-бързо растели и по-малко умирали с 15-20% при кокошките и с 25-30% при пуйките (които се отглеждат много по-трудно в сравнение с кокошките.

ЛЕЧЕНИЕ И ПРОФИЛАКТИКА НА БОЛЕСТИТЕ


По мое мнение (а това се потвърждава от 12 годишни наблюдения) до 99% от терапевтичните заболявания имат само 4 първопричини и техното различно съчетаване при всеки конкретен болен:

1* автоимунни агресии

2* имунодефицитни състояния

3* съдови нарушения на магистралните (големи) съдове и нарушаване на микроциркулиращите (в тъканите на организма) капиляропатии.;

4* нарушаване обмяната на веществата, често като следствие от съдови нарушения.
нарушения обмена веществ, часто как следствие сосудистых нарушений.

При лечението на всякакви заболявания с описнаия метод у 80% от пациентите  се наблюдава обостряне, субективно влошаване на самочувствието, рядко (4-5%) силно, по-често – слабо.

Обострянето на основното и на съпътстващите заболявания трае средно 2 месеца, рядко до 3 месеца. За да не се засилват неприятните усещания, пациентът паралелно с моите разтвори приема и „своите” назначени по-рано лекарства.  Обикновено след 2 месеца пациентът спира да приема „своите” лекарства. Но при болки, при хипертонични кризи и др. пациентът приема аналгетици и хипотензивни средства и др., за да се премахнат симптомите.
Това може да продължи 2-3 месеца. Приемането на химически лекарства и моите разтвори не пречи едно на друго – те имат различни точки на приложение в организма.
Всеки 2 месеца пациентът получава нови раствори за капане в носа, според новите оплаквания, степента на обостряне и други клинични проявления.

Неоходими са всичко 12-14 месеца, не само за да изчезнат симптомите на болестта, но и да се получи траен резултат.
Срокът от 12-14 месеца е свързан със скоростта на обмяна на веществата на дадения организъм, както 9 месеца бременност при жените са обусловени от скоростта на обмяна на веществата при жената.

АВТОИМУННА АГРЕСИЯ

Това са някои изменения на регулацията на работа на имунитета на дадения организъм, когато неговите имунни клетки атакуват собствените тъкани и органи. Увреждането на тъканите и органите се проявява във вид на симптоми. Лекарите лекуват именно симптомите, а не причината. (По данни на "Science", 1999г. том 283, стр.1277, в САЩ 8,5 милиона от населението имат автоимунни разстройства.)

Болната Нина Петровна от Москва, родена през 1952 г., по професия звукотехник:                                         Има астма от 1878 г. Лекувала се е от 16 май1997 до юли 1998 г. Имала е пристъпи 1-2 пъти в седмицата. Към юли 1997 г. няма пристъпи, от сутринта има задух, кашлица, много храчки. Обострянето не е силно, леко се понася, жената ходи на работа. През декември 1997 г. има един пристъп, рядко получава лека кашлица, леко диша студения въздух. През май 1998 г. няма оплаквания, няма пристъпи, няма задух и кашлица.
К. Борис Алексеевич, роден 1928 г., от Москва, професия инженер-енергетик, работил 15 години в АЕЦ. Има астма от 1980 г. с 2-3 пристъпа в денонощието. В мъгливо време има задушаване. Чести простуди. На хормони е. Лекува се от 25 декември 1995 до 28 февруари 1997 г. В течение на 2 месеца има обостряне: кашлица, много храчки, но по-малко задух. Няма пристъпи на астма. Не пие хормонални препарати. Вече през февруари 1997 г. няма пристъпи на астма, няма задух.

Л. Нина Дмитриевна, родена 1957 г., живее в Москва, по професия икономист.                                            Има автоимунно поражение на щитовидната жлеза. Има и „Зоб Хашимото” от 1990 г.                                      Лекува се от март 1996 до март 1998 г. Приема хормонални препарати. Има слабост, умора, пулсът е 51-58 удара в минута, увеличена щитовидна жлеза, ноктите се разслояват и се чупят, косата капе и оплешивява. Чести простуди, кръвното налягане 90/60, 80/50. През юли 1996 г. не се уморява, понякога сутрин има слабост за 2-3 часа според времето. Кръвното налягане е 100/70. През септември 1996 г. според ултразвуково изследване щитовидната жлеза е намалена с 40%  в сравнение с май 1996 г. Не се уморява, работи много, косата расте, ноктите са здрави и не се чупят и разслояват. През ноември 1996 г. според заключението на Института по ендокринология в град Москва е здрава. През март 1998 г. – работоспособна, бодра, няма оплаквания.

