Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в криптата на Уестминстърското абатство.

"Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живеех.

Но и тя изглеждаше непоклатима.

В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.

Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: Ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.

Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света."

 

Мъдро!

Не става дума за нашата даденост.
Промяната, както и отглеждането на деца изисква огромна инвестиция от време, усилие, търпение и най-вече любов.
Бях комплексирано и срамежливо селянче. Изпитанията, които животът ми поднесе извадиха от мен неподозирана сила, издържливост и способности (това важи за всички нас, просто трябва да дадем възможност на нашите качества да се проявят и разгърнат).
И аз повярвах в себе си. Повярвах, че мога.
Изхвърлих от живота си страхове, неувереност, малоценност. Научих се да не съдя хората. Да посрещам нещастията спокойно като уроци, които ме обогатяват и ме правят по-мъдра. Такава е ползата от вредата, както се шегуваме в къщи.
Спрях да се оплаквам. Научих се да поемам отговорност за живота и действията си, вместо да търся вината за моите неуспехи у хората около мен.
Човек се учи (т.е. променя) докато е жив. Другите имена на промяната са израстване или деградация. И знам, че имам да уча още много.
На всички, които предпочитат старото добре познато и удобно пред новото, неизвестно, плашещо ще кажа: да се носиш по течението или да се потрудиш да се развиваш и променяш е въпрос на личен избор. Всеки сам сътворява битието си (защото правим избор във всеки един момент от живота си).
Иначе казано: ако всички хора се опитат да бъдат по-добри то и светът ще стане по-добър.
Защото светът е едно цяло, а ние сме неразривна част от него.

Радвам се,че си постигнала толкова много по отношение на себе си!Напълно си права,че ако иска,човек може да се промени.Това,че е трудно,не означава,че е невъзможно.Това е само оправдание за нашият мързел.Винаги е по-лесно да критикуваме другите,живота,света,вместо да направим нещо за себе си...

Умни думи!Поздрави!

и е самата истина. а да промениш себе си е трудно наистина, но не е много трудно. да не говорим пък за невъзможно :) естествено, трябва да се примириш с няколко години упорита работа, променяйки нещо в себе си- но се получава. ахъм :D