Искам да кажа нещо мило и окуражително. Ама не умея. Когато е трябвало да ме научат са пропуснали, а аз от битки и преодоляване на проблеми така и не намерих време да попълня пропуските.
http://ugeen.blog.bg/viewpost.php?id=253303
Мисля си за обичта, която понякога щедро обвзема сърцата. Или трудно докосва други сърца.  Зависи от сърцето, от нагласата и светоусещането, от възпитанието, от възприетите норми, от преживените "нещастия" и предателства... Някои хора така и си отиват без да изпитат това чувство.
Света, една светла душа ни показваше как да обичаме и ни даваше пример със своето щедро и любящо сърце. Наскоро в нейното огромно сърце се намери място за Съни, прекрасно малко котенце.
Знам каква радост носят малките котенца (три пъти нашата мама Жму ни даряваше с по 4 палавника, които за два-три месеца ставаха център на нашата семейна вселена. После им намирахме любящи стопани и се разделяхме, оставяйки тонове снимки и спомени). Преди много години преживяхме и загубата на най-доброто същество - сиамчето Чочо. Аз съм израстнала на село, вероятно там съм се научила да приемам домашните животни и тяхната загуба, като нещо естествено и неизбежно.
Но болката винаги е голяма.
Не знам как, но Света загуби своя малък, игрив Съни. И избяга от света, за да остане насаме с болката си. Но аз и divnaya решихме да се свържем със Света, за да я разведрим. Докато се уговаряхме divnaya сподели, че ако нещо се случи с нейното коте ... На другия ден то полетя фатално от седми етаж.
Не можех да повярвам. Такива неща не се случват...
Мен пък ме предаде най-добрата ми приятелка. Беше преди няколко години. Не можех да повярвам, че е възможно след повече от 20 години това да се случи. Предателството беше съзнателно, премислено, недобронамерено.
Кое е по-голяма загуба? Да загубиш някого, когото обичаш, доверяваш му се и му вярваш.
Или да загубиш любимото животно.
Когато си обичал с цялото си сърце, е без значение кого губиш.
Трябваше ми време да преглътна станалото. Сърцето ми беше наранено, но мислите ми бързо се успокоиха.
С моята приятелка бяхме преживели много хубави неща заедно. Бяхме си помагали, бяхме се подкрепяли. Имахме толкова прекрасни спомени. Но за този дълъг период от време ние се бяхме променили неусетно. Беше дошъл моментът, когато всичко вече беше свършило. И нямаше повече какво да си дадем една на друга. Всяка трябваше да продължи по своя път и в своята посока. А те вече не съвпадаха.
Направих своя избор: да се радвам на всичко хубаво, което е било, вместо да тъгувам за това, което съм загубила. В най-тежките моменти от моя живот аз имах до себе си приятел. Обърнах гръб без да се връщам назад, без да тая мисли пълни с омраза. Без да пледирам за справедливост.
Простих. И продължих напред. Напред ме очакваха невероятно хубави неща. Като приятелството с ugeen и divnaya . И много други хубави неща.
Затова искам да се провикна: "Момичета, аз ви обичам. И съм тук. Енергията ми е на свършване. От любовта ми е останало малко. Но съм готова да направя за вас всичко, за да се почувствате по-добре."

За тези, които не знаят: колкото повече даваме, толкова повече остава за нас. Природен закон. Мда.
"Усмихнете се на света, за да ви се усмихне и той"

как топлиш само! Нещо друго може би е на свършване, но не и топлината ти.)) На свършека хубавото му е, че се започва пълненето! Хайде, погледни го отдолу - нагоре и отзад - напред това с енергията))

много ме трогна и много ти благодаря, когато ти се случи нещо подoбно главата ти възвира от хиляди мисли и въпроси, после само боли...
а енергията и любовта ти са безмерни - това няма свършване и съм благодарна на Бог, че ни е срещнал

** **
***** *****
******** ********
**************
***********
*********
*******
*****
***
*

Това е само половината сърце (толкова отпусна системата). Уф, и тук цензура...

И аз ти благодаря за огромното ти сърце, но честно казано още ми е като отворена рана, а за такива неща не ми се пише.