Всички плуваме в океан от енергия. Но да я получим не е толкова просто, защото тя не се разпределя диференцирано спрямо нас. За да я получи съзнателно, човек трябва целенасочено да разшири енергийните си канали и осъзнато да пусне там енергийния поток. Например пиете вода осъзнато и преднамерено, но не можете със същото ясно усещане да пуснете в себе си енергията. Човек по принцип има възможност целенасочено „да се зареди” от Космоса, но тази способност се намира в зачатъчно състояние.

Много по-лесно е да се получи чужда, вече усвоена енергия. Така правят т.н. енергийни вампири. Тя се усвоява лесно, защото има определена честота. За да се получи, е достатъчно да се настроиш на тази честота. По същия начин радиоприемникът улавя не всички радиовълни, а само онези, на които е настроен.

Външно това се проявява по различен начин. Той мазно-мазно ви задава някакъв незначителен въпрос, нахално ви гледа в очите, старае се да ви докосне, да ви държи ръката, досажда ви с разговори, умее да се нагоди към характера и темперамента ви – изобщо промъква се в душата ви и се опитва да напипа слабото ви място. Това е вампир тип „мазник”. Той е добър психолог, общителен е, но не е обаятелен, а досадно нахален и това веднага се усеща. Наистина той познава тази своя черта и се мъчи да не изглежда такъв.

Другият тип вампири са манипулаторите. Те  играят на чувството за вина. Подобен вампир подсъзнателно търси хора, потенциално разположени да се подложат на чуждо осъждане или да помолят  за съвет в трудно положение. Човек и с най-малкото чувство за вина също подсъзнателно търси някой да го осъди и веднага да го помилва. Подкрепата и съветът са нужни на онези, които поставят убежденията си под съмнение и се предават на чуждия съд. И така, вампирът и донорът се намират един друг и всеки получава онова, от което се нуждае. Манипулаторът с лекота се настройва на честотата на своята жертва. Технологията е елементарна: изисква се само уж случайно да докосне вълнуващия човека проблем и той веднага се разкрива и сам предлага енергията си.

Третият тип е най-грубият и агресивен вампир – „провокаторът”. Без особено да се замисля, той веднага предприема фронтална атака и се мъчи да изведе жертвата си от равновесие. Добре ви е известно как действат провокаторите. Те използват всички средства, започвайки със скрита подигравка и завършвайки с груб натиск. Главното е донорът да излезе извън себе си, а каква ще е реакцията му – грубост, раздразнение, негодувание, страх, неприязън, не е важно, всичко е от полза.

Човек става енергиен вампир несъзнателно. Също несъзнателно той се стреми да се възползва от чуждата енергия. Забелязва ситуациите, при които получава удовлетворение и прилив на сили, и се стреми да ги повтори. Докато донорът се чувства разбит.

Ако след общуването си с някого усещате потиснатост, опустошеност, слабост или треперене, значи са се „възползвали от вас”.

 

Това е откъс от книгат на Вадим Зеланд – „Транссърфинг на реалността”.  

 

Тези, които ме четат знаят всичко това, а тези, които не го знаят и няма да ме прочетат така и няма да го научат (поне не от мен). Но винаги остава едно съмнение...

Като в онзи стар виц:

„Мъж се прибира след командировка, заварва в спалнята жена си с друг мъж и въздиша тежко:

-- Ех, сега ще започнат едни съмнения...”.

 

Не се съмнявайте, а щом видите вампир бягайте, колкото сили имате...

Успех!

просто има техники за защита. Когато сутрин си сложиш защитите никой не може да пробие през тях. Иначе настина може да ти източат енергията. Другия начин е да намерим ефикасен начин за се зареждаме направо от първоизточника. Много е лесно повярвайте. Иска се само това - д а повярвате

се иска постоянство да се справиш с енергийните вампири...всеки ден си повтарят нещата и то дебилско ..успехът е наистина в добрата техника на защита..поздрав!

