Малък Мечо, Малък Мечо,                         

кажи ми как така мълчиш.

В очите ти меко спокойствие.

Усмивката ти тихо свети.

Душата ти в хармония тупти.

Всеки ден е твоят Великден.

В секундата намерил си безкрайност.

Кажи ми Малък Пухен Мечо,

каква е твоята тайна.

Къде витае твоето съзерцание.

С каква магия пръскаш любовта си

из този свят.

Говори ясно твоето мълчание.

Аз слушам.

В стъклените ти очи,

съзирам Буда загледан в покоя,

Исус, протегнал ръце.

Виждам себе си – малък, залутан,

Растящ в твоето сърце.

http://www.slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=68