ИМУНОДЕФИЦИТИ   

Нарушената регулация на имунитета води до намаляване на функцията на Т и В лимфоцитите, макрофагите, активността на комплекса на белтъчните вещества, реакцията на антигените – антитела и т.н.
В резултат на това организмът става беззащитен пред бактериите, гъбите, вирусите и собствените мутантни клетки, което може да спомогне за развитието на тумори. Простудните заболявания във всички възрасти причиняват огромни загуби на здраве (особено при усложненията) и в крайна сметка и на финансови средства. Приемането на моите разтвори 1-2 пъти на ден пролет и есен, в опасно от простуди време защитава от неизбежните простуди и грипове.

Марина Владимировна, 1936 г., Москва, лекар-бактериолог. Имунодефицит от 1995 г., чести простуди,     6 пъти възпаление на белите дробове, 10 пъти ангина, Т тела не повече от +37,8 С, суха кашлица, потене. Синдром на хроничната умора. Лекува се от март 1997 г. до февруари 1998 г. През декември 1998 г. оплаквания няма.
Владимир Вячеславович, 1970 г., Москва. Синдром на хроничната умора. Умора от сутринта, болки в мускулите, ноктите се разслояват и чупят, нарушение на паметта, намалена ерекция. Лекува се от август 1991 г. до юли 1992 г. През май 1998 г. няма оплаквания.

Наталия Евгениевна, 1971 г., Москва. Синдром на хроничната умора, дисбактериоза, пиелонефрит. Лекува се от февруари 1997 г. до февруари 1998 г. Февруари 1998 г. – няма оплаквания. Август 1999 г. – няма оплаквания.
Тамта Зурабовна, 1960 г., Москва. Тумор на мозъка – 1994 г., метастази в шийните прешлени С2 – С6. Лъчетерапия през 1994 г. Лекува се от 4 април 1997 г. до януари 1998 г. През юли 1999 г. няма оплаквания, расте и се развива според възрастта.

Андрей Викторович, 1960 г., Москва, морски биолог. Синдром на хроничната умора. През детството – туберкулоза на белите дробове. Отново на фона на имунодефицит започва туберкулозен процес в белия дроб. Лекува се от май 1997 г. домай 1998 г. Всички симптоми изчезват, на рентгенограмата през март 1998 г. процес в белия дроб няма. През май 1998 г. минава пред медицинска комисия, допуснат е за работа в морето, заминава в експедиция на кораб на САЩ като морски биолог в Южния Атлантик..

Андрей Борисович, 1963 г., Херсон. Саркома на лявото бедро, не може да ходи. Лекува се от март 1990 г. до април 1991 г. Към май 1990 г. започва да ходи с бастун, слаби болки. Март 1991 г. – няма оплаквания, работи. На рентгенограмата няма саркома.
Светлана Александровна, 1983 г., Москва. Лекува се от 30 септември 1997 г. до август 1998 г. Тумор на лявата част на щитовидната жлеза, което й пречи да преглъща. Не е оперирана, без „химия” и облъчване. През април 1998 г. щитовидната жлеза е леко увеличена, пречи й да преглъща. Оплаква се от лесна уморяемост. Юни 1998 г. – не се уморява, бодра е, при изследванията тумор и метастази не се откриват. Няма оплаквания.

Иван Алексеевич, 1924 г., Москва. Тумор на дясното черво, горния дял. Опериран и отстранен през октомври 1996 г. Без химиотерапия и облъчване. Има метастази в лимфите. Лекува се от февруари 1997 г. до януари 1999 г. Към май 1997 г. леки тъпи болки в стомаха, в ставите, в кръста. Към ноември 1997 г. напълнява, няма болки. Работи на вилата, в градината, не спазва диета. Няма оплаквания. Към лятото на 1999 г. няма оплаквания.
Виктор Викторович, 1945, Москва. От януари 1999 г. се наблюдава тумор на дебелото черво, отстранен през октомври 1998 г., метастази в черния дроб. Обострянето не е силно. Храни се добре и пълнее. Той е офицер и по заповед на лекарите от болницата му е отстранена лявата част на черния дроб с метастазите.  Закючение за метастазите: твърди като камък, при разрязване - ? маса, туморни клетки не са намерени. Лечението продължава.

