Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.10.2007 13:01 - Николай Рьорих - ДЕТСКА ПРИКАЗКА
Автор: lava Категория: Хоби   
Прочетен: 4923 Коментари: 7 Гласове:
1

Последна промяна: 07.10.2007 15:09


В един много известен и голям град живеел стар цар, вдовец. Царят имал дъщеря, мома за женене. Царкинята била прочута надалеч и с лицето, и с ума си, и затова мнозина доста добри хора искали да я вземат за жена.Между тези кандидати имало князе, военачалници и търговци, и хитри мошеници, които винаги се врат в знатните домове и гледат с какво могат да услужaт; имало различни хора. Царкинята определила ден, в които да могат да дойдат при нея кандидатите и да кажат на глас пред нея и пред всички какво се надява всеки един от тях да предостави на жена си; царкинята била мъдра. Кандидатите много очаквали този ден и всеки се мислел за по-добър от другите. Един пред друг се хвалели кандидатите: кой с именития си род от безброй поколения, кой с богатството си, но един от тях с нищо не се хвалел и никой не знаел откъде е дошъл той. Той умеел много добре да реди песни; песните му подсещали всички за техните млади, най-хубави години, при това той говорел красиво и хората обичали да го слушат, дори забравяйки да попитат кой е този певец. И макар, че не бил княз, всички кандидати се  отнасяли с него като с равен.  
В уречения ден всички кандидати се нагиздили и тръгнали за царския палат. Според обичая кандидатите се поклонили на царкинята. Никого не пуснал да го изпревари един княз от древен род, слугите му носели след него тежка, червена книга. Князът рекъл:   
-- Царкиньо, родът ми е много знатен. В тази книга са вписани повече от сто поколения... --И князът много дълго чел от книгата си, а накрая рекъл: -- И в тази книга ще впиша жена си! Тя ще ходи из палатите ми, а наоколо ще бъдат образите на прочутите ми деди. 
-- Царкиньо -- казал един именит военачалник, -- околовръст е гръмко и страшно името ми. Спокоен ще бъде животът на жена ми и хората ще й се кланят -- името ми ги плаши.
 -- Царкиньо -- започнал един обсипан със съкровища презморски търговец, -- с бисери ще обсипя жена си; тя ще върви по изумрудено поле и ще си полегне за сладък сън на златно ложе. 
Така говорели кандидатите, но певецът мълчал и всички го погледнали.
-- А ти какво ще донесеш на жена си? -- попитал царят певеца.
-- Вяра в себе си -- отговорил певеца. 
Кандидатите се засмели, спогледали се, изумено вдигнал очи старият цар, а царкинята попитала: 
 -- Кажи как да разбирам твоята вяра в себе си! 
Певецът отговорил:
-- Царкиньо! Ти си красива и много съм чувал за твоя ум, ала къде са делата ти? Няма ги, защото ти липсва вяра в себе си. Омъжи се, царкиньо, за княза от древен род и чети всеки ден в алената му книга своето име и вярвай в алената книга. Или се омъжи, царкиньо, за именития търговец, напълни палатите си с лъскаво злато и вярвай в това злато! Спи в покой на златно ложе и вярвай в този покой! С покоя, със златотo, с алените книги се закривай, царкиньо, от самата себе си! Моето име го няма в алената книга, не мога да напълня тази палата със злато и там, където отивам, не четат алената книга и златото не се цени. И не знам къде отивам, не знам по кой път ще тръгна и не знам къде ще стигна, и няма граници за мен, защото вярвам в себе си!... 
--Чакай -- прекъснал го царят, -- но имаш ли право да вярваш в себе си?                                                                                             Но певецът нищо не му отговорил и запял весела песен; усмихнал се царят, радостно я заслушала царкинята и лицата на всички грейнали. Тогава певецът запял жална песен; и млъкнала палатата, и на очите на царкинята се показали сълзи. Млъкнал певецът и казал приказка; не за властното изкуство говорел той, а за това как вървели през живота различни хора и им се наложило да се връщат, и на едни им било леко, а на други тежко. И мълчали всички, и царят обронил глава. 
-- Вярвам в себе си -- казал певецът и никой не му се присмял. -- Вярвам в себе си -- продължил той -- и тази вяра ме води напред; и нищо не се изпречва на пътя ми. Не знам ще имам ли злато, ще впишат ли името ми в алените книги, но ще повярвам не на златото, нито на книгата, а само на себе си, и с тази вяра ще умра, и смъртта ми ще бъде лека.
-- Но ти ще се откъснеш от света. Хората няма да ти простят. Ако вярваш само в себе си, самотен ще вървиш и ще ти бъде студено да вървиш, защото който не е с нас -- той е против нас -- сурово казал царят.                                    
Но певецът не му отвърнал и пак запял песен.. Той пеел за яркия изгрев; пеел как природата вярва в себе си и как той обича природата и живее с нея. И се отпуснали веждите на царя, и се усмихнала царкинята, и казал певецът:                                        
-- Виждам -- няма да ме сметнат хората за враг и няма да се откъсна от света, защото пея, а песента живее в мир и мирът живее с песента; без песен няма да има мир. Щяха да ме сметнат за враг, ако съм унищожил нещо, но на земята нищо не подлежи на унищожаване и аз създавам, а не руша човешките устои. Царю, ако човек е поел в себе си любов към цялата природа, нима той няма да намери любов към човека? Обикналият природата няма да прекърши без нужда клонка от храст, та човек ли ще помете по пътя си?
И кимнала царкинята, а царят казал:   
-- Не в себе си вярваш ти, а в песента си. 
Ала певецът му отвърнал:  
 -- Песента е само част от мен; ако повярвам в моята песен повече, отколкото в самия себе си, с това ще разруша своята сила и няма да пея спокойно песните си, и хората няма да ме слушат както сега, защото тогава ще пея за тях, а не за себе си. Аз върша всичко само за себе си, а живея за хората. Пея за себе си и докато пея за себе си, дотогава ще ме слушат. Вярвам в себе си, в моята песен;   в песента ми всичко е за мен, а аз пея тази песен за всички! В песента обичам само себе си, а с песента си обичам всички! Целият за всички, всички за мен -- всичко в една песен. И вярвам в себе си, и искам да гледам любовта. И както пея само за себе си, а с песента си радвам всички -- нека бъде тъй навеки. Ще поведа жена си на далечен път. Нека тя вярва в себе си и с тази вяра даде щастие на мнозина!   
 -- Искам вяра всебе си; искам да вървя надалеч, искам да гледам изгрева от висока планина!...  -- казала царкинята. 
И всички се смаяли.
И шумял вятърът навън, превивал дърветата, и тласкал към сухата земя дъждоносни облаци -- той вярвал в себе си!

