Ето, че дойде. Новата година е вече тук! Да ви е честита на всички, да е благословена и успешна!
Започна по обичайния начин. Опитах се да играя хоро. На сутинта потънах в нета, докато не станах негова жертва. То човек и добре да живее по някое време трябва да яде. Въпреки всички преяждания по празниците. Силите, които бдят над мен ми дадоха не много добрата идея да хапна препечена малка филийка със сиренце. Дотук добре, ама тъкмо врътнах копчето на котлона и скайпа призивно даде сигнал, че някой се е сетил за мен. Телепортирах се светкавично и поседнах... пожелания, споделяне (другото име на клюките, хе-хе). Стана ми едно хубаво, ама по едно време екрана ми изчезна. Гледам гъст дим се стели пред екрана. Присветна ми, че е моята филийка, мда.
То нищо ново под слънцето. Моят наследник в шести клас беше докарал едни сандвичи във фурната до възпламеняване, па ги беше гасил като хвърлял по пламъците водата, заедно с чашата. Горката му жена, ако не умее да прегаря манджите, никога няма да получи похвала за кулинарните си умения.
Та той в такива ситуации казва: "Майко, ако не беше направила така, щях сериозно да се разтревожа за теб". Така де, човек трябва да бъде себе си.
Продължих сладките приказки по скайпа, само се наложи да метна един-два кожуха на гърба, че от отворения прозорец влизаше новогодишен студ.
И не пропуснах да се похваля. Наскоро дойде един мой ученик (живее и работи в Америка) и ми каза:
"Знаеш ли, че си много известна в Америка? Непрекъснато намирам във facebook ученици завършили нашето училище. И всички те помнят и споменават"
Ехааа... Това се казва новогодишен подарък....

:))

Честита нова 2009!!!
Много здраве и вдъхновение!