Галина Ивановна, 1945 г., Москва, лекар-терапевт. Лекува се от февруари 1998 г. до март 1999 г. През 1991 г. й е отстранена матка – миома. През февруари 1998 г. тумор на шийката на матката. Хипертония, кръвно 160/90 – 200/110. Шийна хондроза. Май 1998 г. леки болки в малкия таз, кървав секрет от влагалището. Работи. Кръвно 150/80 – 170/90. Леки болки в пръстите на ръцете и в шията. Октомври 1998 г. туморни клетки не са открити. Възстановява се епителът на шийката на матката. Секреция няма, ставите не болят. Кръвно 130/80 – 140/80. От  февруари 1999 г. няма оплаквания.

СЪДОВИ НАРУШЕНИЯ И НАРУШЕНИЯ НА ОБМЯНАТА НА ВЕЩЕСТВАТА

В организма има артерии и вени с различен диаметър и капиляри. Движейки се по тях кръвта пренася към тъканите и клетките хранителни вещества, кислород, вода, минерални вещества и отнася от тях продуктите останали от обмяната на веществата на клетките.
Всички нарушения на притока на кръвта по артериите, освен отоците по вените възникват от едни или други промени в храненето, дишането и въвеждане на вещества в органите и тъканите. Появяват се симптоми и синдроми. В зависимост от мястото на нарушението ще се диагностицира като различни болести: Такаясу (нарушаване на потока на кръв на нивото на аортата), Лериша (нарушаване на нивото на коремната аорта, ендартерит (на нивото на подколенните артерии).
При нарушаване на оттичането на кръвта ще се получат тромбофлебити, хемороиди и т.н.
При капилярите е по-сложно. В тях може да се наруши на само процеса на протичане на кръвта, но и дифузията на веществата от пролука на капилярите в междуклетъчната течност, в която обитават нашите клетки. Макар, че ние като организми обитаваме сушата, нашите клетки живеят в междуклетъчка течност. Фактически ние сме аквариум на крака – средата на обитаване на нашите клетки е вода със строго определен химически състав и структура. Ако съставът на тези течности се промени, нарушава се основата на живота – обмяната на веществата между организма, неговите клетки и средата на обитаване.

По определение – живо е това, което непрекъснато поглъща вещества и енергия, преработва, видоизменява ги и ги извежда от своето тяло, т.е. всеки организъм има система открита и действаща – през нея постоянно тече поток от вещества и енергия. При отсъствие на такъв поток настъпва смърт, а при неговото нарушаване – болест. А как се казва и как протича процеса е напълно без значение за болния човек.
В артериите обемът на протичащата кръв е около 10%, също и във вените. Останалите 80% от обема се намират в капилярите. Дори и кръвообръщението в артериите и вените  да е нормално – това са общо 20% от необходимото за организма. Ако има нарушение на кръвообръщението в капилярите и дифузията на веществата през стените – това е катастрофа за клетките, тъканите и органите. Ще се развие най-страшната съдова болест – капиляропатия. А оттам ще се стигне до артериити, тромбофлебит, нефрит (как да работят бъбреците без кръвообръщението), неинфекциозен хепатит, холецистит, жлъчнокаменна болест, артрит, безплодие, язва на стомаха или дванадесетопръстника, колит, исхемична болест на сърцето и др.
При капиляропатията се получава имунодефицит и местен и общ – като нормално работещ лимфоцит, макрофагът попада на мястото на работа, ако там е нарушено кръвообръщението. Даже ако регулирането на имунитета е нормално, но клетката-изпълнител не може да попадне на нужното място, за да изпълни своята работа, с което няма да убие клетката, заразена с вирус, мутантната клетка – ето получава се и имунодефицит с последствия, често смъртоносни. Същото е и с много хормонални нарушения – няма нормално  кръвообръщение в хипофизата и тя не може да синтезира нужното количество хормони. Значи ще се наруши работата на щитовидната жлеза, надбъбречната и половата жлези. Оттук неизносваемост и бесплодие при жените или още по-лошо – раждане на непълноценно бебе, излишни килограми при младите и т.н.

