Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2011 08:55 - Залез
Автор: lava Категория: История   
Прочетен: 4955 Коментари: 4 Гласове:
9



 Стърчим на брега на океана. То един бряг, една педя скала и водата се плиска в краката ни. Ама пък океанът си е истински. Гледаме залеза. Аз много обичам морето и по-големият му брат океана влиза в душата ми усмихнато и по роднински.
И тъкмо съм се разпаднала на водни капки от удоволствие и чувам детето да казва:
-- Хайде да погледаме залеза, че в България такова нещо не може да си види на морето...
-- Аз съм виждала - подскачам възмутено... и без много да мисля
-- Нашето море е на изток и можем да видим само изгрев, а тук на западния бряг се вижда само залеза.
Не съм географ и не знам дали е така, но има логика. И се оглеждам за някоя по-голяма мидичка, под която да се скрия засрамена. Мислейки за глобални проблеми подминаваме простичките неща, които изпълват живота ни.
-- Ей сега, ако прецапаш ще стигнеш до Япония...
... можеше поне да пробвам, но си останах скромно на брега (не всеки може да ходи по вода, за това трябва силна вяра)...

До Япония не стигнах, но се върнах в България. И доста хора ми се смяха в лицето. Е, да разсмивам хората ми е призвание :)))  На въпросите как преживявам шока след завръщането се усмихвам... научих се да не говоря на хора, които не  разбират какво казвам. Знаех къде отивам и бях наясно къде ще се върна. Америка не ме изненада, а да се върна си е мой съзнателен избор. 
По стръмните пътеки на моя нелек и вече доста дълъг живот научих едно. И дълги години го казвах на моите ученици. След 6 месеца в Лас Вегас се убедих окончателно, че не е важно къде си, важно е какъв си!
И когато си плод на едно тоталитарно възпитание, когато нямаш ценности, когато не вярваш в себе си и не спазваш вселенските закони... препятствията са много и трудно преодолими.
Детето (nav) учи там педагогическа психология и тръгна с идеята да се върне тук и да променя мисленето на младите. Да ги води навътре към самите тях и с това да ги направи полезни и на България :))) Много се надявам да успее.

Наскоро една колежка (от Белорус) много емоционално сподели, че паметникът на Съветската армия е изрисуван, а никъде по медиите това не е отразено. После доста се изписа и изприказва по темата. Което е добре. Не е добре това, че емоциите надделяват над здравия разум. Мярна се някъде информация, че македонците строят 12 метров паметник на бащицата Александър Македонски, от който тръгва техния род. Мярнаха се недоволни гърци дето всичко им е наред, но не си дават светинята. Паметникът е памет. Паметта трябва да се пази и уважава. Това го знам. Вече знам, че с нашия паметник сме и набори (което не е добре за мен, защото той е от камък и при добро разположение на звездите може да е вечен, ха-ха)... 
Мярна се някъде на екран и един титан на мисълта, който дошъл в България и открил "Приказка за стълбата" на Смирненски. Винаги съм вярвала в уникалността и таланта на българина. И сега това ме усмихна доволно. 
И ако трябва да съм откровена смятам, че "бояджията" дето изрисува паметника е гениален. Защото казва толкова много, колкото не може да се каже с тонове думи. Защото неговото действие носи дълбоко послание. А ние отново се плъзгаме по повърхността и не виждаме идеята, която е много простичка (като всички велики неща): един стар кумир е заменен с нов кумир и това е смешно и жалко и не е ли време да обърнем гръб на кумирите, да погледнем в себе си, в дълбините си и най-после да тръгнем напред, а не да си подпираме брадите загледани назад.
Изчегъртали са боята нощеска, посланието е изтекло в канала...
Вървим ли по пътя към своя залез... Вървим и то доста ентусиазирано.
Важното е да спрем навреме и да не стигнем до такъв край!






Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bradata87 - кек
21.06.2011 09:26
На българина нали знаеш, че му трябва ръб, скала от която да скочи - край който да прескочи... иначе му е скучно, самотно, безизразно и върви просто на автопилот през живота си... Някак ни е в природата да сме силни, когато е трудно за всички други и слаби, когато ни трябва само да вдишаме...
А кой е вечен в безвечието - тия к*рове щръкнали навсякъде из България ни го напомнят - простотията...
цитирай
2. martiniki - мисля си колко е красив залеза, и че нямам нищо против да вървя към него, уж...
26.06.2011 20:11
а все съм обърната на изток, ами морето е там, влече ме
цитирай
3. mamas - Полезно познание:
26.06.2011 20:15
"научих се да не говоря на хора, които не разбират какво казвам. "
Поздрави, адашке!
цитирай
4. lava - :)))
27.06.2011 19:52
Благодаря за включването.
А пред един красив залез, морето винаги е за предпочитане, martiniki...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lava
Категория: Хоби
Прочетен: 1262042
Постинги: 203
Коментари: 912
Гласове: 8398
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031