Да,политиците са най-големите вампири.Постоянно ни знимават с тях си.Отвсякъде надзъртат и се мушат като малки деца.Мислят си,че са фактори , от които наистина зависи нещо.Един голям мъдрец е казал за тях,че това са млади души,които тепърва започват развитието си.Те се приемат на сериозно и се радват като децата,че някой ги гледа и ги слуша!!!!!!

Е, финалните ми думи бяха шегичка. Човек научи ли се да разпознава вампирите, вече знае и как да се справи с тях (преживях една такава ситуация преди месец и сама изненадах себе си). А да се търсят нови познания в посока на предпазването от такива ситуации е въпрос на усилие и желание.

така е. Аз съм класически пример на донор, но сигурно съм извадила от равновесдие поне един човек (освен това съм и класически пример за скромност, мда).
Ролите се сменят, става дума за случаите, когато ролята е само една :)))

Хм, признавам си без бой: и аз съм била и от двете страни!)) Ама нечии енергии са толкова апетитни...

свързани помежду си по закона на скачените съдове, ако си празен енергийно, търсиш коъ да те напълни, ако си превълнен търсиш на кой да дадеш. Но има хора, които мног олесно се изпразват енергийно и за това търсят внимание на всяка цена и обикновено г ополучават чрез дразнене на обекта. Когато сме гневни ни еосвобождаваме огромно количества енергия и те я попиват.

Изключително полезен постинг за блогъри. Блогът е пълен енергийни вампири. Бих казал дори, че е вампирясал. И болшинството не умеят да ги разпознават и да се пазят от тях.

Аз с извинение съм учителка (и с извинение по история) и всяка година на 16 септември давам много подробни и аргументирани указания какви са ми изискванията за дисциплина и какви тежки наказания следват от неспазването й.
"Деца, познайте кого от двамата наказвам при следната ситуация: един провокатор говори, не внимава и неговият съсед охотно се включва в забавата?". Следват всякакви отговори на принципа на налучкването.
Накрая аз обяснявам: провокаторът си е провокатор и на него няма да му се размине, но аз наказвам лапнишарана, които се хваща на неговата въдичка. Защото той има възможност да избира и ако е избрал да не внимава, трябва да си плати цената за това удоволствие.
На притеснените родители мога да кажа, че докато си говорим всички тези неща, ние толкова много се шегуваме и смеем, че никой не се чувства физически застрашен от моите закани.
А колко години обяснявам на всяко следващо поколение, че ако ти не показваш, че си ядосан на този, който те обижда или дразни той няма да получи това, което иска и ще спре нападките.
Дошло ми е отвътре, преди да прочета умните книги. Но си мисля, че някои хора умират без да се научат на тези простички неща, което прави живота ни тежък и безрадостен (това по повод: http://feq.blog.bg/viewpost.php?id=242631 )
P.S. Така е krassko, по едно и също време сме мислили за едно и също нещо :)))
Поздрави на всички!

Силния човек печели не само чрез бой,а и с всякакво друго въздействие.
Но не е вампир.
Като огъня - овладееш ли го той ти помага, ако не - изгаря те.
Аз считам,че
"Ако след общуването си с някого усещате потиснатост, опустошеност, слабост или треперене...”
то значи,че си открил своя слабост и трябва да поработиш върху нея.
Иначе и други ще се възползват.
:)))

Очевидно е, че не сте комплексар, но това не означава, че такива хора не съществуват. И ако вие успявате да бъдете силен и имате броня срещу обикновени ежедневни провокатори, то много други не само, че не се опазват, ами и през ум не им минава, че тук има някакъв проблем. А това да поработят върху проблема/слабост го захващат наистина малцина.
Напълно приемам вашата гледна точка, тя само допълва моята и в никакъв случай не й противоречи. Това с боя не го разбрах (за какъв бой става дума?), а и думата вампир явно я приемате съвсем буквално. Става дума за хора, които, ако успеят да извадят някого от равновесие, така го ядосват, че го оставят без сили т.е. без енергия. Та за тази енергия става дума.
:))) Според мен и вампира и донора са комплексари. Силният човек е здраво стъпил на краката си. Също както не съм виждала щастлив човек да прави подлости, да мрази, да мъсти.

