Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. zaw12929
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. zaw12929
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Постинг
21.06.2011 08:55 -
Залез
Стърчим на брега на океана. То един бряг, една педя скала и водата се плиска в краката ни. Ама пък океанът си е истински. Гледаме залеза. Аз много обичам морето и по-големият му брат океана влиза в душата ми усмихнато и по роднински.
И тъкмо съм се разпаднала на водни капки от удоволствие и чувам детето да казва:
-- Хайде да погледаме залеза, че в България такова нещо не може да си види на морето...
-- Аз съм виждала - подскачам възмутено... и без много да мисля
-- Нашето море е на изток и можем да видим само изгрев, а тук на западния бряг се вижда само залеза.
Не съм географ и не знам дали е така, но има логика. И се оглеждам за някоя по-голяма мидичка, под която да се скрия засрамена. Мислейки за глобални проблеми подминаваме простичките неща, които изпълват живота ни.
-- Ей сега, ако прецапаш ще стигнеш до Япония...
... можеше поне да пробвам, но си останах скромно на брега (не всеки може да ходи по вода, за това трябва силна вяра)...
До Япония не стигнах, но се върнах в България. И доста хора ми се смяха в лицето. Е, да разсмивам хората ми е призвание :))) На въпросите как преживявам шока след завръщането се усмихвам... научих се да не говоря на хора, които не разбират какво казвам. Знаех къде отивам и бях наясно къде ще се върна. Америка не ме изненада, а да се върна си е мой съзнателен избор.
По стръмните пътеки на моя нелек и вече доста дълъг живот научих едно. И дълги години го казвах на моите ученици. След 6 месеца в Лас Вегас се убедих окончателно, че не е важно къде си, важно е какъв си!
И когато си плод на едно тоталитарно възпитание, когато нямаш ценности, когато не вярваш в себе си и не спазваш вселенските закони... препятствията са много и трудно преодолими.
Детето (nav) учи там педагогическа психология и тръгна с идеята да се върне тук и да променя мисленето на младите. Да ги води навътре към самите тях и с това да ги направи полезни и на България :))) Много се надявам да успее.
Наскоро една колежка (от Белорус) много емоционално сподели, че паметникът на Съветската армия е изрисуван, а никъде по медиите това не е отразено. После доста се изписа и изприказва по темата. Което е добре. Не е добре това, че емоциите надделяват над здравия разум. Мярна се някъде информация, че македонците строят 12 метров паметник на бащицата Александър Македонски, от който тръгва техния род. Мярнаха се недоволни гърци дето всичко им е наред, но не си дават светинята. Паметникът е памет. Паметта трябва да се пази и уважава. Това го знам. Вече знам, че с нашия паметник сме и набори (което не е добре за мен, защото той е от камък и при добро разположение на звездите може да е вечен, ха-ха)...
Мярна се някъде на екран и един титан на мисълта, който дошъл в България и открил "Приказка за стълбата" на Смирненски. Винаги съм вярвала в уникалността и таланта на българина. И сега това ме усмихна доволно.
И ако трябва да съм откровена смятам, че "бояджията" дето изрисува паметника е гениален. Защото казва толкова много, колкото не може да се каже с тонове думи. Защото неговото действие носи дълбоко послание. А ние отново се плъзгаме по повърхността и не виждаме идеята, която е много простичка (като всички велики неща): един стар кумир е заменен с нов кумир и това е смешно и жалко и не е ли време да обърнем гръб на кумирите, да погледнем в себе си, в дълбините си и най-после да тръгнем напред, а не да си подпираме брадите загледани назад.
Изчегъртали са боята нощеска, посланието е изтекло в канала...
Вървим ли по пътя към своя залез... Вървим и то доста ентусиазирано.
Важното е да спрем навреме и да не стигнем до такъв край!
И тъкмо съм се разпаднала на водни капки от удоволствие и чувам детето да казва:
-- Хайде да погледаме залеза, че в България такова нещо не може да си види на морето...
-- Аз съм виждала - подскачам възмутено... и без много да мисля
-- Нашето море е на изток и можем да видим само изгрев, а тук на западния бряг се вижда само залеза.
Не съм географ и не знам дали е така, но има логика. И се оглеждам за някоя по-голяма мидичка, под която да се скрия засрамена. Мислейки за глобални проблеми подминаваме простичките неща, които изпълват живота ни.
-- Ей сега, ако прецапаш ще стигнеш до Япония...
... можеше поне да пробвам, но си останах скромно на брега (не всеки може да ходи по вода, за това трябва силна вяра)...
До Япония не стигнах, но се върнах в България. И доста хора ми се смяха в лицето. Е, да разсмивам хората ми е призвание :))) На въпросите как преживявам шока след завръщането се усмихвам... научих се да не говоря на хора, които не разбират какво казвам. Знаех къде отивам и бях наясно къде ще се върна. Америка не ме изненада, а да се върна си е мой съзнателен избор.
