Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2014 22:53 - Германска нова медицина 8 част
Автор: lava Категория: Други   
Прочетен: 3448 Коментари: 1 Гласове:
0



 
www.spiralata.net/kratce/index.php/zdr-lekuvane/318-gnm

6.Интервю с д-р Хамер, относно Германската Нова Медицина

 Интервюто бе преведено от касетъчен запис, направен в Германия от издателство „Amici di Dirk”, Кьолн, през 1992 г.

То е своего рода въведение към „Новата Медицина” на д-р Хамер и неговите книги „Ракът, болест на психиката” и „Завещание на Новата Медицина, том 1, Онтогенетичната система на туморите, включително рак, левкемия, психози и епилепсия”. Тази информация ще ви запознае с предмета на тези книги

Въпрос 1 – Д-р Хамер, какво ви подтикна да изследвате рака и да правите връзка между психика и болест?

Не съм се занимавал с това до 1978 г. Бях лекар по Вътрешни болести и работех в университетската клиника 15 години, пет от които като професор. Имах също така и частна практика няколко години, до 1978 г. След това се случи нещо ужасно: докато спял на една лодка, синът ми, Дирк, бил прострелян, без причина, от един луд, италианския принц. Това бе ужасен шок за мен, изненадващ и съвсем неочакван, така че нямах сили да реагирам.

Всекидневните събития или конфликти обикновено не ни „хващат неподготвени”, в смисъл, че не сме били бдителни по отношение на тях. В повечето случаи имаме възможност да предусетим нормалните конфликти, с които се сблъскваме в живота, но конфликтите, за които не сме били способни да се подготвим и които причиняват безпомощност и невъзможност да се реагира, създават всъщност панически шок. Ние ги наричаме биологични конфликти.

През 1978 г. аз развих рак на тестисите от такъв биологичен конфликт, т.нар. „конфликт на загуба”. Тъй като никога не съм бил сериозно болен, се зачудих да не би състоянието ми да има нещо общо със смъртта на сина ми. Три години по-късно, като шеф на вътрешни болести в онко-гинекологичната клиника на Университета в Мюнхен, имах благоприятната възможност да изучавам пациентки с рак и да сравнявам моите открития, за да видя дали техния механизъм на получаване на рак е същият като моя; дали те също са преживели неочакван шок.

Открих, че всички, без изключения, са преживели същия тип биологичен конфликт като мен. Те бяха в състояние да си спомнят шока, последващите го безсъние, загуба на тегло, студени ръце и началото на растежа на тумора. От този момент, гледната ми точка бе коренно различна от всичките общоприети медицински концепции и когато представих тези открития пред мои колеги, те ми дадоха ултиматум – или да се отрека от откритията си, или да напусна клиниката незабавно!

Въпрос 2 – Това звучи като за през Средните векове! Вие как реагирахте?

Не бих могъл да се отрека от нещо, което съм убеден, че е истина, така че напуснах. Това несправедливо уволнение ми причини друг биологичен конфликт – изгубих вярата в себе си. Съвсем ясно си спомням безсилието и разочарованието от това да бъдеш изгонен от клиниката, заради представянето на добре проучено, неоспоримо и ново познание. Не вярвах, че такова нещо е възможно! Беше доста травматично и имах затруднения при изследването на останалите 200 пациенти. Въпреки всичко, завърших проучванията си и в последния ден, желязното правило на рака (ЖПР) бе родено!

Въпрос 3 – Може би ще може да обясните накратко кои са основните критерии на ЖПР?

ЖПР е биологичен закон. Той има три критерия. Първият е, че всеки рак или еквивалентна на рака болест се развива от ДХС. Това е много тежък, изключително силен, драматичен и изживян в изолация конфликт – шоково събитие, който се проявява едновременно на три нива: в психиката, в мозъка и в органа.

ДХС е Дирк Хамер Синдром. Нарекох го така, защото шокът от смъртта на сина ми причини моят рак на тестисите. Този ДХС стана оттогава главната фокусна точка на ГНМ.

Във всеки отделен случай на заболяване можем да открием ДХС с всичките му вариации. Трябва мислено да се върнем назад до специфичното събитие, за да разберем защо някой е бил засегнат от този биологичен конфликт; причината, поради която това е станало толкова травматично; защо не е имало с кого да споделим и защо това е било проблем.