Според мен няма вампири,няма и жертви /колкото и да ни се иска понякога/.
Вярно е - понякога някой си прави с нас каквото поиска. Защото ние сме отишли "да мерим сили" със шампиона.
Това,че е по-научен от нас не го прави лош /вампир/.
Не зная щастливия човек какво не прави.
Но определено - ако искаш да комуникираш на ниво с някой - стреми се да бъдеш поне на неговото.
Иначе просто - ще понесеш загуби, и пропуснати ползи и т.н...
:)

Продължавам да мисля, че говорим за различни неща.
Да споря означава да настоявам, че съм права. Не държа да съм права. Всеки има своя истина и е прав за себе си.
Просто всеки ден наблюдавам как десетгодишни наглеци си набелязват някое добродушно дете от класа и си го ползват за "боксова круша". Колкото повече се гърчи "крушата", толкова повече расте самочувствието на агресора, когото не мога да нарека шампион. А и нещастникът не е отишъл доброволно да мери сили с него, още по-малко може да му бъде на нивото, за да не понесе загуби или пропуснати ползи. Просто е едно да го наречем смотано дете (има и такива в природата). И ако ме послуша и успее да подминава с безразличие подмятанията и обидите на агресора, последния губи интерес и си търси друга жертва. А смотльо използва енергията си за нещо по-полезно от това да реве и да се оплаква от случващото се. Аз имам това предвид.
Познавам жена (наследница на велик възрожденски род), която на 50 години каза: "много мислих и осъзнах, че не харесвам нищо в себе си". Нейният стил на общуване е да мачка, да налива чувство за вина и да кара всички около нея да живеят, за да й служат. След като се ядоса изпада в откровение и им казва в лицето, че са отрепки. По мое мнение друг не се задържа за дълго около нея, а й самата тя не допуска стойностни хора, за да не помръкне величието й пред тях. Без коментар. Не съдя никого. Няма лоши и добри. Няма и шампиони. Има свободен избор и всеки е решил каква роля да играе в своя живот. Просто доста хора дават енергията си на тази жена, защото не вярват, че са достойни за нещо по-добро. Всеки от тази компания би направил всичко друго, но не и да осъзнае проблемите си и да работи за тяхното преодоляване. Просто хората са различни.
Ето и аз, въпреки нежеланието да споря захапах въдичката и загубих доста енергия, за да споделя своето виждане. А е повече от ясно, че всеки от нас ще продължи да си вярва в това, в което си е вярвал и досега.
Благодаря за включването. Беше ми интерсно да чуя и друга гледна точка.

Ами ако енергийният вампир е твой близък роднина, който наистина те обича по свой начин?
Авторът доста опростява нещата с това ''бягайте''.

Да се изправиш пред проблема и да станеш още по-силен, въпреки, че това ти отнема изключително много енергия е далеч по-трудно. Като каза '' да чуя и друга гледна точка'', малко ме предизвика да напиша какво мисля.
На В. Зеланд съм чела само ''Създател на Реалността'', но и там ми се струва, че доста опростява неща, които никак не са елементарни, едноизмерни и еднокомпонентни. Kазва лесносмилаема, половинчато-непълна истина. Нещата са по-сложни и да казваме, че са лесно-решими не виждам с какво ни помага, освен с ефекта на самовнушението. Той всъщност на това рачита, това също не е малко, но просто не е толкова просто….
Зелан пише верни неща, слага някакви свои категории, (постингът е пример за това, с което съвсемц не целя да те обидя) описва начинът, по който той е видял и това го прави печеливш автор.
Това, че като Куелю предъвква нещата, добавя щипка авторитетност ги поставя в подхояща форма, не променя факта, че поднася на върастни неща в приятна, (по някакъв начин успокояваща?) форма като за деца. За някой хора това е полезно, да..
Но просто още това не е всичко.


p.s. Писах и още, ама наистина ще стане прекалено дълго ;) Поздрави за теб!:)