Не всички болести на щитовидната жлеза са от нарушение на кръвообръщението. Тумор на жлезата може да се получи и от радиоактивния йод от Чернобил. В планините липсата на йод във водата и в храната води до Базедова болест. Но до 90% и повече основната причина за повечето болести е капиляропатията. Тя често усилва действието на онези фактори на околната среда (диоксини и др.), които вече са предизвикали нарушения в регулаторните центрове на мозъка, което от своя страна засилва капиляропатията, а тя ... и т.н. Както казват патофизиолозите (тези, които изучават физиологията на болестите) – създава се порочен кръг – някаква „причина” е създала нарушения, които засилили действието на тази „причина” и вече без нея, без първата причина се развива протичането на болестта. А стандартната медицина лекува единствено следствията, а след това пита пациента  – какви цветя обича за гроба...

Всичко това е описано още през 1958 г. от най-великия по мое мнение терапевт-мислител А.С. Залманов в книгата „Хиляди пътища към оздравяването”, издадена през 1991 г. Този труд ми отвори очите като терапевт и ме насочи какво да лекувам. Залманов е успял да открие и опише първопричините за развитието на болестите в тялото. На мен Господ ми изпрати разбиране на ролята на първопричините за болестите в нарушените регулаторни механизми на мозъка. Изпрати ми средство за неутрализация на първопричините и за възстановяване на нарушенията и разрушенията в тялото на пациента.
Много жалко, че нито знанията и уменията на Залманов, нито моите са поискани от медицината или от хората въобще... Но всичко е воля Божия.

Но да се върнем към съдовете и обмяната на веществата. Стените на съдовете се състоят от живи клетки. Кръвта, която тече по артериите е предназначена за определени органи и тъкани. Стените на артериите в даденото място се хранят чрез капилярите. Наричат ги съдове на съдовете, Vasa vasorum. Ако в тези съдове има нарушения, то се нарушава храненето, което означава растежа и подмяната на клетките в стените на артериите. Това довежда до много (за сега потенциални) беди – намамлява се здравината на стените на съдовете (може да се получи разрив/разкъсване на съда, защото налягането в съда стига до 0,5 кг/см), ще се намали способността на артерията да променя своя диаметър, за да пропуска толкова кръв до органите, колкото е нужно за момента; ще се появи възможност за образуване на тромб, а също отлагане на холестерина по стените на съдовете.

Кръвта има способността да се  съсирва и да образува тромбове. Това ни спасява от смъртоносна загуба на кръв при рани и драскотини. Кръвта не се съсирва в съдовете, защото са необходими 12 фактора подред бързо да се появявт в кръвта. Нараняването на съдовете активира тези фактори, до преди това те не са активни.

Освен химическите, в съдовете трябва да се съблюдават и физическите условия за протичане на кръвта. Една от тях е ламинарността на потока кръв, течение без завихряния и турболентност. Това осигурява устройството на вътрешната обвивка на съда. Ако са нарушени храненето и обмяната на веществата на външната еластична, средната мускулна и вътрешната обвивка на артериите, то ламинарността на потока кръв изчезва и на това място може да се образува тромб, холестеринова плака. Тромбът в съда ще намали обема на протичащата за единица време кръв. Това ще предизвика потискане на храненето и обмяната на веществата в тъканите и органите, на които този съд е подавал кръв. Ще се появят симптоми например на ендартериит, ако това се случи в подколянната артерия; нефрит, ако е в бъбречната артерия и т.н. В такава ситуация центровете за регулиране на кръвопотока ще се опитат да подобрят хидродинамично храненето на органа и в крайна сметка да повишат кръвното налягане. Ако кръвоносния съд е тесен, то за да се пропуска през него повече кръв за единица време, ще се повиши налягането и скоростта на протичане на кръв и нейният едноминутен обем ще се увеличи. Ето една от причините за хипертонията.

Но повишаването на скоростта на кръвта в кръвоносния съд ще увеличи турболентността на потока върху вътрешните стени на съда. Ето това са условия за образуване на нови тромбове, плака, а това още повече ще намали пропускателната способност на кръвоносния съд. С това порочния кръг се затваря.

