Корените на добрите и лошите събития са в нашите мисли. Не воювай с лошите мисли, ако те споходят. Помоли ги да си отидат и ако не го сторят, не им се сърди, но не им обръщай внимание. Преодолявай ги с хубави мисли и добри навици. Върви по своя път, ала остави и другите да следват своя път. Защото, ако дадеш мляко на змия, тя ще го превърне в отрова и „ако сипеш бисери на прасетата, като не ги познаят, ще се обърнат и ще искат да те разкъсат”. Не знаеш кога ще дойде часът на всеки един и затова нямаш право да нарушаваш съня му, преди да удари неговият час. Близо ли е неговият час, той сам ще те помоли да го напътиш. Оня, който е призван да води другите, не го прави насила. Ако пък някой те обижда и пренебрегва, ако в арогантността и самодостатъчността си се старае да те унизи и да се себепокаже, знай, че ако изоставиш работата си само заради такива груби и амбициозни хора, това е проста загуба за самия теб. Твоето психическо и душевно израстване ще бъде жестоко забавено. Всяка критика се научи да приемаш като вълните на божествения океан от милост. Ако критиката е справедлива, тогава тя ще ти помогне да намериш своето място, ако пък не, трижди по-зле за този, който я отправя към теб. Нищо на света не е тъй дребно, че да заслужава презрение. Затова мъдреците на Изтока питат: „Научихте ли се да се радвате на препятствията?” Защото именно препятствията са пробният камък за степента на нашата еволюция. Дръж сърцето си широко отворено. Лей мълчалива обич и не се отчайвай, ако човекът не разбере твоята любов и остане непросветен, напрегнат и агресивен. Не мисли за последствията. Добрите мисли, както и лошите действат много продължително и тяхното последствие не е непосредствено видимо. Да действаш не значи винаги да побеждаваш, а да внасяш пробуждане в човешкия дух. Всеки път, когато даваш любов под формата на най-обикновена добра постъпка, ти въвеждаш човека по пътя на мъжествеността, красотата и оптимизма.   Откъс от книгата „Притчите на Изтока”, автор Стефания Димитрова

ако това е откъс от книжката, за която ми говореше наскоро, ще ти дойда на гости, само за да я отмъкна:))))

и има още доста неща, които ще изложа тук :)))
Тези неща си ги знаем и в тежки моменти, когато най-много ни трябват се оказва, че сме ги забравили. Затова такива книжки трябва да са настолни и всеки път ръката ни да се протегне и да ни отвори страницата или очите.
Скоро ще имам рожден ден, един много подходящ повод да ти подаря книжката ( но мога да го направя и предварително, поводите са само за оправдание).

така е, цялата ни мъдрост отлита, точно когато най-ни трябва:)) затова и са приятелите (и книжките) да дадат едно рамо... а поводът за подаръци е чудесен, този за теб от мен още го мисля:)

и понеже гледам, сме се събрали най-мъдрите, да вземем да го полеем, а? хихиххихихи

аз позачезнах поради лавина от работа и учене, простете за което:(
ама ви целувам и двете по много:))

Тъкмо си мислех, че всички сме се отвеяли нанякъде. Време е да направим едно вещерско събиране и да завихрим малко положителните енергии. Хм, като знам как ядем (еле пък я), може и да не ни останат силици... Затова само ще пием:))

някому не очаквай от него същото! Но рано или късно то ще ти се върне може би от някой друг!"Поздрави! Няколко пъти го четох! Има върху какво да се замисли човек!

Точно на това учат и мен цял живот. Има обаче едно малко пропускче. Витков го бе казал много добре в книгата си, но не си спомням как точно беше написано така, че цитирам по памет.
"Ако покажеш на хората добротата от самото начало, те ще я разкъсат, но ако от нея се дава на час по лъжичка, може би към края на представлението на живия театър, те ще я приемат като истинска такава..доброта... "

Дълбока тема. На мен много ми харесва гледната точка на Лукино Висконти във филма "Роко и неговите братя": когато жертваш себе си в олтара на чуждото добро, това е вредно и за теб и за другите. Така, че за мен думата доброта има толкова много различни нюанси на своето значение, а и колкото хора толкова идеи какво е доброта. И тънката граница между различните видове доброта е толкова неуловима, че мнението "да бъда добър означава всички да ме мислят за глупак" изобщо не ме интересува.
Ако аз избера да бъда добра (според моето разбиране), то това е моят избор. И какво мислят другите не ме вълнува. И дали ще оценят усилията ми също е без значение, защото го правя за себе си. И от самото начало съм наясно, че малцина ще ме разберат. Хората сме толкова различни.
И това е толкова естествено :)))

по-долу

НЕ проПУСКАЙ едно различно театрално преживяване

" „Научихте ли се да се радвате на препятствията?” Защото именно препятствията са пробният камък за степента на нашата еволюция."

Препятствията са ми спътник от рождение, но последните 15 години наистина искрено и всеотдайно им се радвам. С nav първо изобретихме фразата "ползата от вредата", после започнахме да се радваме на плодовете от многобройните препятствия и сега ежедневно благодарим на Бога за всички препятствия, които в крайна сметка ни водят напред и нагоре.

Положението не е нито толкова лошо,
нито толкова добро,
както изглежда на пръв поглед

Думичките можа да са много красиви но си остават думички.На мен сърцето ми ги чу.Помагам на себе си като живея по този начин,защото истинската красота се осъзнава,тя не се вижда.Ако сърцето ви разбере поне една думичка,значи написаното е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО.Моето мнение май се подразбира ;)