Може би ще се съгласиш с мен,че "смотаност" не се оправя с безразличие.
Това момче е постигнало някакъв временно равновесие,но получило ли е уважение то - от момчетата,от момичетата - НЕ.
Всички го имат за един вид "напълно некачествена стока".
И ако утре то поиска "нещо за себе си", или просто изяви различно мнение - ще бъде атакуван на момента.
Като ученик и аз съм виждал,а и в известен период изпаднах в такава ситуация. Излязох от нея с енергичност и твърдост. И май това е единствения изход.
:)
А жената - Тя просто е търсила сериозен опонент. Искала е да усети силата наблизо.

ugeen това "бягайте" е моя реплика и е казано абсолютно на шега. Още повече, че най-близък роднина в тази роля беше баща ми. И това прави проблема наистина сериозен и много болезнен. Една от малкото битки, които загубих.
karanikolov става дума за три типа поведение: "мазник", "манипулатор" и "провокатор". Аз лично съм срещала такива хора.
За смотльо решението на моментната ситуация е: накажи агресора с безразличие и той ще те остави на мира. А оттам нататък дали той си е решил проблема и как би могъл да го реши е извън темата. Там е личната битка на всеки един от нас. Едни се справят, други не. Как? Това е отделна тема.
За жената знам от собствени наблюдения, че нито е търсила сериозен опонент, нито търпи силни хора около себе си. Въпреки цялото й несъвършенство, аз я обичах и бях нейна приятелка, докато виждах някакъв смисъл в това. После тя не ми даде право на избор и сложи края, като вярна на своя стил прояви непочтеност. Тук абсолютно изключвам мисълта, че аз съм ангел.
И накрая се надявам да се съгласите с мен, че всеки текст е повод за размисъл. И всеки един от нас ще разбере толкова, колкото е нивото на неговото моментно израстване. Преди бих разбрала половината, след време бих разбрала всичко. А днес разбрах, колкото можах, после го подложих на анализ и открих кое не приемам, с кое не съм съгласна. И внимавам да не допускам доверие на сляпо. А това, че истината е многолика не е новост за никого.
Поздрави и пожелание за много лични победи, защото търсещият човек се променя до края на дните си.

мисля че има нещо общо да енергините вампири

Много Успехи ти пожелавам LAVA.

Върху всеки текст може да се ръзсъждава, (вероятно най-добре са го знаели софистите) но идва един момент, в който една книга макар и да си я прочел и разбрал, (не става дума доколко си я рабрал) в края имаш чувството, че не ти е дала нищо, което вече нямаш в себе си.
Разбира се това се отнася за мен и защо не ме трогват такива книги и го написах, защото бях чела предишния ти коментар за това, че се радваш на различна гледна точка, иначе надали щях да го спомена. Може би просто ми е трърде развито въображението и затова винаги, докато чета си представям как авторът пише. Има книги, в които усещаш вълнението му и как той се влага целия. Има и такива, в които усещаш преповтаряне на заучени фрази, измислени системи и азбучни истини. Което помага на някои хора – да.
Но това, което - повтарям се - казах, е че просто не е отговорът за мен. За мен търсенето всеки трябва да си го изживее, със всичките трудности, красота, болка и истини, не да търси успокояващ отговор в някаква система, все едно, че прехвърля отговорността за живота си на нея вече.. Това е бягство от свободата. Не е хубаво това нещо, поради много причини, най-малкото – като се оставиш в ръцете на някаква система и после имаш очаквания, а не е хубаво да се живее така. Трябва да се радваш на всяко хубаво нещо, което ти се случи, а не да “очакваш” да ти се случи, защото иначе трупаш негативност в себе си, за която по някакъв начин ще си заплатиш.