Добрият лекар би трябвало да е в състояние да се превъплъти в душата на бебе, на ембрион, на възрастен, на младо момиче или дори на животно. Той трябва да съпреживее точния миг на ДХС. Само тогава ще бъде в състояние да открие биологичния конфликт и да го разграничи от стотиците други проблеми.

Въпрос 4 – ЖПР има още два критерия?

Да. Вторият критерий е, че в момента на ДХС съдържанието на конфликта определя огнището на Хамер (ОХ) – специфично място в мозъка, както и местоположението на рака или неговото подобие в органите на тялото.

Всеки конфликт има свое специфично съдържание, което е ясно изразено, както и точния момент на ДХС. Резултатът от конфликта е „асоциативен”, което означава, че той се случва на подсъзнателно ниво и затова волята ни избягва съзнателното разбиране. Например, представете си шофьор на цистерна, който по някаква причина губи товара си (гориво, мляко, вода...) – типичен пример за „воден” или „свързан с течности” конфликт. Асоциацията от шока от инцидента с течност, причинява воден биологичен конфликт, който се регистрира като специфична болест – рак на бъбреците.

Въпрос 5 – Тогава това означава, че всяко съдържание на конфликт или събитие е свързано с точно определен вид рак и се регистрира в определена част на мозъка?

Да, много специфична програма в мозъка. В случая с рака на бъбреците, причинен от инцидент с вода или друга течност, късото съединение се случва в момента на ДХС, в предварително определено място в мозъка и причиняващо проблем в левия или десния бъбрек, в зависимост от страната на мозъка.

Това късо съединение, което се появява като лезия (поражение, повреда) в мозъка, може да бъде снимано с компютърен томограф или ядрено-магнитен резонанс и изглежда като концентрични кръгове на мишена или като снимка на повърхността на вода, в която е хвърлен камък. Радиолозите бъркат тези кръгове с грешка в апарата, т.е. смятат ги за дефект. Тези лезии в мозъка се наричат ОХ. Това име, между другото, идва от моите опоненти, които подигравателно наричаха тези области „Hamersche Herd” – странните огнища на Хамер.

Въпрос 6 – А кой е третият критерий на ЖПР?

Третият критерий е, че посоката на конфликта съответства/определя точното развитие на ОХ в мозъка, както и съответния рак или негов еквивалент в органа.

С други думи, този биологичен конфликт атакува на три нива едновременно: психика, мозък и орган. Вече е ясно и проверено, че развитието на конфликта е синхронизирано и на трите нива.

Същината се състои в това, че ако знаете точното положение на проблема, на което и да е от нивата, другите две могат да бъдат открити и отключени. Това означава, че имаме организъм, мислещ на три нива, но всъщност представлява едно цяло.

Следващата история ще илюстрира това: след една лекция, проведена във Виена през Май 1991 г., един лекар се приближи и ми връчи мозъчна томография на пациент и поиска да определя състоянието на органите на човека, както и към кой конфликт  принадлежат. Наоколо имаше двайсетина колеги, включително някои радиолози и специалисти томографи. От трите нива аз имах само мозъчното пред мен. От тази мозъчна томография бях в състояние да диагностицирам свеж кървящ карцином на пикочния мехур, в лечебна фаза; стар карцином на простатата; диабет; стар карцином на белия дроб и сензорна парализа на отделни части от тялото и разбира се, активни конфликти. Лекарят се изправи и ме поздрави. „Пет диагнози и пет попадения. Точно това има пациентът, а Вие дори посочихте какво има сега и какво преди. Фантастично!” Един от радиолозите ми каза: „Убеден съм във вашия метод. Как разпознахте свежия кървящ карцином на пикочния мехур? Аз не бих могъл да открия нищо на томографията, но след като ни показахте програмата, мога да проследя находките.”

Въпрос 7 – Може ли да поговорим малко за психичното ниво. Как бих могъл да разбера дали съм преживял шок, чийто резултат би бил рак? Как мога да го разпозная?

Има специфични знаци, които ясно разграничават обикновените конфликти и проблеми в ежедневието ни. От първия момент на ДХС вие бихте преживели продължителен стрес на симпатиковата нервна система. Симптомите биха се изразявали в студени ръце и/или крака, загуба на апетит, загуба на тегло, безсъние и постоянни мисли денем и нощем за съдържанието на конфликта (мисли върху проблема). Тази ситуация може да се промени, само ако конфликтът бъде разрешен. В противовес на обикновените ежедневни проблеми, тук пациентът попада във фаза на постоянен стрес, който ще причини специфични проблеми/симптоми, както и растящ тумор/рак. ОХ в мозъка, които са незабавно видими, показват, че психиката на пациента има много ясно очертани симптоми, които не могат да се пренебрегнат.