По стръмните пътеки на моя нелек и вече доста дълъг живот научих едно. И дълги години го казвах на моите ученици. След 6 месеца в Лас Вегас се убедих окончателно, че не е важно къде си, важно е какъв си!
И когато си плод на едно тоталитарно възпитание, когато нямаш ценности, когато не вярваш в себе си и не спазваш вселенските закони... препятствията са много и трудно преодолими.
Детето (nav) учи там педагогическа психология и тръгна с идеята да се върне тук и да променя мисленето на младите. Да ги води навътре към самите тях и с това да ги направи полезни и на България :))) Много се надявам да успее.
Наскоро една колежка (от Белорус) много емоционално сподели, че паметникът на Съветската армия е изрисуван, а никъде по медиите това не е отразено. После доста се изписа и изприказва по темата. Което е добре. Не е добре това, че емоциите надделяват над здравия разум. Мярна се някъде информация, че македонците строят 12 метров паметник на бащицата Александър Македонски, от който тръгва техния род. Мярнаха се недоволни гърци дето всичко им е наред, но не си дават светинята. Паметникът е памет. Паметта трябва да се пази и уважава. Това го знам. Вече знам, че с нашия паметник сме и набори (което не е добре за мен, защото той е от камък и при добро разположение на звездите може да е вечен, ха-ха)...
Мярна се някъде на екран и един титан на мисълта, който дошъл в България и открил "Приказка за стълбата" на Смирненски. Винаги съм вярвала в уникалността и таланта на българина. И сега това ме усмихна доволно.
И ако трябва да съм откровена смятам, че "бояджията" дето изрисува паметника е гениален. Защото казва толкова много, колкото не може да се каже с тонове думи. Защото неговото действие носи дълбоко послание. А ние отново се плъзгаме по повърхността и не виждаме идеята, която е много простичка (като всички велики неща): един стар кумир е заменен с нов кумир и това е смешно и жалко и не е ли време да обърнем гръб на кумирите, да погледнем в себе си, в дълбините си и най-после да тръгнем напред, а не да си подпираме брадите загледани назад.
Изчегъртали са боята нощеска, посланието е изтекло в канала...
Вървим ли по пътя към своя залез... Вървим и то доста ентусиазирано.
Важното е да спрем навреме и да не стигнем до такъв край!
На българина нали знаеш, че му трябва ръб, скала от която да скочи - край който да прескочи... иначе му е скучно, самотно, безизразно и върви просто на автопилот през живота си... Някак ни е в природата да сме силни, когато е трудно за всички други и слаби, когато ни трябва само да вдишаме...
А кой е вечен в безвечието - тия к*рове щръкнали навсякъде из България ни го напомнят - простотията...
цитирайА кой е вечен в безвечието - тия к*рове щръкнали навсякъде из България ни го напомнят - простотията...
2.
martiniki -
мисля си колко е красив залеза, и че нямам нищо против да вървя към него, уж...
26.06.2011 20:11
26.06.2011 20:11
а все съм обърната на изток, ами морето е там, влече ме
цитирай"научих се да не говоря на хора, които не разбират какво казвам. "
Поздрави, адашке!
цитирайПоздрави, адашке!
Благодаря за включването.
А пред един красив залез, морето винаги е за предпочитане, martiniki...
цитирайА пред един красив залез, морето винаги е за предпочитане, martiniki...
Търсене
Блогрол
1. navigo - нещо вдъхновяващо
2. divnaya
3. Eleni
4. tara
5. gotinata
6. Геноцидът над българите
7. self
8. Пол Нюмън
9. фалшифициране на БГ история
10. Art ot zvezdopad
11. jones а Туве Янсон
12. история
13. История - Каравелов
14. georgiev = история
15. за прабългарите
16. психология
17. timmyd за душата
18. за любовта
19. elinor - приказка за щастието
20. Грижа за кожата
21. Петя
22. Вени Марковски
23. Любим линк
24. КАРТИЧКИ анимирани
25. innuendo
26. faith
27. политика
28. за Изида
29. блоговете на десни като мислене + политици
30. МОТИВИРАЙ МЕ
2. divnaya
3. Eleni
4. tara
5. gotinata
6. Геноцидът над българите
7. self
8. Пол Нюмън
9. фалшифициране на БГ история
10. Art ot zvezdopad
11. jones а Туве Янсон
12. история
13. История - Каравелов
14. georgiev = история
15. за прабългарите
16. психология
17. timmyd за душата
18. за любовта
19. elinor - приказка за щастието
20. Грижа за кожата
21. Петя
22. Вени Марковски
23. Любим линк
24. КАРТИЧКИ анимирани
25. innuendo
26. faith
27. политика
28. за Изида
29. блоговете на десни като мислене + политици
30. МОТИВИРАЙ МЕ