Виж Слава, ти имаш една много голяма сила в теб, и това е обичта ти. Много добре разбирам това и го уважавам, (както и всеки, който те познава поне малко, поне според мен би трябвало), но също така виждам и други неща.. Старая се обичта да бъде светогледът ми, но често казано за мен винаги е имала и ще има приоритет същността и търсенето.
И докато истинската обичта има само едно лице и е лесноразбираема и разпознаваема, със същността не е така. Много тежки дебри трябва да обходиш, кога по избор, кога - не, преди да стигнеш до нея. До истината никога не се стига лесно.
И не съм съгласна, че е многолика. Тя истината е една и долкоко сме преодолели себе си и каква част от нея си позволяваме да видим, е друг въпрос. Защото ние сме многоликите, а най-голямата ни борба е със себе си. Това е причината да не обичам да ми се опростяват нещата, както прави този и редица дуги автори със собствени системи. Нещата не са прости, хората искат лесни отговори наготово. А има ли търсене има и предлагане, така е устроен пазарът. Но тук вече става дума за пазар, а не за истински опит, натрупан чрез преодоляване на себе си многократно.
Може да звуча като буквалистка, но просто защитавам нещата, в които вярвам. Надявам се да ме разбереш, но ако не - здраве да е :) Всички хора сме ужасно различни и никога не може да разберем всички части един от друг. Аз отдавна съм се отказала да търся някой, който да ме разбира, по-важното е какви сме като хора. А ти, за никого не е тайна, си от хората с много голямо сърце.

много ти благодаря за хубавите думи и за изчерпателното мнение (все едно слушах nav).
Най-великият учител е живота. Но за мен истинската трансформация започна с книгата на Лазарев "Диагностика на кармата". Четох я много бавно и премислях всяка дума. Постепенно целият ми живот мина на филмова лента и намерих потвърждение на прочетеното в реалните случки от моя живот. И въпреки, че много се страхувах да не повярвам на нещо фалшиво и неистинско, аз все пак приех прочетеното. После намерих потвърждение на същото в книгите на Луиз Хей, още след време на друг автор Синелников. Сега вече много книги ми звучат все едно аз съм ги написала.
В първата книга на Зеланд основната идея беше, че това, което мразиш задължително ти идва в живота. Една до болка позната истина (брат ми е всичко онова, което неистово мразеше баща ми). Но изведнъж прозрях, че има нещо, което аз не понасям и то вече 15 години ми идва до главата. Прочетох цяла книга, за да осмисля нещо, което знаех на интуитивно ниво, но не бях осъзнала. Това ми е ползата от прочитането на тази книга. И съм доволна, защото осъзнаването на един проблем е половината от решаването му.
ЗА мен грандиозен урок беше общуването ми с една жена (за която писах по-горе). Трябваха ми три години, за да я опозная и разгадая. После се потресох, защото никога не съм допускала, че съществува такова човешко същество. Това ме научи на още по-голяма толерантност. Осъзнах, че хората са толкова многообразни, различни и несъвършени и е изключително важно да живея с тази нагласа, а не да се чудя всеки път: "Ама как е възможно". Да ги приема такива, каквито са. А то е най-трудното нещо и много малко хора го могат наистина. И въпреки, че излязох полужива от изтощение от това приятелство, съм много доволна, че го преживях, защото уроците, които извлякох са безценни.
Споменах я, за да кажа, че щом хората са толкова различни, то и въздействието на "тази" литература им се отразява по различен начин. Една друга колежка прочете "Вашите слаби места" на Уейн Дайър и се превърна в егоистично мачкащо чудовище. Познавам хора, които за нищо на света не биха прочели такава книги. Искам да кажа, че всеки приема нещата по свой си начин. За едни учител е живота и нищо друго. За други комбинирано живот + четене, за трети някакъв различен вариант. Всеки си избира свой път и дали ще успее да го извърви, дали е тръгнал в правилната посока... И отново оценката ще е различна - неговата и на околните, които го коментират. Казах, че истината е многолика, защото всеки си има своя истина и настоява тя да е най-правилната. А истината на вълка и истината на агнето не са еднакви. Тук излиза един проблем кой какъв смисъл влага в тази или онази дума и накрая се оказва, че всеки влага свой смисъл, който е различен от този на другия и така накрая говорим и се разминаваме в думите. На мен често ми се случва, та понякога направо питам "ти под това какво разбираш".
Според мен важното е да имаш позиция и да имаш куража да я защитаваш, както направи ти по-горе, за което те поздравявам.
P.S. След седем часа в училище (в петък) едва ли съм успяла да кажа нещо смислено, за което се извинявам. Отивам да заредя акумулатора т.е. да поспя, а на теб желая сили и бодрост да вървиш по избрания път :)))

