"Аз съм риба.

Плувам.

Не, рея се.

Понякога пея,

но никой не ме чува,

около мен всички са глухи.

Когато спя,

сънувам, че пея и всички ме

чуват.

Аз съм риба,

отдадена на изкуството.

Мога да гълтам вода,

да се цъкля

и да махам лудо с перки.

И да пея,

но това май го казах.

Другите риби ме отбягват,

защото ми завиждат,

най-вече за гласа.

Но пък и аз винаги плувам над тях.

Понякога ми се иска да съм златна рибка.

Така външността ще отговаря на

качествата ми.

А другите ще ми се молят да им

изпълня три желания.

Сигурно ще искат да им пея."

 

 

Моля, колегите от същата зодия да не го приемат лично.

А аз съм рибар, приготвих си една дълга въдица вече, сега ще замятам!

успешен улов :)))

Кои точно изкуства цениш и харесваш най-много?

Много обичам филми и театър, обичам да чета (предимно психология), но най-силно ми въздейства музиката. Всякаква (без чалга и рап) музика, та дори песента на птичките в гората, ромона на ручейче...
Харесвам и картини ( не само тези на сина ми).
Някога пишех стихове, сега ми стига да се потопя във вълшебния свят на някой с красива и богата душа. Тук също има много хубава поезия.
Изкуството да живея, да обичам, да се радвам на света... тук винаги има още какво да се научи (не обичам застоя, сигурността) и да се преживее :)))

Синът ти какви картини рисува? Сложи от тях в блога!

Погледни нагоре към небето и ще видиш вирнатия ми нос, забит направо в облаците. После погледни надолу и малко назад (към предишния ми постинг - Вещицата). В него освен един мой портрет от младите ми години (1996), има и сайт с неговите неща. Не е комерсиален, малко е повлиян от Модиляни, но е много млад и има време да се променя и да изрази себе си по свой и неповторим начин. Всички усещат излъчване на много силна енергия от неговите картини, а аз неясно защо харесвам реалистичните форми на древногръцките статуи и се изненадвам всеки път от неговите странни лица. Но ги харесвам.
Преди години, колежката Вазова (която го подготви да си вземе матурата по български и беше очарована от него) много отговорно заяви: "Твоите синове са красиви, умни, интелигентни и талантливи. И какво общо имат с теб? Нищо. Значи не са от теб!!!". Това го преглътнах, но след време тя започна да прокарва идеята, че щом са толкова талантливи, повече от сигурно е, че са от нея. И с това се съгласих, само мир да има. Защото, когато те са добре и аз съм щастлива и съм добре.

Da, interesni sa mu kartinite!
A ti risuvash li?

Мислила съм по темата. Да, рисувах добре. Но бях по-известна с това, че пишех стихове. И добре пеех. Като поотраснах си накупих фотоапарат, камера и прожекционен апарат. Бях много запалена. Но бяха други времена – семейството не ме подкрепяше, послушанието беше най-ценената добродетел. Властваше „трябва”, да „искам” беше безнравствено.
Истината е, че никой от талантите ми не беше достатъчно ярък, нито достатъчно развит. Приех ролята на майка като мисия и вградих сянката си в израстването на синовете ми. Дадох им свободата сами да изберат пътя си. Аз само подкрепях техния избор. И докато те обитаваха света на възвишеното, трябваше на има една Пепеляшка здраво стъпила на земята, която да организира досадните битовизми.
Инвестицията си струваше и сега бера щедри плодове. Големият ми син пише стихове, напоследък предпочита прозата. Малкият рисува. Преди 4 години издадоха книгата „Две цигари” оформена като кутия цигари с бандерол. Получи се оригинално и изискано като дизайн.
Най-хубавото е,че са уравновесени и зрели личности и между нас цари любов, разбирателство и хармония. Общуването с тях ме прави неизказано щастлива.
Нямам усещането, че съм се лишила от нещо заради тях. Напротив. Преди време осъзнах, че практически мечтата ми да бъда актриса е осъществена – работя в училище и имам най-благодарната и възторжена публика – децата. Аз съм една щастлива жена.

Надписът с думите на майка Тереза е поставен на стената в една класна стая (дарение от родител), но не е написан автора. Публикувах го тука с желанието да достигне до повече хора. Но първият и едиствен коментар ме наведе на мисълта, че нашата представа за това кое е добро и кое не е е доста повърхностна. Много дълбоко е засегната тази тема в един стар филм на Лукино Висконти от 1960 година - "Роко и неговите братя".
Там идеята е, че не е доброта да угаждаш на другите. Добър към себе си и към другите можеш да бъдеш само тогава, когато отстояваш себе си с цената на всичко. Дълбоко вярвам в това (не че го спазвам винаги) но и животът доказа правотата на тази идея. Необятна и неизчерпаема тема.
Истината е, че всички използваме едни и същи думи, а всеки от нас влага нещо съвсем различно и свое в тях. И това понякога ни пречи да се разбираме.

това рибешко нещо е тооооолкова истинско... чух песента:)