Ще дадем на хипертоника таблетка и ще намалим кръвното налягане в съдовете, за да не се пръснат. Но обемът на кръвта към органите и тъканите ще се намали. Те ще гладуват и ще се хранят от своите запаси/остатъци. Това ще доведе до тяхната смърт. Излиза, че таблетката не толкова лекува, колкото променя причината за смърт. Благодаря, че поне продължава живота. Защо вътре в кръвоносния съд се отлага именно холестерин? Да предположим, че аз пътувам с кораб и нося много пари и презервативи в кутийка. Изведнъж се появява теч в трюма. Аз знам, че течът най-добре се спира с цимент, но нямам такъв. И аз ще запълня пробойната с парите и презервативите. Ако стигна до брега – ще ремонтирам както трябва. Ако не стигна – рибите ще решават какво и как. Така е и в организма.

Нарушеното хранене на стените на артериите може да доведе до разкъсване на кръвоносния съд и смъртоносно кръвотечение. Отвън артерията няма как да се укрепи – няма място, там са други тъкани, остава да се укрепва отвътре. С какво? С това, което е химически достатъчно инертно (кръвта е много агресивна течност, в нея има ферменти-ензими, те могат да разложат всичко), не уврежда клетките и не създава турболентност на потока кръв. От това вещество в организма трябва да има много и то трябва лесно да се синтезира от храната.

На по-горе изброените изисквания много добре отговаря холестрина. Той е достатъчно химически инертен, не се поврежда от ензимите в кръвта, не поврежда клетките на кръвта и го има в големи количества в организма. Холестеринът се съдържа във всички мембрани на клетките слепвайки двойния слой фосфолипиди, от които се и състои мембраната. Освен това холестеринът превъзходно се синтезира от веществата в храната, ако в храната е малко или въобще липсва. Затова именно с холестерин се укрепват учасъците на артериите, в които е намалена здравината на стените. Това в известна степен ще предотврати разкъсването на съдовете, образуването на тромб, ще отсрочи гибелта на организма, но с цената на намаляване на кръвообръщението в съдовете, с цената на здравето. Затова 60% са починали от артеросклероза, от сърдечно-съдови заболявания.
Впрочем за ролята на някои анализи на кръвта в съвременната медицина. Измерват в плазмата на кръвта нивото на холестерина и говорят за „холестериново липиден мастен обмен” в организма. А в действителност нивото на холестерина в кръвта показва дали започва капиляропатия на съдовете или не, които хранят стените на съдовете. Получава се така, че борбата с холестерина в храната – това е борба с вятърни мелници. Тогава да доведем тази борба до нейния логичен край: да предположим, че е намерен начин да се махне от организма целият холестерин. Какво ще се случи?  От организма ще остане само локва странно миришеща течност – ще се повредят всички клетъчни мембрани и цялото съдържание на клетките и междуклетъчните течности ще се разлеят. Е, наистина повече няма да боли. Какви цветенца обичате?

При тези мои пациенти, които попаднаха по различни причини на експеримента/моето лечение и ми дадоха да прочета заключението, има една подробност – не са намерени холестеринови плаки в съдовете, а ако са намерени, то е в много по-малък обем, отколкото е средно за дадената възраст.

В светлината на всичко казано до тук мога да твърдя, че е напълно правилно да се обединяват съдовите нарушения и нарушенията на обмяната на веществата. И едното и другото много лесно могат да се излекуват, с вероятност 90-95%. А 100% можа само Бог!

Болният Борис Магомедович, роден 1932 г., началник, по професия механик. Синдром на Лериш от 1988 г. Инфаркт на миокарда през 1990 г. Ходи без болки в краката 150 метра. Краката му мръзнат даже в топло време. Хроничен хепатит. Кръвно налягане: 190/90 – 180/80. Лекува се от ноември 1991 г. до декември 1992 г. От юли 1992 г. ходи без болки в краката до 500 м. Няма болки в сърцето. Няма признаци на хепатит. Кръвно 130/80 – 140/80. Работи. От февруари 1998 г. – няма оплаквания.

