Твърде често почитаме надутите,

заплашителните и служещите си със сила.

Твърде често оправдаваме онези,

които изграждат животите си

за сметка на погазените

мечти на други хора.
 

Едно е ясно:

насилието поражда насилие,

натискът поражда отмъщение

и само с очистване на обществото

можем да изкореним

тази черта от душите си.

 

Когато човек е научен

да мрази и да се страхува от брата,

когато е научен, че е по-нисш

заради цвета или убежденията си,

или политиката, която следва,

когато си научен,

че различните от теб

застрашават свободата

или работата ти,

или дома и семейството ти,

тогава се научаваш

и да се държиш с останалите

не като със съграждани,

а като с врагове.

 

Не да ги подкрепяш,

а да ги завладяваш.

 

Да подчиняваш,

а не да бъдеш подчинен.

 

Учим се да гледаме на

братята си като на извънземни.

 

Извънземни, с които делим

града, но не и обществото.

 

Хора, с които делим жилище,

но не си помагаме.

 

Научени сме да делим

само общия страх,

само общото желание

да се делим един от друг.

 

Само вродения импулс

да отговориш на неподчинение със сила.

 

Животът ни на тази планета е прекалено кратък.

Работата, която трябва да се свърши, е твърде много,

та да оставим злото да вилнее още по нашата земя.

Не можем да го прогоним с програма, разбира се,

нито с някаква заповед.

За сметка на това можем да си припомним за миг,

че живеещите с нас са наши братя,

че те споделят с нас същия кратък миг от живота,

че и те търсят, точно като нас,

възможност да изживеят живота си

целенасочено и щастливо,

изпълнени със задоволство

от това, което са постигнали.

Със сигурност тази връзка

от всеобща вина,

както и тази от всеобща цел,

може да ни научи на нещо.

Поне можем да се научим

да се грижим за тези от нас,

които са ни приятели.

Със сигурност можем

да се постараем

да излекуваме раните си

и в сърцата си да станем

отново братя и съседи.

 

                                               Робърт Кенеди

До последния ред си мислех, че сте го писали Вие, звучи като вик към всички ни, които в този момент дишаме... но Кенеди това е казал, когато съм се раждала, навярно... а оттогава са минали почти 50 години... Мисля си, че поне с грижата за приятелите си сме се справили... Дали така е с всички ни?!...
Благодаря и поздрави!

Тъжното е, че оттогава светът не е станал по-добър. А и всяка учебна година, докато се връщам отново и отново към старата история (Египет, Гърция, Рим) това усещане се засилва. Но въпреки, че в политиката отдавна вече няма нищо ново и различно, въпреки, че от хилядолетия милиони загиват за безмислени каузи или болните амбиции на някой политик, въпреки всичко има свят на поезия, красота, любов, който колкото и да е малък и личен все пак съществува. И ни носи усещане за вечност, надежда и удовлетворение.