Николай Рьорих  - "Отворените двери"  1893 
 
  
                                                                                                    

                                                      
                                                                            
          
                                                                                                                         
                                                                                                        
                                                                                                          
                                                                                       
                                                                                 



Тагове:   Николай,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wonder - Обожавам Рьорих и всичкостите му! :)))
08.10.2007 20:39
В танца

Бойте се, когато спокойното премине
в движение.
Когато посятите ветрове се превърнат
в буря.
Когато човешката реч
се изпълни с безсмислени думи.
Плашете се, когато под земята в имане
заровят хората своите богатства.
Бойте се, когато хората сметнат за сигурни
само съкровищата върху своето тяло.
Бойте се, когато наоколо се струпат тълпи.
Когато забравят за знанието.
И разрушат с радост по-рано узнатото.
И лесно изпълнят заканите.
Когато не ще има върху какво
да запишете вашето знание. Когато листата
на писанията станат нетрайни,
а думите зли. Ах, мои съседи!
Вие зле сте се наредили. Отменили сте
всичко.
Никаква тайна, по-далеч от сегашното!
И с торбата на нещастието сте тръгнали
да скитате и завладявате света.
Вашето безумие е нарекло
най-безобразната жена: желана!
Малки танцуващи хитреци!
Вие сте готови да се удавите
в танца.