Л. Геннадий Алексеевич, 1949г.р., Москва. Эндартериит от 1988г. Много пуши. Лекува се от март 1991г. до июли 1992г. Гангрена на палците на лявото стъпало, трофическа язва на дясната китка, след травма. Към лятото на 1992 г. раните на стъпалото зарастнали, растът нокти. Язвата на дясната китка заздравява през септември 1991 г. Не е спирал да пуши. Жента на Генади родена през 1952 г. е с безплодие. Лекува се от март 1991 г., забременява през декември 1991 г. Капала е капки в носа през време на цялата бременност, износила бременността леко, без токсикози. 1992 г. ражда син, здрав. През 1998 г. цялото семейство няма оплаквания.

Борис Михайлович, 1932 г. Твер, по професия директор на електроснабдяване. Оклузия (запушване) на бедрена артерия отдясно, гангрена на дясното стъпало 3 и 4 пръст. Не ходи, хронически холицистит, кръвно 160/100 – 180/100. Лекува се от декември 1994 г. до ноември 1995 г. Към ноември 1995 г. няма оплаквания. Кракът заздравял, ходи без болки и без ограничения. Сърцето и черния дроб без оплаквания. Работи. От януари 1998 г. няма оплаквания.

Николай Сергеевич, 1927 г. Москва. Много пуши. Ендертериит от 1990 г. на двата крака, левият по-зле. Артеросклероза, нарушение на мозъчното кръвообръщение, язва на дванадесетопръстника, гангрена на дясната ръка, ампутация на долакътната става през 1992 г. Кръвно 170/100. Лекува се от декември 1995 до ноември 1996 г. През януари 1997 г. ходи без болки в планината за гъби, без ограничения. Кръвно 130/80 – 140/90. Няма оплаквания. Дясната ръка за съжаление не е израстнала.

Не един пример за диабет. Не само като „диабет”, а като „съдов пример”.

Игор Павлович, 1952 г. Коломна, инженер. Диабет от 1970 г. През ноември 1994 г. кръвна захар 9.00 – 10.00, ангиопатия (съдови нарушения) на долните крайници, липсва пулс на стъпалата. Невропатия (нарушение на проводимостта на нервите) на долните крайници, няма чувствителност под коленете и надолу. Предгагнгрена на пръстите на стъпалата. Ретинопатия – съдови нарушения на ... на очите, ослепява. Лекува се от ноември 1994 г. до февруари 1995 г. През декември 1995 г. краката му не мръзнат, пръстите на краката не болят, раните заздравяват, цветът е розов. Чувствителността е възстановена. Ходи много, но бавно. Зрението е без оплаквания. Кръвната захар е 7.00 – 8.00. Независимо от повишената кръвна захар пациентът няма ангионевропатии и ретинопатии.

Александър Николаевич, роден 1925 г., Москва, научен сътрудник. Хроничен хепатит, хроничен панкреатит (задстомашната жлеза), артеросклероза, исхемична болест на сърцето, кръвно 130/80. Катаракта средна степен (помътнено...). При анализ на кръвта – чернодробните проби са далеч от нормата. Въпреки строгата диета има болки в черния дриб и в стомаха.  Лекува се от септември 1997 г. до октомври 1998 г. През февруари 1998 г. вече яде всичко, няма болки в черния дриб и стомаха. Чернодробните проби вече са близки до нормата. Март 1999 г. леки болки в черния дроб при силно нарушаване на диетата. Бяга тръс, няма болки в сърцето, зрението без оплаквания.

Виктор Александрович, роден 1960 г., Москва, социолог. Разсеян енцефаломиелит, церебрална форма (мозъчна). Не ходи, не си контролира дясната ръка. Не вижда с лявото око, дясното различава предмети, но не може да чете.. Болен от 1985 г. Лекува се от март 1993 г. до юли 1995 г. Към юли ходи, като се държи за стената. Трудно, но се храни с дясната ръка. Зрението без изменение. През ноември 1993 г. ходи по улиците сам и без бастун, пише с дясната ръка. Дясното око вижда и чете, лявото различава лица на улицата, не чете. Завършва своята книга. През юли 1995 г. дясното око вижда всичко, лявото е по-зле, но зрението е бинокулярно. Тича тръс.  През август 1998 г. няма оплаквания. Работи много в Московския университет. Лявото око не се възстановява.

Глеб Панфилов,  1934, Москва, кинорежисьор. Хроничен гастрит, язва на стомаха, кръвоизлив на язвата през 1988 г. бъбречнокаменна болест, аденом на простатната жлеза, левкоплакия (предрак) на долната устна. Лекува се от септември 1991 г. до януари 1993 г. : няма болки в стомаха, не пази диета, няма левкоплакия, аденомът не го безпокои. Камъкът от бъбрека е излязъл. Към май 1999 г. няма оплаквания, работи много.