:))

Най-добрият начин е безразличието.Нека погледът ти да се плъзга по него като по стъкло,когато те провокира една полуиронична,полупрезрителна усмивка ще го откаже задълго.Ако е от типа,който иска на всяка цена да извика съжалението ти,реплика от рода "сам си си виновен","не се ли научи",или "стига си мрънкал,ела да пием по бира"ще го накара бързо да престане.Ако е груб и арогантен е време да извадиш ноктите,разгледай го добре,търси грешки в поведението му или във външния му вид и смело ги изтъквай-това е и неговата стратегия,ще си потърси по-лесна плячка.Все пак той се храни с емоции и жадува околните да му реагират,липсата на такива го отблъсква,за да се справим с него е нужно най вече да се владеем.

pro4etoh statiata i iskam da kaja 4e razpoznah sebe si i se uplashih malko..bez da go osuznavam vinagi sum bila takava o6te ot malka..vinagi mi e lipsvala energia dori i da sum zdrava..ni6to ne moje da q zapulni nito zdravoslovna hrana nito sport nito hobi...edinstveno vnimanieto ot horata mi pomaga..i govorq za po topli i blizki otno6enia..bez tqh moga da umra...nemoga da sum sama tova me poburkva..a i imam kusmeta da sum izklu4itelno krasiva tova opredeleno mi e pomognalo...ne sum zlobna li4nost dori naprotiv mnogo mila i imam sposobnosta da se nagajdam kum vsqkakvi pozitivni hora da gi razbiram i te 4esto mnogo se privurzvat kum men no az 4esto tursq pove4e i pove4e vnimanie i kogato osetq 4e ne mi do dostavqt gi smenqm..sigurno zvu4i jestoko no ne e:)

Иска ми се да се включа с една идея, която сега ми хрумна. Та аз също съм била и вампир и жертва... Във "Въведение в астрологията" бях прочела, че водните зодии са емоционални наркомани (нещо, което тогава осъзнах). В този ред на мисли, един рак, скорпион или риби, май няма как да не е енергиен вампир. Просто си разсъждавам. :)
А и забелязвам, че когато имам любовни отношения с някого, мога да стана голямо вампирче...Не съм открила още обяснения за това. :)

Не казваш коя зодия си.
Аз съм Риби т.е. водна зодия, но винаги са ми изтъквали, че не натоварвам с присъствието си. Може би защото имам огнен асцедент (овен). А в любовните отношения давам прекалено много свобода, та чак човекът не знае какво да я прави.
Но принципно си мисля, че всеки от нас може да попане ту в едната роля (на енергиен вампир), ту в другата (на донор).

Аз също съм била емоционален наркоман.Зодия Рак съм и бях способна да удуша някого от обич,докато не осъзнах,че това отблъсква мъжа или приятелката обект на обичта.Ако това е енергиен вампиризъм,то начинът да предпазиш другите е да обикнеш себе си.Тогава спираш да чувстваш несигурност и не изпитваш неистова нужда от компания,не се стремиш да се харесаш на всяка цена и не е нужно някой нон стоп да те гледа в очичките и да ти държи ръчичката.Самотата се превръща в празник,отдаден на любимите ти занимания,околните вече не те намират за досаден а и гаджето си отдъхва.
"Когато съм сам,не съм самотен"-сигурно и това е начин.

Аз даже мислех да си изтрия коментара, защото ми се стори излишен. Виждам обаче, че е провокирал разсъждения. :)
Скорпион съм. :) Но и аз мисля, че всеки може да изпадне и в двете ситуации.
abadonka, толкова хубаво си описала неща, които съм си мислела. Обичай себе си. Правилно lava по-нагоре беше отбелязала, че силните хора не биха имали склонност да влизат в ролите на донор и вампир.

shaffi, моля те, сподели какви са техниките, най ефективните разбирасе, защото нямам време за губене - затънала съм яко

Вижте трябва да попитам как се става енергиен ванмпир ? Четох страшно много сайтове в които пише какви ли не небивалици ... има хора които пишат каквото им е на сърце макар да не знаят нищо пък камо ли и да разбират...