1916, Н. Рьорих

цитирай
2. ugeen - (("Отворените двери"))
08.10.2007 21:44
Eх, (: .. тъкмо се чудех коя книга да прочета сега.
цитирай
3. lava - :)))
09.10.2007 22:26
Дълго вървях към Рьорих и най-после срещата се състоя. Открих Вселена, в която се почувствах уютно. Там срещнах wonder и искам да й благодаря за страхотния подарък, който ми направи споделяйки с мен горния стих (а и с всички, които ще се докоснат до тези редове). Искам също да поздравя ugeen за избора да се потопи по-дълбоко в мъдростта на Рьорих.
Благодаря ви, усещането за споделеност е невероятно.
Усмихнати мисли на всички минаващи от тук!
цитирай
4. podlopioner4e - :)
14.10.2007 20:12
Prekrasno e! Ve4e i az vqrvam po-ve4e v se be si :)
цитирай
5. podlopioner4e - :)
20.10.2007 19:28
mmm neznam... mojebi za6toto olicetvorqva sobstvenoto si su6testvuvane s lubovta...
цитирай
6. lava - „Аз върша всичко само за себе си, а живея за хората"?
21.10.2007 12:37
Когато прочетох фразата ми се стори много позната, вероятно преди минути я бях прочела някъде, но вече не помнех къде. После си казах, че безрезервно вярвам в това. Но да го обясня, не знам дали бих могла. Когато нещо ме провокира, отговорът изригва отвътре. А сега всичко в мен мълчеше.
Ще го пречупя през моите житейски уроци и през тъжната развръзка на едно приятелство, което току-що приключи и ме държи все още гневна и натъжена.
Темата за доброто е дълга и имам своя теория за нея. Та живота ми премина да правя нещо за другите, да се раздавам и да отминавам без да чакам благодарност. После се сблъсках с темата за непоисканото добро, което е най-голям грях. Мислих дълго, но то с мислене не става. Няколко житейски ситуации ми помогнаха да се убедя, че непоисканото добро наистина е голям грях. Последният ми урок: посветих няколко години от живота си на една приятелка, която е страхлива и беззащитна и имаше нужда от моята подкрепа. Колкото повече правех за нея, толкова повече искаше. Беше обсебила цялото ми време, мислите ми, живота ми. Беше прехвърлила отговорността за своя живот изцяло върху мен. В началото мислех, че й помагам. После почаках да видя до къде ще стигне. И накрая се опитах да се отдръпна без скандали и изостряне на отношенията. Не успях. Тя обяви, че я мразя, поля ме с катран и замени приятелството с омраза. Тогава осъзнах, че като не правя нищо за себе си аз съм безполезна и за мен и за нея.
Даден ни е живот, не са ни дадени обещания, че ще бъдем здрави, щастливи и успели. Всичко това е в нашите ръце. Ние сме творци или рушители на своя живот. И имаме една единствена грижа – за себе си. Когато съм в хармония със себе си, спокойна и уравновесена аз ще бъда добър пример за децата си, за близките и далечните около мен. Това освен за мен е полезно и за тях. С приказване не се постига възпитание. Аз излъчвам своята сила или слабост и давам пример, които се записва дълбоко в подсъзнанието. Дали може да се изтрие оттам не ми е известно.
Този, който се грижи за себе си е усмихнат, приятен, любимец. Той се раздава щедро и безкористно, но знае мярката.
Да се грижиш за себе си включва работа върху недостатъците; развитие физическо и духовно; усилия, понякога къртовски труд; ентусиазъм и позитивна нагласа.
Затова: „Единственият начин да живееш за хората е като вършиш всичко само за себе си.”

цитирай
7. podlopioner4e - :)
21.10.2007 16:39
woaaa dosta dobre zvu4i :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lava
Категория: Хоби
Прочетен: 960274
Постинги: 201
Коментари: 912
Гласове: 8359
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031