Владимир Егорович, 1945 г., Твер, стругар. Пуши и пие. Нарушение на мозъчното кръвообръщение, главоболие, слабост, тремор (треперене) на ръцете при всяко най-малко натоварване, краката не го държат, едва ходи до тоалетна. Лекува се от май 1995 г. до юли 1996 г. През декември 1995 г. по-малка слабост, рядко има слабо главоболие. Ходи бавно по 3-4 км на ден, няма тремор на ръцете, дясната ръка е по-слаба от лявата, но коси сено. През юли 1996 г.  работи всичко в градината, но бавно. Няма главоболие.

Ирина Борисовна, 1958 г. Началник. Има две раждания. Разширени вени, хемороиди, тромбофлебит, двата пищяла, вечер отоци, болки в краката при ходене, спазми на мускулите в покой.Лекува се от януари 1990 г. до февруари 1991 г. Към февруари 1991 г. няма оплаквания. Към август 1999 г. няма оплаквания, разширените вени отсъстват.
Надежда Василевна, 1947 г., Москва. Хемороиди от 1965 г. Кръвотечение и болки. Лекува се от април 1996 г. до май 1997 г. Май 1997 г. няма оплаквания, няма хемороиди.

Тамара Василевна, 1934 г., Твер, домакиня. Подагра (възли, уголемени стави на пръстите заради отложените соли), болки в раменните, бедрените стави и в коленете. Не може да си вдигне ръцете над главата. Хроничен холицистит, камъни в злъчката. Кръвно 130/80. Лекува се от март 1995 г. до август 1996 г. Към септември 1995 г. няма болки в ставите на краката, раменете болят, но може да се съблича. Възлите на пръстите са намалели и болят леко. Към юли 1996 г. леки болки в лявата пета при ходене, ръцете не болят, възлите на пръстите са съвсем малки. Към август 1999 г. няма оплаквания, работи много на вилата. Свободно си вдига ръцете над главата.

Владимир Викторович, 1958 г., бизнесмен. Гломерулоневит на двата бъбрека, нарушена филтрация (образуване) на урината и нейното концентриране (обратно всмукване в бъбрека). Кръвно 180/120. Ретинопатия, ослепява. Всеки 2-3 месеца е на апарат „изкуствен бъбрек”. Урината е неутрална, но е алкална. Отоци, болки в областта на бъбреците. Лекува се от март 1995 г. до декември 1996 г. От май 1995 г. не посещава болница за „изкуствен бъбрек”, отоците са намалели, урината е с нормална концентрация. Кръвното не е по-високо от 160/110. Работи. От ноември 1995 г. почти няма отоци, няма болки, няма ретинопатия, зрението е нормално. Пие коняк, яде всичко. Урината е кисела. Декември 1998 г. няма оплаквания.

Римма Назирова, 1965 г., юрист. Бъбречнокаменна болест от 1983 г., два камъка в десния бъбрек по 15мм. Три камъка в левия бъбрек по 11мм. Болки в кръста, отоци, мигрена 2-3 пъти в седмицата, чести простуди. Урина неутрална. Лекува се от март 1995 г. до април 1996 г. Към юни 1995 г. изкарани два камъка о т десния бъбрек във вид на пясък. Урина кисела. По-малки отоци. Главоболието много по-слабо отколкото е било. Работи. Към февруари 1996 г. всички камъни са изведени. Няма главоболие. Към април 1996 г. яде люто и солено, няма оплаквания. Юли 1999 г. – няма оплаквания.

Самият аз имам удоволствието да наследя от мама бъбречно каменни удоволствия. Използвайки моите капки „родих” камък от левия бъбрек през 1988 г., а през 1990 г. от десния бъбрек. Не пазя диети, по скоро ги нарушавам и Слава Богу нямам оплаквания.
Наталия Николаевна, 1956 г., инженер-конструктор. Безплодие, омъжена от 1985 г., не е забременявала нито веднъж. Лекува се от март 1990 г.,  бременна от декември 1990 г. През цялата бременност е капала в носа. Раждането е в срок – август 1991 г. През септември 1999 г. всички са здрави.