Въпрос 8 – Какво се случва тогава, когато такъв биологичен конфликт бъде разрешен?

Когато един биологичен конфликт бъде разрешен можем да видим много ясни симптоми на психично, мозъчно и органично ниво.

На психично ниво, както и външно, виждаме, че пациентът вече не мисли постоянно за съдържанието на конфликта. Изведнъж ръцете отново са топли, увеличава се апетита, нормализира се теглото и той спи по-добре. Може да има умора и слабост, както и нужда от почивка. Това по някакъв начин е началото на края, но всъщност е много позитивен знак. Тази лечебна фаза варира по продължителност, в зависимост от продължителността на главния конфликт. В пика на лечебната фаза, когато тялото задържа много вода, се наблюдават епилептични или епилептоидни кризи, които показват различен симптом за всяка болест.

След епилептоидната криза тялото изхвърля вода от едема (оток), като постепенно се нормализира и пациентът отново възвръща силите си.

На мозъчно ниво се наблюдава същото развитие – по време на активната фаза на конфликта са видими концентричните кръгове в ОХ, които в лечебната фаза преминават в едем. Можем да видим на томография как кръговете от ОХ стават по-тъмни и неясни като цяло и постепенно се издуват. Тази епилептоидна криза, управлявана от мозъка, маркира кулминационната точка на отока и съответно повратната точка към нормализиране. Във втората половина на лечебната фаза, незасегнатата съединителна тъкан в мозъка изпълва мястото на ОХ, за да го възстанови. Всъщност, тази незасегната съединителна тъкан, която се оцветява в бяло на томографията, като приложим контрастно вещество (йод), преди беше смятана погрешно за мозъчен тумор и се оперираше. Тъй като мозъчните клетки НЕ МОГАТ да се делят след раждането ни, РЕАЛЕН мозъчен тумор не може да съществува.

На ниво орган наблюдаваме как растежа на тумора спира. Това означава, че биологичния конфликт е бил разрешен – наричаме това „конфликтолиза”. Това е много важно да се схване, защото то води терапията напред. Дори епилептоидната криза се проявява на останалите две нива толкова ясно, колкото и при органа.

Въпрос 9 – Може ли да опишете една такава епилептоидна криза?

Епилептоидната криза е нещо, което Майката Природа е промислила и създала преди милиарди години. Тя се проявява и на трите нива едновременно. Тя се случва в кулминационната точка/пика на лечебната фаза, като целта й е да се нормализира отново. Тя е и това, което обикновено наричаме епилептичен гърч, т.е. спазъм на мускулите, но той е само една от проявите на епилептоидната криза, която се случва след разрешаването на моторен/двигателен конфликт.

Епилептоидна криза настъпва при всяка болест, но с известни вариации. По средата на лечебната фаза, пациентът преживява едно повтаряне на физиологичния конфликт, което означава, че той преживява едно повтаряне на своя конфликт за кратко (стрес фаза) отново навсякъде, включително студени ръце, студена пот, както и всички симптоми на активната фаза. Това се случва така, за да може мозъчният оток да се подтисне/да се свие и течността да се елиминира от него, а пациентът да се нормализира.

След епилептоидната криза пациентът ще се затопли и ще претърпи първата малка уринарна фаза. От тази криза нататък започва нормализиране. С други думи, ако пациентът преживее кризата, по-нататъшни усложнения или сериозни кризи са необичайни. Втората уринарна фаза настъпва в края на лечебната фаза, когато тялото елиминира по-голямата част от урината, останала от отока. Опасната точка се намира точно преди края на епилептоидната криза, когато ще е доказателство дали  е била достатъчна, за да управлява регулатора в мозъка.

Най-познатата епилептоидна криза е сърдечният инфаркт.




Гласувай:
0
0



1. lava - http://bradva. bg/bg/article...
05.04.2015 22:09
http://bradva.bg/bg/article/article-28736#.VSGGq_msXvU
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lava
Категория: Хоби
Прочетен: 884928
Постинги: 198
Коментари: 909
Гласове: 8341
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031