Ирина Александрова, 1966 г., лекар. На 19 годишна възраст й е отстранен левия яйчник, заради спукана киста. Инфантилност на матката. Мъжът й е здрав. Лекува се от септември 1988 г. Забременява през юни 1989 г. Ражда през март 1990 г. здрав син. Бременността протича без оплаквания, леко, през цялото време е капала капки в носа. На бебето започва да капе 10 часа след раждането. През август 1999 г. – всички са здрави, детето расте нормално.

Ирина Викторовна, 1957 г., преподавател. Ендометриоза от 1986 г., нарушение на менструалния цикъл. Омъжена от 18 години. Мъжът  е здрав. Лекува се от юли 1996 г. Бременна от май 1997 г. Като възрастна родилка ражда син с цезарово сечение. Септември 1999 г. всички са здрави.

Наталия Анатолиевна, 1965 г. Опасност от спонтанен аборт, трета бременност, кръвотечение от матката, начало на отлепване на плацентата. Бременност от 7 седмици. Лекува се от януари 1997 г. до раждането през август 1997 г. Нормално раждане, дъщеря износена, здрава..

РЕЗЮМЕ

*    

При висшите млекопитаещи и при човека е открит ВОМЕРОНАЗАЛЕН ОРГАН.  Това не е само пътят на обонятелната информация, но и микродоза на веществата през хематоенцефаличната(кръво-мозъчна) бариера в МОЗЪКА през носа.
*

По този начин от околната среда в мозъка попадат вещества, неблагоприятно влияещи на работата на  регулаторните центрове на мозъка, създавайки в мозъка първопричина за болести, които във вид на нарушения на функцията на тъканите, органите и техните системи се диагностицират като болести.

*
Тези вещества, нетипични за околната среда (например 218 изомери и разновидности на ДИОКСИНА, 3,4 бензперени и други – „букет” от двигателите на автомобилите, заводските комини, химическите комбинати и т.н.) въздействат не само на хората, но и на домашните животни. Ние ги ядем (прословутите „крака от белгийски кокошки”), пием тяхното мляко, носим техните кожи, което още повече вреди на нашето здраве. Това се отнася и до селскостопанските растения – основната храната на всичко живо.

*  

Създадените от мен с Божията помощ  способи за ЛЕКУВАНЕ  на болестите и за ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ развитието на болести при хората и животните позволяват да се съхрани здравето до пределна възраст и да се дава ЗДРАВО ПОТОМСТВО В ЕКОЛОГИЧНО РАЗРУШЕНАТА ОКОЛНА СРЕДА.
*

Това е като кожух при голям студ – студа си остава, но кожуха позволява да се живее нормално и да се получава потомство в Далечния Север.
*

Същността на моя способ на лечение и предотвратяване на болестите е да се ВЪВЕЖДА В МОЗЪКА на млекопитающи и на хора чрез вомероназалния орган на минерални раствори с определен състав и ниски концентрации и въвеждане през устата на други минерални раствори в стмашно-чревния тракт.
*

Срокът на наблюдение на пациентите е 12 години. Количеството наблюдавани хора е около 30 000. Положителните резултати са средно 80-90%.
*
А 100% МОЖЕ САМО  ГОСПОД!

Резултатите за кравите и птиците са описани по-горе.                                                                                                На основание на своите многогодишни наблюдения не само върху пациенти, но и върху хора, лекари и началници от всякакъв ранг и от разни страни аз стигнах до извода: нито лекарите, нито началниците са заинтересовани от излекуването на болестите или от тяхното предотвратяване (те са заинтересувани от нещо друго). Затова аз с висока степен на вероятност зная, че моите умения и знания скоро НЯМА ДА БЪДАТ ПОИСКАНИ!

С уважение: Беслан Карданов

 

 

химическия начин на лечение е най-правилния.Лошото е,че медицината лекува следствието,а не причината!Години ходех при лекари за сърцебиене,временно повишаване на кръвното,докато една лекарка то клиниката на д-р Чирков не ме посъветва да се срещна с психолог.След проведената терапия се чувствам значително по-добре.Вземах лекарства само три месеца и то на билкова основа.
Чудесно е,че се търсят нови методи за лечение!
Благодаря за интересната информация!:)
Хубав ден!:)))